Малцина собственици на фирми с наемен персонал знаят, че още от 1998 г. им е вменено задължението да се подсигурят със служба по трудова медицина. Няма значение дали работниците са 2-ма или 102-ма. Досега шефовете не бяха глобявани, ако не са изпълнили този си ангажимент заради отглагателния период по влизането в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Очаква се обаче догодина той да е в пълна сила за всички и тогава фирмаджиите ще трябва да платят глоба от 250 до 1000 лв., ако трудовата полиция ги провери и установи, че не са сключили договор със служба по трудова медицина. При повторно нарушение санкцията е до 2000 лв. По данни на Главна инспекция по труда в момента едва 23% от фирмите имат договори с екипи по трудова медицина.

За осигуряването на подобно обслужване за работниците си обаче



работодателят ще трябва да плати не малко,



особено ако има повече служители. Предвидено е въпросните служби да се разкриват от юридически лица и тарифите се определят абсолютно свободно. Обикновено таксата е абонамент на човек. Има възможност да се създаде такава структура и към предприятието и да й се плаща целогодишно заплата, но това е нерентабилно дори и за големи фирми, защото наетият за целта персонал ще се труди най-много месец-два. Разрешено е също и няколко шефове да си направят сдружение и да си открият съвместно подобна структура, но изгодата и от това начинание е спорна.

Разкриването на служба за трудова медицина не е особено сложно. Изискванията са минимални - тя да се състои от най-малко 3-ма души. Не е задължително наличието на никакво оборудване. Ръководителят на службата трябва да е лекар със специалност "Хигиена на труда", но може и да е карал 2 едномесечни курса по тази специалност (един теория и един практика). Вторият от екипа трябва да е с висше техническо образование, а третият - със средно специално. Регистрацията се прави в отдел "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" към здравно министерство. Доказателство за това, че съвсем не е трудно да направиш подобна служба е фактът, че



в момента са разкрити над 400 в страната.



Друг е въпросът какво качество предлагат.

Съгласно наредбата за службите по трудова медицина те имат три основни задължения - да наблюдават здравословното състояние на работниците и да анализират връзката му с извършваната работа, да разработят мерки за намаляване и отстраняване на риска и да обучават наемния персонал и шефовете в безопасност на труда. Службата помага на работодателите да направят оценка на риска. Това е едно друго задължение на шефовете. Оценката се прави при всяка промяна на средата във фирмата, но най-радко на три години. Свързана е с лабораторни изследвания на микроклимата, светлината в помещенията, запрашеността, вибрациите и др. Те се правят от лицензирани лаборатории и съвсем не са евтини. Само измерването на микроклимата е от 20 до 100 лв., измерването на светлината за всяко работно място се плаща минимум по 10 лв., на праха - от 25 до 100 лв. и т.н. Службата по трудова медицина може да има своя лаборатория и да предлага въпросните измервания, но не й е вменено като задължение.

Екипът по трудова медицина обаче трябва да организира



периодични профилактични прегледи на работниците,



за които работодателят също трябва да плаща допълнително по около 10-12 лв. на човек. Честотата на тези прегледи е регламентирана в една друга наредба и е от 2 пъти годишно до веднъж на 3 години в зависимост от спецификата на работата и възрастта на трудещия се - тези до 40 години се преглеждат по-рядко. От естеството на труда зависи и колко прегледа и от какви специалисти трябва да се направят. Службата по трудова медицина има и задължението да подготвя здравни досиета на всички работници с подробна информация за свързани и несвързани с работата оплаквания на трудещите се. Целта е да се следи здравният статус на работника по време на целия му трудов стаж. При напускане той си получава книжката със здравното досие и я носи на следващия си работодател.

Проблемът в момента е, че никой не контролира дейността на службите по трудова медицина, твърди зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. При проверка от Главна инспекция по труда работодателят ще бъде глобен, ако обслужващата го фирма по трудова медицина не си е свършила работата, допълва той. Никой обаче не санкционира екипа от лекар, инженер и среднист, който не си е свършил работата. Друг проблем, според него, е липсата на минимални и максимални тарифи за въпросната услуга. Така се получавали



парадоксални абонаментни такси.



В Стара Загора, по информация на БСК, се предлагали годишни абонаменти по 1,50 лв. на работник. Странно какво качество може да се осигури срещу тази сума. В Пазарджик пък таксата не падала под 35 лв. на човек годишно. "Правителството трябва да определи минимална такса, която да гарантира адекватно качество, но и някакъв максимум, за да не бъдат изнудвани работодателите", предлага Тебеян. Той се опасява и от факта, че службите масово ще отказват да сключват договори с фирмите с малък персонал, защото няма да им е изгодно. Именно в тези случаи можело да се стигне до изнудване на шефовете с високи тарифи.

"Досега действително никой не контролираше службите по трудова медицина, защото никъде не беше записано кой трябва да ги контролира", признава д-р Иванка Думанова, главен експерт в дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" в МЗ. В последните промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд от пролетта на тази година най-накрая било записано, че те ще бъдат контролирани от хигиенно-епидемиологичните инспекции. Именно затова е решено към ХЕИ да няма служби по трудова медицина, за да няма конфликт на интереси. Според д-р Думанова трябва да се променят и изискванията към квалификацията на ръководителя на службата. "Не може да се приравняват хората със специализация по трудова медицина с тези, които са изкарали двумесечен курс", твърди тя.

Разходите на работодателите за оценка на риска, службите по трудова медицина и профилактични прегледи



могат да им спестят в бъдеще обезщетения



от по 10-20 000 лв., които съдилищата често отсъждат на работници с професионални заболявания. Това твърди д-р Васил Гронков, главен експерт в Главна инспекция по труда. При такива дела единствено подробна документация, която да доказва, че е оценен рискът, направено е всичко възможно за подобряване на работната среда и на работника са предоставени срещу подпис необходимите лични предпазни средства, могат да оправдаят работодателя и да му спестят крупни обезщетения, твърди експертът. По негово мнение определянето на някакви граници за тарифите на службите по трудова медицина от правителството е излишно, защото пазарът ще ги регламентира. Трябва обаче да има и контрол над качеството на услугата, допълва той. В Дания, която е съизмерима с нас по брой заети, когато стартирала дейността на подобни фирми, имало 350 служби и постепенно останали само 50. Според Гронков и у нас след време ще останат доста по-малко от същестуващите в момента над 400 служби по трудова медицина.

Освен качествена обаче у нас е трудно въобще да се открие подобна фирма, установи проверка на в. "Сега". Списъкът с регистрираните служби може да се вземе от здравно министерство. Няма регионален принцип, една служба може да обслужва цялата страна. В списъка на МЗ са описани адресите им, но липсват телефони за връзка. Един от посочените адреси в София е частен дом в кооперация с портиер на преклонна възраст и ако въобще човек успее да влезе, там го посреща любезна домакиня, която обяснява, че хората от службата (явно съпругът й) могат да бъдат открити след седмица. На друг пък, в центъра на столицата, въобще липсва въпросната служба. И това в София, а какво остава за провинцията.



Има обаче и примери за т.нар. добра практика.



Здравно-осигурителен фонд с офис в столицата е изградил служба по трудова медицина "от А до Я". Работи по въпроса от 1998 г., откакто съществува наредбата. Разработили са свои методики и програми. В момента обслужват няколко големи фирми в цялата страна, както и Народното събрание. Добре е, че не само пишат законите, но ги и изпълняват, коментира изпълнителният директор на фонда Валентин Жеков относно факта, че НС си има служба по трудова медицина.

Службата към този фонд работи с екип от 40 души. Има собствен подвижен медицински център, който на място прави профилактичните прегледи на работниците. За оценката на риска използват външни лаборатории. Всички тези услуги обаче са в цената на абонамента. А той е от 36 до 40 лв. на работник годишно. Услугата включва и юридически консултации за работодателите при финансови претенции от работници с професионални заболявания.