:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,815,028
Активни 310
Страници 34,355
За един ден 1,302,066

Васил Цоконов: Липси в резерва няма

Чакам изгодна сделка за внос, твърди главният директор на "Държавен резерв и военновременни запаси"
Снимка: Велислав Николов
- Има ли зърно в резерва, или той е изпразнен, както твърдят хлебопроизводителите?

- Всеки може да твърди каквото си иска. Такова нещо няма. Доста проверки бяха направени от май до септември. И от Националната служба по зърно, и от Министерството на земеделието, и от НСБОП. Като министър на икономиката проверка беше разпоредил и Николай Василев. Липси не бяха констатирани.

- Колко са частниците, в чиито бази е оставено държавно жито? Има ли злоупотреби?

- Не е възможно. Частниците са много. В рамките на 1-2 години много от тях постепенно ще отпаднат, тъй като ние имаме достатъчно наши бази. А това че има частни съхранители не е за пренебрегване, защото зърно трябва да се съхранява на територията на цялата страна. Навсякъде по света се ползват и частници. Срещу съответно заплащане. Ние плащаме по лев на тон за съхранение.

- Истина ли е, че част от пшеницата от резерва е некачествена?

- Ние съхраняваме II Б група, а тя абсолютно задължително става за хляб. Вярно, че миналата година пшеницата беше с по-ниски качествени показатели. Напълно е възможно някъде да има малко по-некачествено зърно. Което не значи, че не става за хляб. До нас са пристигнали оплаквания от 2 фирми, за минимални количества. През 2-3 месеца се прави обеззаразяване и обгазяване на зърното.

- Имаше ли ефект от пускането на пазара на 100 000 т държавно зърно?

- Решението да се продава по японски модел беше абсолютно необмислено. При нас се натрупаха около 600-700 договора с различни фирми. И преди съм казвал, че това не е приложим модел за България. Намесата на пазара трябваше да бъде рязка и изведнъж. Обявява се Х цена на пазара, при това на трите борси, за да няма пренебрегване. И се ограничават само количествата на 1000, 2000 или 3000 т.

От освободените 100 000 т бяха продадени 89 000 т на четири търга. Вече са платени 77 900 т.

- Парите ще стигнат ли да се попълнят липсите?

- Надяваме се да стигнат. Трябва да има внос. Търсенето на пазара доказва, че или зърното в България е малко, или се държи от зърнопроизводители, които чакат високи цени. Целта ни е с парите от продажбата на 100 000 т да купим същото количество зърно. Но цените сега са много различни. Има и изгодни оферти. В най-скоро време очаквам добра сделка. Става въпрос за външна фирма и за много по-ниска цена от тази, на която продаваме зърното. Но вече 2 седмици не се отпускат средства от бюджета, за да се открие акредитив. А това бави сделката.
3673
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД