16 Ноември 2003 21:59

"Нагоре по стълбата, която води надолу"
Няма нищо по-постоянно от временното.

16 Ноември 2003 22:09

К., здрав да си.

16 Ноември 2003 22:10

ПАК ще /се/ повторя:
Според мен, "Оня" Живот, за болшинството български граждани, беше ПО-СПРАВЕДЛИВ от тоя!!! Така го мисля, тако го чувствам СЕГА!
И Г.Константинов, май, има моето усещане и мисли?!?
Значи, двама наивника в повече!!!

16 Ноември 2003 23:10

Прибавете още един наивник...

16 Ноември 2003 23:12

АБЕ, много сме, ама сме пръснати!!!

17 Ноември 2003 00:40

Поетът смесва няколко реда на мисли:
*

*
Това е гледището на поетите в цялата писана история (мнението им за търговеца не е напълно справедливо - търговецът всъщност иска преди всичко сигурност за децата си, иска житейска реализация, т.е. съвсем като поета. Е, някои казват също, че поетът, като поет, не можел да стане баща, но реализация и той дири, и как още, и по-точно е да се каже дори, че поетът иска да притежава света...)
*

*
Това е гледището на всеки съвременен български гражданин, който страда от беззаконието на управляващата гангстерска завера и желае истинска демокрация и законност.
*
(3) Усещането за захвърленост (Хайдегер), изоставеност, абсурдност (Камю) което мъчи поета, е характерно за цяло течение на западната култура поне от Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Достоевски насам (да не говорим за песимизма на Еклезиаста).
*
Всичко това не е уникално. Уникалното в ситуацията на поета днес е само фактът, че е лишен от изкуствено приповдигнатото си от реалсоца обществено положение на член на CБП и немислимата за един творец при други (нормални) условия социална защитеност, на която се е радвал.
*
Съсловието, към което принадлежи симпатичният поет, жали за миналото и гледа на бъдещето с ужас. Поетът Ботев, най-големият, който гладувал немил-недраг седмици наред по ветрените мелници накрай Букурещ, със сърце зло в злоба обвито, и дори не членувал в СБП и нямал естрадни песни по стиховете си, гледал в бъдещето с упование: радостта му нямала граници, щом се уверял, че молитвата му се сбъдва (в редовете на борбата да си найде гробът).

17 Ноември 2003 01:56

ДНЕС поетите мечтаят за "Сезар", "Пегас" и Холивуд, а не за гробове!!! Мечтаят за авторски права, за големи тиражи и още по-големи хонорари! За такива биха продали и "майце си", че и "милата им Вайнет"! Не им пука за Свободата на другите!!! "Бизнес! Нищо лично!"- би казал/и сигурно казва?!/ някой днешен поет!...

17 Ноември 2003 02:53

Щедрост


О, най-тъмна страст за собственост,

най-тъмна може би...

А всъщност и животът ми

не ми принадлежи.



Какво ми трябва повече

от залък и вода?

Едно сребристо облаче

минава над града.



И златни са дърветата

в покоя уморен...

По-щедра е планетата,

по-мъдра е от мен.



Надникнала в душата ми,

тя пита изведнъж:

Кой притежава вятъра?

А бисерния дъжд?



Кой е закупил собствено

парче от вечността?...

Разбрах. Напълних джоба си

със есенни листа.


Георги Константинов

17 Ноември 2003 03:10

Ето, в хубавото стихотворение, пуснато от максима, се казва:



Искрено ли е това? Не е искрено. Трябвало му е повече от залък и вода - обществено (по-точно: официозно държавно) признание, гарантирано публикуване, социaлни придобивки за членове на СБП, такива неща.
*
Параграфе, всеки поет в подлунном мире желае слава, и Ботев също. Затова пише; и ти също затова пишеш на форума. Ако някой е самата скромност, не пише на форума, не търси слушатели. И никой поет не мрази и не е мразил никога наградите и договорите с големи издатели и медии.
*
И въпреки това има поети оптимисти като Ботев и поети на мировата скръб като сегашните (сенки на) априлски поети. Защо? Каква е разликата? Казано е по-горе.

17 Ноември 2003 03:13

ако ти беше консул у браила, ботев чеше да те заколя като пиле

17 Ноември 2003 03:31

Денят е равен на нощта.
И всяка вещ ни трябва...
Ръцете ни и в самота
на две разчупват хляба.

Георги Константинов

17 Ноември 2003 04:24

Отлично четиво! Жалко, че наместо извод предлага извинение за наивност, но всеки го казва както си го мисли.
А като поглед човек коментарите вижда, че доста пишат направо без да мислят.
За трети е направо страшно да се четат, като параграфа например. Този човек се е родил научен, прочел е вече всичко още в утробата на майка си, и за всяко нещо има един-единствен готов отговор - преди беше Рай, имаше всичко, другаря Живков ни водеше към слънцето и пред нас бяха блеснали житата. Ето и "Г.Константинов, май, има моето усещане и мисли !?!". Това че автора още в началото подчертава "уж се движех все нагоре, а стигнах до дъното на пропастта" или "говоря за това без никаква носталгия", няма никакво значение за параграфа. Когато четат, хората като него приемат само това, което им харесва и цял живот живеят вечно прави. Те са непоколебими, непоклатими, неразрушими, непогрешими, непобедими и винаги говорят от последна инстанция- ТОВА Е КЛАСИЧЕСКИЯ ОБРАЗ НА РОДНИЯ КОМУНЯГА!
"Някога партията-майка даваше хляб и дреха всекиму, ала за една волна дума такъв шамар можеше да ти завърти, че да ти отнесе главата заедно с мислите"- на това параграфина вика "справедливост" !?!?!!?!
Бях си дал дума да не му обръщам внимание, но този път случайно прочетох първо "гениалното му творение", а след това видях ника, но беше късно...Вече се бях ядосал, та ще прощавате! Сигурен съм, че в циментовия зид на гробищата има повече топлина, човещина и сърдечност, отколкото в душите на динозаври като параграфа. Дано не съм прав!

17 Ноември 2003 04:33

Фичо, ела на себе си и спри да се занимаваш с хора които вярват, че хлебец и вода са достатъчни на човека. Те толкова и му даваха, когато бяха на власт. То е като сигурното сенце за овцата, която в крайна сметка вижда блясъка на ножа.

Да направят мнозиството щастливо, а хората с идеи безгласни букви... Да нахраним всички за да не се раждат лидери... Да е доволно мнозинството за сметка на способните... Е, ето и резултатът! Наслаждавайте му се господа другари

Чалгата не ли е удовлетворение за мнозинството? Не си ли ти поете в ролята на малцинството? Е, добре дошел в клуба на недохранените! Надявам се сега разбираш, че ситото мнозинство не води до никъде...

17 Ноември 2003 05:18

17 Ноември 2003 06:35

17 Ноември 2003 06:48

И ВСЕ ПАК...


Човек е вързан за земята,

за струята вода,

за вятъра,

морето

и небето.



Човек е вързан за свойта сянка,

за своя глас,

за своята любов

и своята ненавист.



Човек е вързан за живота

с веригите на въглерода

и чувството за край

го спъва сред безкрая.....



И все пак,

и все пак.....

Очи притварям и усещам как

всяка земна връзка

се разпада.

Мисълта ми

преминава като тръпка

през цялата Вселена.

17 Ноември 2003 11:02

Показателно е как един поет е провокирал толкова хора да разкрият себе си.
-Такива, които го четат, както се чете поета - като творец на "наша" или "чужда" песен (препотвърждаваща "нашата" или "чуждата" идентичност).
- Прегърбени от товара на своята каузалистика (Така ли трябва да се каже, чичо Фичо?)
- Артистични души, които са провокирани и също излизат на сцената (като многоликия Alexandre, който е ту байрактар, ту трибун, ту гуслар).

Георги Константинов имаше едно стихотворение, за съжаление не го намерих, което през 1987-88 се преписваша на ръка. Ставаше дума за недоверието към партииния вожд и за неговото лицимерие. Ако някой го има - нека го пусне във Форума.

Редактирано от - Хари на 17/11/2003 г/ 11:08:29

17 Ноември 2003 11:54

Невероятно четиво!
Аз, без да съм човек на творчеството, се терзая от горе -долу същите мисли. Естествено, ГК ги е изказал красиво, за което може само да му свалим шапка!
Благодаря и на редакцията.
А ето нещо за десерт, тъй като е добре винаги да си припомняме добрите четива.
Има надежда! Тя нали умира последна...

[center]Българската журналистика или Сънят на будителите
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА 11/11 - 16:04 ч.



Спи българската журналистика. Спи и сънува блажени сънища, преизпълнени с писмовни подвизи и словесни херойства, с пищни триумфи и горди победи. Спи и сънува несвършващи тържествени дефилета сред смирените погледи на отбраните и благодарните сълзи на силните.

И чува в съня си звънките тромпети на славата и сладостните цимбали на целокупната любов народна.

Спи българската журналистика. Която по своето рождение е държава на духа, на просвещението и на свободата, а от тях по-велика сила няма. И се вижда като оная Пета велика сила, дето Наполеон поставяше редом с Англия, Франция, Русия и Австро-Унгария и пред която Бонапартът трепереше повече, отколкото пред зяпналите уста на сто хиляди топове. И докато потърква розова бузка о възглавето, чува изтънелия императорски гласец: "Двама български журналисти са по-опасни от цяла армия." Обаче треперещият гласец не изрича ни едно име и всеки си вика "За мен ще да е!".

Спи българската журналистика. Която по своето рождение е орисана да бъде опозиция на всяка власт. И се вижда връз трона на най-жадуваната власт - Четвъртата. Насъне журналистиката е всевластна, неподвластна и недосегаема. И докато лениво се преобръща от едната кълка на другата, сънува как нежното нейно краче в златно чехълче е застъпило решително и безкомпромисно удебеления врат на онзи триглав змей, на онзи троен парламентарно-правителствено-съдебен съюз. За чест и слава на нашата спяща хубостница и за назидание на всичкия политически силаж.

Спи българската журналистика. И докато сластно се изтяга в чаршафите на властта, сънува как благосклонно възцарява управници и как дръзко ги смъква от техните престоли. И докато живописно се търкаля в копринената постеля на парите, сънува как не се купува, нито продава и как храбро пляска през грабливите ръчички разбогателите си благодетели.

Спи българската журналистика.

Спят куртизанките на всички режими, спят метресите на всяка власт, спят професионалните клакьори и шутове, спят рицарите на сладката клюкевина и на отровната клевета, спят кавалерите (и дамите) на Ордена на Пантофа. Спят примадоните на посредствеността, спят фаворитките на сделката, спят корифеите на доноса, спят жреците на активните мероприятия, спят жриците на платената обществена любов, респективно - омраза (зависи кой за какво си дава парите).

Спят страшилищата за всяко току-що умряло куче, което до вчера са величали като лъв - от едното простодушие, наивност и вяра в доброто според техните чистосърдечни самопризнания. (Бедният довчерашен лъв, пред когото дръзновени писалконосци лежаха като килимчета, кършеха възторжени пръстенца, викаха "Ах, Жанчо, ох, Ванчо! Ах, Ваше Величество, ох, Ваше Величество!", а всъщност се изпотрепваха кой пръв да докопа златната ливрея на най-знатна и скъпо платена прислуга! Когато журналистът от едната чистосърдечност заблуждава своите читатели, най-добре ще е да се отдаде на интервюта с известни особи по интимни въпроси. Когато заблуждава читателите си пресметнато и за тяхна сметка, най-добре ще е да не мърси журналистиката.)

Спят Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина, спи техният издател и главен редактор, който и насън варди безценните си мускали, прави избори, удря се в косматата гръд и реве страховито "Вестникар, вестникар!", а Вазов отвръща - "Жаба да бех видял, нямаше да ма е толкоз гнус".

Спят. И сънуват златен дъжд от пулицъри и оскари. И нищо не може да смути безгрижното тяхно блаженство. Нищо. Още по-малко злощастието на народа, потънал в глухо и страшно мълчание.

И само отвреме навреме ужасни кошмари тревожат техните сладки съновидения.

В такива моменти от мрачините на историята, от дълбините на времето изплуват едни свъсени сенки, развели брада и знаме, препасали перо и сабя.

"Да търгуваш с мисълта и словото е по-срамно, отколкото да търгуваш с тялото си. Бездарните писатели, неспособните вестникари, безглавите публицисти са морални убийци.

Нашите вестници се издават не за полза на народа и не за увеличение на народното знание, а за да си имаме и ние вестници. Журналистиката е такова едно поле, което търпи всякакви боклуци", казва тъжно Любен Каравелов.

И огненият поглед на Ботев изгаря вестникарските врабци и цанцугери, цялото войнство от мудрословеснейши гъски и мусикословеснейши патки, които щъкат надменно из бунището на българската обществена словесност, обрасло в пищен духовен зеленчук, политически бурени и журналистически билки. И си въобразяват, че са водители и будители на народа.

Спи българската журналистика. Родена като държава на гражданите, когато българите все още са били роби. Спи българската журналистика. Спи най-първият и най-истинският български парламент, похитен от онези, които си въобразяват, че те са българската журналистика. Които презират гражданската позиция, позорят свободата на словото и ненавиждат нейния близнак - словото на свободата.

Които подменят свободата на словото със собствения си интерес и затова пищят, щом ги настъпиш по интереса. Те и не подозират, че за да има свобода на словото, трябва да има свобода на мисълта, а за да има свобода на мисълта, трябва да има мисъл.

Които ката ден благодарят на Господа, дето ги е дарил с толкоз пластичен морал и с толкоз гъвкав гръбнак, че когато правят поредния рязък завой, неизменно се любуват на собствените си задници.

Които се самооблъщават, че те са четвъртата власт, а българската журналистика направиха роб и слуга, заложник и наемник на петата власт. На оная тайна, невидима власт, на оня мутант, забъркан от кръвосмешението между парите и политиката.

Които превърнаха българската журналистика в нейното отрицание и в свое подобие, изтръгнаха гласа на камбаната и я продадоха на вторични суровини. И настъпи тишина и безгласие.

Тихо!

Будителите спят.



вестник "Дума", 1 ноември 2002 г.

Натиснете тук

17 Ноември 2003 12:05

Не знам защо, но като прочетох есето и първото нещо, което ми хрумна беше матрицата. По времето на т.нар. тоталитаризъм ние всички бяхме включени в матрицата и затова сме с впечатлението, че тогава живеехме по-добре. Дотолкова добре, че малко бяха тези, които се замисляха за реалното. След 89-та година ни "освободиха" всички и ние сега се чувстваме в постоянна абстиненция, в постоянна дезориентация къде сме, къде е нашият свят, който ни гушкаше толкова уютно. Защо трябва да ядем този малък, гнусен порцион всеки ден, искаме си пържолата, ако ще да е с вкус на пилешко. Искаме си спокойния сън и реда, искаме да бъдем "duracell". Проблемът е, че за нас не се появи Избраният, не се появи "изборът" и най-вече не трябваше всички да ни освобождават на куп. Много мозъци все още не са готови да приемат "реалността". "Where am I?" - "The more correct question is not where but when". The principle of causality.

17 Ноември 2003 12:08

Да...
Както се казва: Когато водата е до устата - горе главата!
И - мислете позитивно !?!

17 Ноември 2003 12:10

Чичо, тези търговци, за които споменаваш, не са от реалността. Поне не от нашенската. Нашенските, за които става реч в статията, минават през трупа на всеки, за да постигнат "реализацията си". Христос не е бил против пазарната икономика, но първото нещо, което е направил в Ерусалим, е било да изгони търговците от храма!
Присъединявам си към групата на наивниците.

17 Ноември 2003 12:14

Maksima, Alexandre!

Редактирано от - Dedovec на 17/11/2003 г/ 13:37:49

17 Ноември 2003 12:41

ТАРАЛЕЖ,
Ти ЛЪЖЕШ !/себе си и другите!/ МНОГО ЛЪЖЕШ !!!
Параграф39 никъде не е казвал, че "оня" Живот е бил СПРАВЕДЛИВ !!!
Тук съм казал, че е е бил "ПО-справедлив" от сегашния!!! При това, с мисълта, че така мислят и чувстват "БОЛШИНСТВОТО от българските граждани днес" , а не такива, като теб- на теб може да ти изглежда днес ТВОЯ живот по-добър и по-справедлив /от на другите?!?/- сигурно имаш своите си основания! Но аз и другите си имаме НАШИТЕ !!!
Ако не схващаш разликата, наистина няма да разбереш и причината, поради която вярвам и ИСКАМ да живея "цял живот вечно прав" ! Ако това значи да съм "комуняга"- готов съм да бъда и такъв! От мен ПРЕКЛОНЕНИЕ не очаквай- такъв съм си от малък/сиреч, един голям "комуняга"!/!!! Но да пълзя и да се "търкалям в калта" и да се крия в "житейските храсталаци", като Таралеж- не , имам други планове за себе си в този живот тук, на Земята!!!
Следващият път гледай първо за ник-а на пишещия! И ако е моят ник- ПОДМИНИ /както казва prof. Popovsky*/! А ако решиш да прочетеш/може и със злоба/ , обръщай внимание на подробности: като тази, например, че съм казал "МАЙ !?"- по въпроса, дали и Г.К. мисли и чувства като мен /респ. , аз , като него/.
За "гробища", "души на динозаври" и прочие тинтири-минтирита говори вечер на малкоте си деца- преди да заспят!!! Поне ще има някаква полза от ДЪЛБОКОМИСЛЕНИТЕ ти слова! Нищо лично!- обичам децата и ЧИСТИТЕ детски сънища!!!

Редактирано от - paragraph39 на 17/11/2003 г/ 12:50:00

17 Ноември 2003 12:52

Виште другари.. нема нужда от изостряне на политическата обстановка.. преди беше ПО-справедливо и аз може да потвърдим.. справедливо беше сички да не ядеме банани целогодишно а само по Нова Година.. иначе можеше да ни заболат коремите от банани.. справедливо беше да не бегаме зад граница щото отсам телта беше много убаво.. справедливо беше на сички да ни спират токо за по 3-4-5-6 часа а и по повече.. нали ни се смееха че сме у дискотека.. завиждаха ни империалистите.. ма сички бехма у дискотеката те тва е справедливост.. денсехме си весело.. сички носехме дънки РАЙФЕЛ ако се докопахме до долари или бонове.. за 22 долара чифто.. и тва беше справедливо щото сега некой носи дънки за 20 друг за двеста долара.. къде е справедливостта питам аз сега.. справедливо по Чернобилско време ни нагостиа с марули.. за да си светиме вечер.. кога нема ток.. за секи имаше радиация.. да много справедливо беше.. нема защо да спорите..

17 Ноември 2003 13:10

Прощавайте, че текста по долу е на руски, не е неуважение към участниците във форума, просто си спестявам време.Струва ми се, че авторът и участниците във форума затъват прекалено много в полярните аспекти на един и същ проблем и това неизбежно поляризира мненията, което пък ги кара да се идентифицират с позицията или на печалбарите, или на поетите.Никой не поставя пръста в същината на проблема или за Човека и създадената от Него
Цивилизация.Агресията расте по целия свят и ние не правим изключение.Ясно е като бял ден, че по този си път ние сме обречени!!Нито временните матери ални успехи, нито призивите, нито пропагандата, нито поетите и изкуството, нито политиците, нито военние са в състояние да ни предложат решение на пробле ма....А решения има на всички нива, най изумителното е, че се знаят отдавна, много отдавна!!
Конрад Лоренц-

Мы рассмотрели восемь различных, но тесно связанных причинными отношениями процессов, угрожающих гибелью не только нашей нынешней культуре, но и всему человечеству как виду.

Это следующие процессы:

1. Перенаселение Земли, вынуждающее каждого из нас защищаться от избыточных социальных контактов, отгораживаясь от них некоторым в сущности "не человеческим" способом, и, сверх того, непосредственно возбуждающее агрессивность вследствие скученности множества индивидов в тесном пространстве.

2. Опустошение естественного жизненного пространства, не только разрушающее внешнюю природную среду, в которой мы живем, но убивающее и в самом человеке всякое благоговение перед красотой и величием открытого ему творения.

3. Бег человечества наперегонки с самим собой, подстегивающий гибельное, все ускоряющееся развитие техники, делает людей слепыми ко всем подлинным ценностям и не оставляет им времени для подлинно человеческой деятельности - размышления.

4. Исчезновение всех сильных чувств и аффектов вследствие изнеженности. Развитие техники и фармакологии порождает возрастающую нетерпимость ко всему, что вызывает малейшее неудовольствие. Тем самым исчезает способность человека переживать ту радость, которая дается лишь ценой тяжких усилий при преодоления препятствий. Приливы страданий и радости, сменяющее друг друга по воле природы, спадают, превращаясь в мелкую зыбь невыразимой скуки.

5. Генетическое вырождение. В современной цивилизации нет никаких факторов, кроме "естественного правового чувства" и некоторых унаследованных правовых традиций, которые могли бы производить селекционное давление в пользу развития и сохранения норм общественного поведения, хотя с ростом общества такие нормы все более нужны. Нельзя исключить, что многие проявления инфантильности, делающие из значительных групп нынешней "бунтующей" молодежи общественных паразитов, могут быть обусловлены генетически.

6. Разрыв с традицией. Он наступает, когда достигается критическая точка, за которой младшему поколению больше не удается достичь взаимопонимания со старшим, не говоря уже о культурном отождествлении с ним. Поэтому молодежь обращается со старшими как с чужой этнической группой, выражая им свою национальную ненависть. Это нарушение отождествления происходит прежде всего от недостаточного контакта между родителями и детьми, вызывающего патологические последствия уже у грудных младенцев.

7. Возрастающая индоктринируемость человечества. Увеличение числа людей, принадлежащих одной и той же культурной группе, вместе с усовершенствованием технических средств воздействия на общественное мнение приводит к такой унификации взглядов, какой до сих пор не знала история. Сверх того, внушающее действие доктрины возрастает с массой твердо убежденных в ней последователей, быть может, даже в геометрической прогрессии. Уже и сейчас во многих местах индивид, сознательно уклоняющийся от воздействия средств массовой информации, например телевидения, рассматривается как патологический субъект. Эффекты, уничтожающие индивидуальность, приветствуются всеми, кто хочет манипулировать большими массами людей. Зондирование общественного мнения, рекламная техника и искусно направленная мода помогают крупным капиталистам по эту сторону "железного занавеса" и чиновникам по ту сторону весьма сходным образом держать массы в своей власти.

8. Ядерное оружие навлекает на человечество опасность, но ее легче избежать, чем опасностей от описанных выше семи других процессов.

Явлениям обесчеловечения, рассмотренным в первых семи главах, содействует псевдодемократическая доктрина, согласно которой общественное и моральное поведение человека вообще не определяется устройством его нервной системы и органов чувств, выработанным историей вида, но складывается исключительно под действием "кондиционирования" человека в течение его онтогенеза той или иной культурной средой.

17 Ноември 2003 14:11

ГлИна го каза по-добре!
samael, кой е този К. Лоренц? Съименник на физика или що?

17 Ноември 2003 14:56

НАИВНИЦИ, добре е, че ги има Георги Константинов и Дон, та поне да се преброим

17 Ноември 2003 15:38

Хари, не знам що е "каузалистика" и не знам как да ти отговоря (асоциирам с каустик). Колкото до "наивниците", - човек, успял да се прехранва с поезия, макар и при реалсоца, е всичко друго, но не наивник. И при реалсоца там беше дарвинизъм. Сега уменията, адекватни за реалсоца, не са достатъчни да се прехранваш с писане, така е в цял свят. Като казвам "търговец" - имам предвид занаятчиите на Иван Хаджийски (хиляда бода за пара), или моя прадядо, или честните търговци в цивилизованите страни, които срещам всеки ден, но и нашите сегашни имат потенцял за това при по-нармални условия. Колкото до "артистичните души" и преброяванията им - има тема в горните Мнения по въпроса

17 Ноември 2003 15:56

Че той, Константинов, всичко е казал... Лошото е, че е спрял до наивността... Тормози ме въпросът - ясно, наивни бяхме, употребиха ни, ама сега вече нали не сме наивни - накъде?

17 Ноември 2003 15:56

Как се ражда дракон

Началото е битка -
между падащия кръст
на птица
и свита като лък
змия...
Извечен спор
на силните криле
с безкрилото коварство
на земята.

Ненавистно воюват
двете божи твари.
Воюват страстно???
дълго???
безнадеждно...
Разменят удари и рани???
които плашат???
ала не убиват...

Накрая се прегръщат.
И се сливат.
Политат заедно
към синьото небе...
змия с криле.
И птица с неочаквано коварство.
Така се ражда дракон.

Георги Константинов

17 Ноември 2003 19:21

Oh Naumeee1 Na Dwreva cak plunki i izlizat ot obratnata zahapka ! spi lubima spi ! Ami ti zasto sega pishesh za spalnia vagon a kogato triabvashe da pishesh noseshe cvetenca na Razvigor i priglasiashe s babickite -Neka da e sniag i stud ! Samo Andro da e tuk ! E prispivatelnoto na Andro svwrshi rabota !

17 Ноември 2003 19:48

Утре - ден на Друг поет, например на автора на: "Не бе небето ти небе
небе не бе небето,
небето ти не бе небе,
о, не, не бе небе то."
Или нещо такова

17 Ноември 2003 20:02

ВЕЧЕН ШАХ
Историята с повтаря
короната у царя
тоягата в овчаря
Историята се повтаря
повтаря се и смях и грях
онез дето с думички се биха
неверниците победиха и
по неверни станаха от тях
Историята се повтаря
със силен ход без слово
притиснат в мат е царят
но фигурите друг реди отново

17 Ноември 2003 21:20

Дааа, спомням си го доброто старо време. Когато като млад инженер получавах 115лв заплата, живеех на квартира с малко дете и жена ми беше по майчинство, защото нямаше място в детските градини. Как търсех някой познат да ми зареди бутилката с газ, защото съм нямал тапия (понеже съм нямал собствен газов уред!?). Мечтаехме си как някой ден ще си имаме собствена гарсониера, а може би и жигулка.
Мнооого хубаво време беше, ама дано никога да не се върне.

17 Ноември 2003 21:55

LZ,
Тогава едва ли някой ти завиждал.
Бил си като мнозина.
Сега мнозина ти завиждат.
Те вече, даже в мечтите си нямат онова,
което си имал и живял ти и твоето семейство тогава.
Дерзай, и не се мръщи.
Чети поезия. Чети и Георги Константинов.

17 Ноември 2003 22:47

Безсънно. Мъчно. Откровенно.
Не ти ли вече дотежа?
Когато всичко ти изменя
И истината е лъжа?
*
Това е само Пушкин…