"Човек, който се занимава с умствена дейност, образован човек." Това намериха студентите ми в последното издание на Речника на чуждите думи в българския език, когато им казах, че ще посветим следващия час на фигурата на интелектуалеца. Курсът ми върти и суче публичността и медиите, затова очаквах студентите да свържат понятието интелектуалец с тях; вместо това те разтвориха ветрилото на най-неясната формулировка.
Вторият ми мотив да поставя на масата за игра темата за интелектуалеца са непрестанните задевки с него - Мартин Карбовски ще захапе Румен Леонидов точно по тази линия. "Вие, интелектуалците, не знаете какво искате" или "Интелектуалците само опяват като жени". Днес да си правиш гаргара с интелектуалеца е най-очаквано в изказванията на някои... интелектуалци. Не съм допуснал грешка. В какво друго качество се обажда г-н Карбовски?
Едва ли ще приемем определенията от речника - с умствена дейност се занимава всяко човешко същество, образовани на някакво ниво са всички членове на цивилизования свят. Ето защо май ще е най-разумно да се съгласим с предложението, че
интелектуалецът по-скоро е медийна роля
Никъде другаде не можем да го открием освен в публичността. Ако отидем в театъра, в художествената галерия, на концерт или премиера на книга, ще срещнем експертите по драматургично представяне, визуализиране, музициране или текстуализиране. Не и интелектуалеца. Той се появява единствено в медиите, където има свой статут, място, допустими и очаквани реплики.
Но какъв е този статут? И каква е ролята на интелектуалеца? Интелектуалецът е експертът по общото. За разлика от всевъзможните експерти по частни сфери от обществения живот - политолози, финансисти, икономисти, криминалисти - той се изказва не по въпроси от професионалната си компетентност.
Това е донейде парадоксално. Наистина, защо са ни неговите думи в такъв случай? Щом не е професионален разбирач по въпроса? Работата е там, че на онези, които наричаме интелектуалци, обществото е делегирало да се изказват по най-едрите въпроси по две причини: едната е, че това са експерти в сфери, които традиционно включват всички останали, тъй като всички тези "художници" и "артисти" се занимават с това да рефлектират, да синтезират света около себе си, да го осмислят именно като цяло; втората се заключава в неудържимото желание на тези експерти по изкуството да говорят за общото живеене, така както смятат, че обществото очаква (у нас - "мъдро", с помощта на метафори и парадокси).
И тъй на вече признатите за експерти по "художествoто" им е предоставена
възможността да се изказват като неексперти
Някой като Карбовски ще се изцепи, че това си е съвсем по принципа на Питър - вървене по посока достигането на ниво на некомпетентност. Говоренето като интелектуалец наистина е рисковано действие - напускаш сферата, в която си защитен от професионалния си пагон и рутинни познания, от хабитуса си, за да излезеш на открито, под обстрела на журналистите и онези, които ще си останат в позицията на експерти.
Това са трите позиции в медиите - експерти, интелектуалци и журналисти. Днес вече нефункционален, но само преди 6-7 години митът за възможната обективност на медиите беше превзел публичното пространство. Тогава се говореше и за деполитизацията им, което си е чисто противоречие в термините. Та нали медиите са обществен посредник?
Мнозина от интелектуалците не си вършат както трябва работата, защото
банализират или стават непонятни
А говоренето като интелектуалец е задължително непонятийно. Ти не само се обръщаш към най-генералните проблеми на обществото, но го правиш и максимално разбираемо за всички.
Според позицията си към епохата интелектуалците са два типа: носталгици и реваншисти. "Носталгици" са повечето от интелектуалците на "Труд", които критикуват настоящето от позициите на миналото. "Реваншисти" са Карбовски и подобните му, които режат клона под краката си и така парадоксално укрепват позицията си. Става дума, разбира се, само за стойки. За разлика от "реваншистите" "носталгиците" използват понятието интелектуалец, за да се самоопределят. Именно те са и най-възторжените етатисти: според тях кризата в обществото като цяло може да бъде преодоляна, като се изгради отново "държавата на духа" (тази метафора лесно се разчита буквално и те разчитат на това). "Реваншистите" са отявлени привърженици на свободния пазар и залагат на едно общество, фетишизиращо успеха. Първите са добронамерени каубои, брамини; вторите навсякъде виждат телета.













