|
Макар че донареждането на пъзела предстои, картинката е ясна отсега. Битката за овладяването на поредния Висш съдебен съвет тече от няколко места и в няколко посоки. Като основната схватка е за запазване на статуквото и вкарването на максимум "свои хора" в кадровия орган. За надмощие спорят както магистрати и политици, така и гилдиите помежду си.
Защо е толкова важен ВСС?
Важен е по две причини - изобщо и в момента.
Изобщо - защото съдебният съвет държи в ръцете си решението на много и все възлови въпроси. Той е органът, който кадрува в третата власт - назначава, освобождава, повишава, понижава, наказва съдии, прокурори и следователи. Предлага и избира шефовете на Темида. Съставя и разпределя бюджета. Управлява Националния институт по правосъдие, по-известен като училището за магистрати. С други думи - от ВСС зависи не само кой ще влезе в съдебната власт, за да ни разследва, обвинява и съди (и електората, и властимащите), но и по какви критерии тези хора ще растат в системата или ще я напускат поради негодност. Като съветът разпределя и финансовите бонуси в гилдията - според заслугите. Или най-общо казано, ВСС
диктува облика на правосъдието и правилата,
на които се подчинява то.
Това обяснява и защо 12-те години съществуване на съдебния съвет са изпълнени с драматизъм. Най-вече заради предсрочно прекратени мандати и набързо подменени кадри.
Макар по конституция ВСС да е с 5 г. мандат, от извървелите се досега 4 негови състава само два го изкараха. Останалите оцеляваха най-много 1 г. и бяха предсрочно подменяни. И то с помощта на Конституционния съд, който точно заради ВСС сътвори едни от най-големите си парадокси - излезе с 4 решения за мандата на съвета, като в две от тях твърдеше, че предсрочната смяна е недопустима, а в другите две - точно обратното. Нищо, че по принцип КС е призван да гарантира неизменността на конституционните устои и стабилността на законодателството. Явно - на думи.
Кой ще влезе в съдебния съвет за идните 5 г. пък
е особено важно сега
По няколко и все кадрови причини.
Този състав (при положение че си изкара мандата, разбира се) в перспектива ще трябва да избира наследника на Филчев за главен прокурор и на Иван Григоров за шеф на Върховния касационен съд. Мандатът на обвинител N1 изтича в началото на 2006 г., този на Григоров - през 2007 г. А по замисъл ВСС трябва отново да се подмени едва декември 2008 г.
Твърде вероятно е именно новият съвет да излъчи и новия председател на ВАС на мястото на Владислав Славов. Макар че още действащият ВСС за четвърти път ще се напъне да осъществи избор тази сряда, шансовете му за успех са минимални. За идния март ще бъдат насрочени и други ключови вотове на съдебния съвет - за районните, окръжните и апелативните шефове на съдилищата, прокуратурите и следствията в страната и техните екипи с мандат от 5 г. Това бе наредено от наскоро променената конституция.
И понеже залозите са наистина големи, играчите не подбират средства за победата. Че битката е люта, вече се видя миналия петък. Особено в прокуратурата. Тамошният избор бе
избор под строй и с наредени избраници
Имената на зам. главния прокурор Христо Манчев и на шефовете на отдели в касационната прокуратура Цеко Йорданов и Митьо Марков отдавна бяха определени не с колективен вот, а еднолично от началника Филчев. За него битката е особено фатална, а изненадите - недопустими. Публична тайна е, че обвинител N1 е най-спорната и атакувана фигура сред съдебните началници заради стила и методите на управление, причините за образуване, разтакаване и прекратяване на ред дела, смъртните случаи във ведомството. В разгара на поредния скандал около Филчев се наложи дори действащият ВСС да му поиска оставката. Той естествено не я подаде. Но би направил всичко това искане да остане прецедент. За което му трябват максимум негови хора в новия съдебен съвет.
Тримата избрани - Манчев, Йорданов и Марков, са верни и послушни. А за да си ги осигури, Филчев предварително привика на инструктаж окръжните прокурори от страната и наложи вето да се издигат кандидатурите на откритите му опоненти Васил Миков и Нестор Несторов, както и на плевенската прокурорка Ваня Савова, която свидетелства пред ВСС срещу него. Чу се, че забраната важала и за апелативния прокурор на София Иван Петров. Петров, макар и не "свой", не е и враг на Филчев (иначе главният нямаше да се задоволи само да му поиска оставката след доклада на МВР, в който се цитираше името на прокурора, но и да си я осигури). Апелативният обвинител обаче явно е преценен за евентуален опонент във ВСС със свое лоби. И тази преценка не е грешна. За чест на прокуратурата Петров, Миков и Несторов все пак бяха номинирани. И получиха по 20-30 гласа. Което никак не е малко за свръхцентрализираното ведомство, където непокорните сурово се наказват.
Далеч "по-демократично" го дадоха в съда.
Издигнаха
25 кандидати за 6 места и ги гласуваха 6 часа
Което открои известния факт, че полифонията и лобитата там са повече. Като оставим настрана болшинството кандидати (съдиите традиционно си се номинират по региони), вътрешните битки бяха между Иван Григоров и неговото обкръжение, група от Върховния административен съд, бореща се за относителна самостоятелност, и т. нар. "ничии" - от типа на Нели Куцкова и др.
На пръв поглед Григоров загуби и тази битка - номинираните от него Росица Ковачева (съпруга на Владислав Славов) и Стоил Сотиров от ВКС не събраха достатъчно гласове. Но пък избраните Румен Ненков и Бойка Попова пак от ВКС в никакъв случай не са му врагове. Е, не са и като част от досегашния съдебен съвет - изцяло послушни и без мнение. Ненков особено доказа, че може да е борбен.
По-голямото поражение за шефа на ВКС бе избирането от раз на председателя на столичния апелативен съд Евгени Стайков, номиниран от Куцкова. Мълвата твърди, че малко преди това Григоров е вдигнал мерника на Стайков. Голямата подкрепа сред съдиите сега може и да осуети този ход.
Частична победа постигна групата от ВАС - дотук вече имат двамина в съдебния съвет - Андрей Икономов и Венета Марковска. Икономов е известен като изключително принципен и съвестен съдия (той председателстваше състава по делото легитимно ли е избран Филчев. Мнението му бе, че не е, но надделя мнозинството, а след това се произнесе и КС). За Марковска се знае, че е по-сговорчива, но може да е и чепата.
Последната избрана - шефката на Бургаския окръжен съд Сабина Христова, също е едно неизвестно във ВСС. Казват, че била с нрава на Нели Куцкова.
Що се отнася до следствието, което има право само на двама в съвета, там надделя групата на привържениците на
единството и независимостта на службата
Зад тази теза изцяло застават избраните Румен Андреев - един от и. д. шефовете на НСлС, и д-р Атанас Нешков, който оглавява ловешкото следствие. Другите двама номинирани - зам.-шефката на столичната служба Илиана Кирилова и директорът на следствието в Пловдив Делчо Джубрилов, не биха защитавали докрай подобна позиция. Иначе може и да я харесват.
А на следователите също им предстои битка - мераците да ги пратят в МВР стават все по-открити и официални.
Сега топката е у депутатството, по-точно у мнозинството.
Пазарлъците отдавна са в ход, а
листата на мераклиите набъбнала до 70 имена,
твърдят запознати. Там, както е известно, единодушието в целите е трудно постижимо - не заради наличието на много самостоятелно мислещи, а поради изначална немощ на жълтата партия. Така че 11-те, които ще изберат, надали ще са им ярко и вярно политическо лоби. Както задълго успя да го постигне СДС. Но и изборът им не е за подценяване - все пак ще е половината от ВСС, която може да диктува правилата на играта.
Номинациите, чува се, текат от няколко посоки - по линия на вицето Пламен Панайотов, на правосъдния министър Антон Станков, на шефа на еврокомисията в НС Даниел Вълчев и на депутатски подписки.
Желанието на Панайотов и Вълчев било да вкарат в кадровика на Темида повече преподаватели, научни работници и адвокати. В тази връзка се спряга например Явор Зартов - известен адвокат по търговски дела, чието име бе забъркано покрай скандала с Герджиков и източването на авиокомпания "Балкан" (ексглавният ревизор на БНБ Кольо Парамов бе обвинил адвокатските къщи на Зартов и Мая Найденова в източването, а Герджиков е работил и с двете). Станков настоявал да се изберат действащи магистрати, основно съдии, от окръжно и апелативно ниво. А разните депутати си харесали разни хора. Например вече избраната Венета Марковска от ВАС, окръжния прокурор на Ловеч Петър Балъков, зам. апелативния прокурор на Пловдив Румен Боев, нехаресваната от Филчев Ваня Савова, Борислав Белазелков от ВКС и др. Прокурорът Иван Петров също търсел депутатско лоби. Там (но покрай СДС и БСП) се въртял и шефът на Сливенския окръжен съд Иван Димов, който бе и син депутат, макар че мераците му по-скоро са за шефското място във ВАС. А отделно течали преговори между Филчев и Герджиков.
Истината е, че макар до вота да остават броени дни, кандидатите не са избистрени. Вероятно ще ги решават в последния момент. Добре ще е, ако този път се позамислят - правосъдието не е проста и случайна работа.
