:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,811,585
Активни 240
Страници 30,912
За един ден 1,302,066

Димитър Петров: Не аз съм купувал сгради и коли

Обикновено се търсят подходящи имоти и после се обявява процедура на преки преговори, за да се смъкнат цените, обяснява директорът на НЗОК
Снимка: Николай Дойчинов
Д-р Димитър Петров е директор на здравната каса от март 2003 г. Роден е през 1961 г. в Търговище, завършил е Висшия медицински институт във Варна, има специалност по вътрешни болести. В 38-тото Народно събрание беше депутат от СДС.



- Д-р Петров, какви пари е дала досега здравната каса за сгради, ремонти и коли и колко още смята да даде?

- Касата е дала много пари. Но сгради и имоти са купувани през периода 1999-2000 г. Всички районни каси с изключение на трите сгради на националното управление, където имаме етажна собственост, са купувани тогава. Сградите на районните каси без тази в Сливен и в Кърджали са купени тогава. Тогава са правени ремонтите им. Не искам да коментирам доколко са луксозни.

- Може би имате обяснение защо е решавано районните каси да са в идеалния център във всички градове?

- РЗОК не е лошо да бъде в центъра на града, защото е институция, която работи с граждани, докато националната каса няма проблем да бъде извън града, защото няма пряк контакт с гражданите. Има най-различни решения - някои са добри, някои - не. Проблеми има навсякъде, където сме съсобственици, купувани са сгради във високите етажи, което е неудобно за пациентите. В момента търсим начин да намерим помещения в партера поне за приемни. Понякога е проблем, че трябва да се направят асансьори. Наистина са предвидени пари за външно стълбище в сградата в Перник, защото тя няма самостоятелен вход. В момента има технически проблем - не можем да получим разрешение на външното стълбище. Предвидената сума беше заложена в бюджета и за т. г., но заради тези технически проблеми не можем да я реализираме. Касата има предвидени за капиталови разходи между 3.5 млн. лв. и 4 млн. лв. Реално в последните 2-3 г. те не се използват и се прехвърлят за здравноосигурителни плащания. Те не се реализират не защото няма нужда, а защото има технически проблеми. Учебният център в Банкя е предвиден още през 2001 г., дори е било купено част от оборудването във вид на компютри. Там не ни е прехвърлена собствеността. Средствата за ремонт бяха предвидени за тази година, но сега са прехвърлени за следващата, когато ще получим и собствеността - безвъзмездно.

- Не е ли много почти 1 млн. лв. за ремонт?

- Средствата са за основен ремонт. Това е стар санаториум, който действително се нуждае от ремонт, а касата се нуждае от учебна база. Ние постоянно провеждаме обучение на своя персонал по отношение най-вече на информационната дейност - там навлизат нови разработки, които не може да не се учат. Става дума най-вече за обучение на хората от районните каси - информатиците и служителите вконтрола. В момента плащаме командировъчни, хотели - най-вече за бази на здравно министерство.

- И с учебен център в Банкя пак ще плащате командировъчни.

- Да, но собствената база излиза по-евтино.

- И при 1 млн. лв. за ремонт?

- Това е сериозна институция, която има 2000 души. За разлика от всички други институции, които имат и свои почивни бази, касата няма такова нещо. Тези 2000 души се нуждаят от постоянно поддържане на квалификацията. Не може да не се прави обучение при нов рамков договор. Това е много сериозна материя, здравното осигуряване е нещо, което тези хора разбират, но което постоянно търпи развитие, най-малко ежегодно поради новите моменти в рамковия договор. Но нека не забравяме, че това са само предвидени средства. Колко ще бъдат реално ще стане ясно, когато се проектира, когато се обяви конкурс за поръчка и т.н. Цифрите, които се залагат за "селски складове", също не са точните цифри. Те са таван.

- Въз основа на какъв разчет е предвиден такъв таван?

- На разчети, правени още преди 2 г. от експерти на касата. В момента, в който придобием собствеността над сградата, ще направим конкурс за проектиране. След него ще се обяви конкурс за обществена поръчка за изпълнение. Там крайната цена ще е конкурсната. Но това е таванът на парите, с които разполагаме. Те са заложени в бюджета, гласуван от Управителния съвет, включително от човека, който ви е дал тази информация. Не съм аз човекът, който е участвал в гласуването на бюджета.

- Но вие внасяте предложенията за капиталови разходи в УС.

- Капиталовите разходи на касата се съгласуват с министерството на финансите. Аз не мога да внеса на своя глава 4 млн. лв. за капиталови разходи. Такова разходи - размер на 0.4-0.5% от приходите на касата са абсолютно нормални. Започвам да се притеснявам, че няколко години те не се усвояват. Този процес се казва декапитализация на институцията. Имаме компютърна техника, сървъри...

- 1 млн. лв. са предвидени за компютри за догодина. За какво точно са тези пари?

- Говорите за софтуер - за актуализация на програми. От 3 г. не сме плащали актуализацията на "Оръкъл". Трябва да платим еднократна сума, защото абонаментът не е поддържан.

- Колко струва това?

- Около 300 000 лв.

- А останалите 700 000 лв.?

- Има и други софтуерни програми, които се нуждаят от актуализация. Това е софтуер, той остарява и трябва да се поддържа постоянно.

По отношение на другите разходи касата има няколко нерешени проблеми. Например касата няма собствени сгради в Кърджали и Сливен. В Кърджали сме с 10-годишен безвъзмезден договор за наем. В Сливен не е купена сградата. С научно-техническите съюзи е сключен наемен договор, който изтича в момента. Дадени са 974 000 лв. за ремонт на тази сграда през периода 1999 - 2000 г. Те не са дадени от мен.

- Никой не го твърди.

- Човекът, който ги казва тези неща, е бил по това време в Контролния съвет на касата. Тогава е трябвало да зададе въпроса защо са толкова много парите.

- А архивохранилищата?

- Има необходимост от тях, защото бяха събирани много хартии тези няколко години. Аз имам твърдото намерение да спрем да ги събираме и отчетите да се предават на електронен носител.

- В бюджета за догодина са заложени 1 млн. лв. за сграда. Коя е тази сграда?

- Никой не може още да знае. В Пловдив купената сграда не задоволява потребностите на районната каса - стават опашки, чакат хора. Там трябва да се намери първо допълнително административна площ, което въпрос на проучване. Най-добре е да търсим вариант с държавна собственост, без да даваме пари. Но ако ни се прехвърли такава собственост тя ще се нуждае от ремонт.

- Вие сте внесъл предложение в УС за купуване на сграда за 980 лв. кв. метър.

- Не съм внесъл предложение, а вариант за три проучени сгради. Това е вариант, не съм казал, че трябва да се направи. Това е единствената съседна сграда до РЗОК. Т.е. касата може да тръгне на този вариант - да потърси съседната сграда, което като решение е много добре - не изисква местене, нова е, няма нужда от ремонт, може да се направи суха връзка, но е много скъпа. Но това е начало на процедура, на преговори. Аз не мога да сключа договор без обществена поръчка. Това са варианти по оферти за покупка и не значи, че това са крайните цени.

- От Контролния съвет твърдят, че сте искал от УС да ви оторизира да преговаряте за тази сграда.

- Не да преговарям за тази сграда. Отваря се процедура за закупуване на административна площ, има представени варианти, но може да се появят и нови. Може да се тръгне на преговори със собствениците да смъкнат цената. В УС аз мога да внеса предложение да се одобри покупка на стойност над пределите по ЗОП. Такова предложение се дава с някакво проучване на предложените оферти от собствениците на сградите. Дали ще сключим договор е отделен въпрос. Но да подчертая още веднъж, не съм внесъл предложение да се купи нещо конкретно. Това са варианти. Имаше и други предложения, дадени като оферти. Но това се отложи за догодина. Има и вариант да се влезе с наемен договор с клауза за изкупуване.

По отношение на архивохранилището касата нямаше ясна концепция. Д-р Душков 3 пъти постави въпроса, че нямало къде да се складират архивите. А нашите проучвания показаха, че проблемът не е толкова спешен и търпи отлагане, но трябва да се реши до около 1 г.

- Ваше ли е предложението за купуване на сграда за 460 лв. кв. метър в Калековец?

- Нека обясня подред. След анализ реших и предложих, че няма смисъл да правим архивохранилища за всяка каса. В Русе е решен въпросът - купена е голяма сграда. Безвъзмездно ще ни се прехвърли сграда в Кюстендил. Има нужда от още 1 голямо регионално хранилище. То е най-добре да е в Пловдив. Бяха направени проучвания на 2-3 обекта. Предложени бяха цени от собственици. Аз внасям докладна записка да се открива ли тези процедура. Обявяването на поръчка по ЗОП и преговорите траят поне 6 месеца. До каква цена ще се достигне - е отделен въпрос и зависи от преговорите. Аз съм абсолютно сигурен, че в хода на преговорите те ще намалят цената, ако стане въпрос за продажба. Но събирането на оферти е задължително, за да тръгнем за правим процедура по ЗОП.

- Според ЗОП не се ли обявява процедура, в която да се описва какво се търси, след което постъпват оферти? А не както вие казвате - събират се оферти и се обявява търг?

- Зависи по какъв член ще се обяви процедура. При купуването на сгради се минава по процедура с преки преговори. Но по този начин не може да обявим търг за дадена сграда, както вие си мислите. То е лесно - обявяваме търг за сграда на 10 км. от Пловдив, до магистралата и т.н. Но не правим така. Обикновено се търсят подходящи сгради и се обявява процедура на преки преговори, целта на които е да се смъкнат цените. Никъде в докладната ми до УС няма предложение за купуване на сградата в Калековец или на съседната на РЗОК-Пловдив.

- Но внасяте и тези варианти.

- Не съм ги внесъл като варианти, а към докладната съм приложил 3 примерни оферти, получени в резултат от проучванията какво предлагат собствениците като цена. От там нататък УС казва - да, даваме ви, д-р Петров разрешение до се направи този разход за архивохранилище и да се обяви процедура по ЗОП.

- Освен за Калековец, какви бяха другите примерни оферти?

- Имаше още 2 проучени сгради, но точно какви не мога да ви кажа в момента - офертите са от преди 3 месеца.

- И ремонт трябва да се прави на сградата.

- Да, за да са приспособи за нуждите на архивохранилище - там все пак има хартия. И нова да е сградата трябва да се подсигури вентилация.

- Сумата от 1 млн. лв. за сгради все пак за какво я предвиждате - за архивохранилище, за РЗОК-Пловдив?

- С този милион вероятно първо ще търсим решение в Пловдив - допълнителни административни площи, и евентуално архивохранилище, ако не намерим вариант за безвъзмездно прехвърляне. И това търсим, но до този момент не се е появила подходяща сграда.

Освен това да не забравяме, че и през 2004г. средствата за капиталови разходи могат да се прехвърлят в други пера - здравноосигурителни плащания.

- Колите?

- Ще се купят 3-4 лекотоварни автомобила за архивохранилищата. Предвидени са 150 000 лв., но това не значи, че ще се изхарчат. Но касата се нуждае и от леки коли за контрольорите - те постоянно ходят из страната на проверки. Нашите автомобили "Рено" станаха на по 250 000 км. Поддръжката им започва да става много скъпа.

- А как правите търговете за доставка на лекарства?

- Аз търгове за лекарства не съм правил, нищо не съм договарял - анексирахме договорите от миналата година. Не можем да започнем процедура, защото още го няма позитивния списък на здравно министерство с препоръчителните лекарства, които трябва да осигуряваме на здравноосигурените.
4
1624
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
27 Октомври 2003 03:50
Колко лесно се харчат чуждите пари!...Какъв размах, какви мащаби!...Като чета горните редове получавам лек световъртеж и усещането, че българите сме поне 200-300 милиона...- така мащабно се е разгърнал и развихрил тоя тъпанар да харчи ЧУЖДИ ПАРИ - НАРОДНИ! Нема ли да увисне некой на бесилото да се поизсуши малко, бе!?...че всичките са "гола вода"...
27 Октомври 2003 10:09
Погледът изотдолу, неспокойните движения ... Как прилича тоя гушльо на гузно дете, напълнило гащите!
27 Октомври 2003 10:43
Абе, глей ся,
Сгради и коли не съм купувал,
даже и в далаверата с лекарствата още не са ме пуснали,
и тъкмо ми се удаде хубав случай да наглася бюджетец,
та капиталови разходи да правя,
тъкмо успяхме и да спазарим с дружките как да капитализираме разходите,
и вий тука така ми се бъркате,
вода ми подливате, та кал ми прайте.
Засрамете се бе! Та нали за туй са ме назначили тук!
Награда за вярно слугуване, пардон служба!
Ако и сега не го направя, то кога!
27 Октомври 2003 11:20
Парите дето ги харчи като свои са наши, на всички, които си плащаме здравните вноски. Не ги внасям, за да може г-н Петров да се изживява като петролен магнат. Или като строителен предприемач.
Изнудват ни да си платим всички здравни вноски, за да могат да си въртят далаверите с имоти. Че и заплашват, ако имаме 3 и повече неплатени за периода 2000-2003г да ни отрежат от услугите на личните лекари. За какво ми е НЗОК и РЗОК като ще гледаме как всеки се прави на тарикат.
Мерси, от този месец си спирам здравните осигуровки и ще си потърся парите, които съм внасяла в джоба на г-н Петров. Защото не съм им ползвала услугите, а искат и да си платя за няколко месеца, когато не съм била в страната. Мошеници. За мен всички от НЗОК са мекерета!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД