Д-р Димитър Петров е директор на здравната каса от март 2003 г. Роден е през 1961 г. в Търговище, завършил е Висшия медицински институт във Варна, има специалност по вътрешни болести. В 38-тото Народно събрание беше депутат от СДС.
- Д-р Петров, какви пари е дала досега здравната каса за сгради, ремонти и коли и колко още смята да даде?
- Касата е дала много пари. Но сгради и имоти са купувани през периода 1999-2000 г. Всички районни каси с изключение на трите сгради на националното управление, където имаме етажна собственост, са купувани тогава. Сградите на районните каси без тази в Сливен и в Кърджали са купени тогава. Тогава са правени ремонтите им. Не искам да коментирам доколко са луксозни.
- Може би имате обяснение защо е решавано районните каси да са в идеалния център във всички градове?
- РЗОК не е лошо да бъде в центъра на града, защото е институция, която работи с граждани, докато националната каса няма проблем да бъде извън града, защото няма пряк контакт с гражданите. Има най-различни решения - някои са добри, някои - не. Проблеми има навсякъде, където сме съсобственици, купувани са сгради във високите етажи, което е неудобно за пациентите. В момента търсим начин да намерим помещения в партера поне за приемни. Понякога е проблем, че трябва да се направят асансьори. Наистина са предвидени пари за външно стълбище в сградата в Перник, защото тя няма самостоятелен вход. В момента има технически проблем - не можем да получим разрешение на външното стълбище. Предвидената сума беше заложена в бюджета и за т. г., но заради тези технически проблеми не можем да я реализираме. Касата има предвидени за капиталови разходи между 3.5 млн. лв. и 4 млн. лв. Реално в последните 2-3 г. те не се използват и се прехвърлят за здравноосигурителни плащания. Те не се реализират не защото няма нужда, а защото има технически проблеми. Учебният център в Банкя е предвиден още през 2001 г., дори е било купено част от оборудването във вид на компютри. Там не ни е прехвърлена собствеността. Средствата за ремонт бяха предвидени за тази година, но сега са прехвърлени за следващата, когато ще получим и собствеността - безвъзмездно.
- Не е ли много почти 1 млн. лв. за ремонт?
- Средствата са за основен ремонт. Това е стар санаториум, който действително се нуждае от ремонт, а касата се нуждае от учебна база. Ние постоянно провеждаме обучение на своя персонал по отношение най-вече на информационната дейност - там навлизат нови разработки, които не може да не се учат. Става дума най-вече за обучение на хората от районните каси - информатиците и служителите вконтрола. В момента плащаме командировъчни, хотели - най-вече за бази на здравно министерство.
- И с учебен център в Банкя пак ще плащате командировъчни.
- Да, но собствената база излиза по-евтино.
- И при 1 млн. лв. за ремонт?
- Това е сериозна институция, която има 2000 души. За разлика от всички други институции, които имат и свои почивни бази, касата няма такова нещо. Тези 2000 души се нуждаят от постоянно поддържане на квалификацията. Не може да не се прави обучение при нов рамков договор. Това е много сериозна материя, здравното осигуряване е нещо, което тези хора разбират, но което постоянно търпи развитие, най-малко ежегодно поради новите моменти в рамковия договор. Но нека не забравяме, че това са само предвидени средства. Колко ще бъдат реално ще стане ясно, когато се проектира, когато се обяви конкурс за поръчка и т.н. Цифрите, които се залагат за "селски складове", също не са точните цифри. Те са таван.
- Въз основа на какъв разчет е предвиден такъв таван?
- На разчети, правени още преди 2 г. от експерти на касата. В момента, в който придобием собствеността над сградата, ще направим конкурс за проектиране. След него ще се обяви конкурс за обществена поръчка за изпълнение. Там крайната цена ще е конкурсната. Но това е таванът на парите, с които разполагаме. Те са заложени в бюджета, гласуван от Управителния съвет, включително от човека, който ви е дал тази информация. Не съм аз човекът, който е участвал в гласуването на бюджета.
- Но вие внасяте предложенията за капиталови разходи в УС.
- Капиталовите разходи на касата се съгласуват с министерството на финансите. Аз не мога да внеса на своя глава 4 млн. лв. за капиталови разходи. Такова разходи - размер на 0.4-0.5% от приходите на касата са абсолютно нормални. Започвам да се притеснявам, че няколко години те не се усвояват. Този процес се казва декапитализация на институцията. Имаме компютърна техника, сървъри...
- 1 млн. лв. са предвидени за компютри за догодина. За какво точно са тези пари?
- Говорите за софтуер - за актуализация на програми. От 3 г. не сме плащали актуализацията на "Оръкъл". Трябва да платим еднократна сума, защото абонаментът не е поддържан.
- Колко струва това?
- Около 300 000 лв.
- А останалите 700 000 лв.?
- Има и други софтуерни програми, които се нуждаят от актуализация. Това е софтуер, той остарява и трябва да се поддържа постоянно.
По отношение на другите разходи касата има няколко нерешени проблеми. Например касата няма собствени сгради в Кърджали и Сливен. В Кърджали сме с 10-годишен безвъзмезден договор за наем. В Сливен не е купена сградата. С научно-техническите съюзи е сключен наемен договор, който изтича в момента. Дадени са 974 000 лв. за ремонт на тази сграда през периода 1999 - 2000 г. Те не са дадени от мен.
- Никой не го твърди.
- Човекът, който ги казва тези неща, е бил по това време в Контролния съвет на касата. Тогава е трябвало да зададе въпроса защо са толкова много парите.
- А архивохранилищата?
- Има необходимост от тях, защото бяха събирани много хартии тези няколко години. Аз имам твърдото намерение да спрем да ги събираме и отчетите да се предават на електронен носител.
- В бюджета за догодина са заложени 1 млн. лв. за сграда. Коя е тази сграда?
- Никой не може още да знае. В Пловдив купената сграда не задоволява потребностите на районната каса - стават опашки, чакат хора. Там трябва да се намери първо допълнително административна площ, което въпрос на проучване. Най-добре е да търсим вариант с държавна собственост, без да даваме пари. Но ако ни се прехвърли такава собственост тя ще се нуждае от ремонт.
- Вие сте внесъл предложение в УС за купуване на сграда за 980 лв. кв. метър.
- Не съм внесъл предложение, а вариант за три проучени сгради. Това е вариант, не съм казал, че трябва да се направи. Това е единствената съседна сграда до РЗОК. Т.е. касата може да тръгне на този вариант - да потърси съседната сграда, което като решение е много добре - не изисква местене, нова е, няма нужда от ремонт, може да се направи суха връзка, но е много скъпа. Но това е начало на процедура, на преговори. Аз не мога да сключа договор без обществена поръчка. Това са варианти по оферти за покупка и не значи, че това са крайните цени.
- От Контролния съвет твърдят, че сте искал от УС да ви оторизира да преговаряте за тази сграда.
- Не да преговарям за тази сграда. Отваря се процедура за закупуване на административна площ, има представени варианти, но може да се появят и нови. Може да се тръгне на преговори със собствениците да смъкнат цената. В УС аз мога да внеса предложение да се одобри покупка на стойност над пределите по ЗОП. Такова предложение се дава с някакво проучване на предложените оферти от собствениците на сградите. Дали ще сключим договор е отделен въпрос. Но да подчертая още веднъж, не съм внесъл предложение да се купи нещо конкретно. Това са варианти. Имаше и други предложения, дадени като оферти. Но това се отложи за догодина. Има и вариант да се влезе с наемен договор с клауза за изкупуване.
По отношение на архивохранилището касата нямаше ясна концепция. Д-р Душков 3 пъти постави въпроса, че нямало къде да се складират архивите. А нашите проучвания показаха, че проблемът не е толкова спешен и търпи отлагане, но трябва да се реши до около 1 г.
- Ваше ли е предложението за купуване на сграда за 460 лв. кв. метър в Калековец?
- Нека обясня подред. След анализ реших и предложих, че няма смисъл да правим архивохранилища за всяка каса. В Русе е решен въпросът - купена е голяма сграда. Безвъзмездно ще ни се прехвърли сграда в Кюстендил. Има нужда от още 1 голямо регионално хранилище. То е най-добре да е в Пловдив. Бяха направени проучвания на 2-3 обекта. Предложени бяха цени от собственици. Аз внасям докладна записка да се открива ли тези процедура. Обявяването на поръчка по ЗОП и преговорите траят поне 6 месеца. До каква цена ще се достигне - е отделен въпрос и зависи от преговорите. Аз съм абсолютно сигурен, че в хода на преговорите те ще намалят цената, ако стане въпрос за продажба. Но събирането на оферти е задължително, за да тръгнем за правим процедура по ЗОП.
- Според ЗОП не се ли обявява процедура, в която да се описва какво се търси, след което постъпват оферти? А не както вие казвате - събират се оферти и се обявява търг?
- Зависи по какъв член ще се обяви процедура. При купуването на сгради се минава по процедура с преки преговори. Но по този начин не може да обявим търг за дадена сграда, както вие си мислите. То е лесно - обявяваме търг за сграда на 10 км. от Пловдив, до магистралата и т.н. Но не правим така. Обикновено се търсят подходящи сгради и се обявява процедура на преки преговори, целта на които е да се смъкнат цените. Никъде в докладната ми до УС няма предложение за купуване на сградата в Калековец или на съседната на РЗОК-Пловдив.
- Но внасяте и тези варианти.
- Не съм ги внесъл като варианти, а към докладната съм приложил 3 примерни оферти, получени в резултат от проучванията какво предлагат собствениците като цена. От там нататък УС казва - да, даваме ви, д-р Петров разрешение до се направи този разход за архивохранилище и да се обяви процедура по ЗОП.
- Освен за Калековец, какви бяха другите примерни оферти?
- Имаше още 2 проучени сгради, но точно какви не мога да ви кажа в момента - офертите са от преди 3 месеца.
- И ремонт трябва да се прави на сградата.
- Да, за да са приспособи за нуждите на архивохранилище - там все пак има хартия. И нова да е сградата трябва да се подсигури вентилация.
- Сумата от 1 млн. лв. за сгради все пак за какво я предвиждате - за архивохранилище, за РЗОК-Пловдив?
- С този милион вероятно първо ще търсим решение в Пловдив - допълнителни административни площи, и евентуално архивохранилище, ако не намерим вариант за безвъзмездно прехвърляне. И това търсим, но до този момент не се е появила подходяща сграда.
Освен това да не забравяме, че и през 2004г. средствата за капиталови разходи могат да се прехвърлят в други пера - здравноосигурителни плащания.
- Колите?
- Ще се купят 3-4 лекотоварни автомобила за архивохранилищата. Предвидени са 150 000 лв., но това не значи, че ще се изхарчат. Но касата се нуждае и от леки коли за контрольорите - те постоянно ходят из страната на проверки. Нашите автомобили "Рено" станаха на по 250 000 км. Поддръжката им започва да става много скъпа.
- А как правите търговете за доставка на лекарства?
- Аз търгове за лекарства не съм правил, нищо не съм договарял - анексирахме договорите от миналата година. Не можем да започнем процедура, защото още го няма позитивния списък на здравно министерство с препоръчителните лекарства, които трябва да осигуряваме на здравноосигурените.











