Три месеца след августовската истерия с хляба, медиите отново са в ролята на хроникьори, отмерващи ежедневно поскъпването на насъщния. Хлебарите пропищяха, че не насмогват на бясно поскъпващото брашно. Някои дори дръзко прогнозираха, че цената на насъщния ще се закове на 1,50 лв./кг още по Коледа. Във Велико Търново вече е премината границата от 1,20 лв.

От всичко това стана ясно, че правителството се провали в опита си да извади на пазара 100 000 т зърно от държавния резерв с цел намаляване на цените. Земеделският министър Мехмед Дикме, естествено, отрича. Тъй като първия път не успя, кабинетът прави нов опит - на закрито заседание в четвъртък гласува да пусне още 100 000 т от резерва.

Голяма част от спецовете в бранша твърдят, че



паниката е излишна.



Дефицит на хляб няма. Много от големите производители напук на истерията свалиха рязко цените, за да противостоят на спекулативното поскъпване. В противовес на тази картина експертите сочат Украйна, където през август в продължение на 5 дни по магазините нямаше брашно. Молдова обяви бедствено положение.

У нас мелниците продължават да работят, има редовни доставки на брашно. Няма и теоретична вероятност хлябът да изчезне от рафтовете. Големият въпрос е кой печели от танца на цените и докъде ще стигнат те.



Цените бяха туширани, но за кратко



Интервенцията на държавата привидно успокои пазара на зърно, но извънборсовите цени останаха на нива от 270-280 лв. за тон пшеница, без ДДС. За два месеца цената на брашното скочи от 270-280 лв./т до 560 лв.

Въпреки това правителството пасува твърде дълго. Нежеланието му да се намеси отново на пазара породи съмнението, че или няма зърно в резерва, или кабинетът действа в нечий корпоративен интерес. Браншови организации поискаха да се извърши ревизия на наличностите на жито в резерва, които се съхраняват в складове на частни фирми, тъй като плъзна слухът, че резервът е опоскан. Това пък даде повод да се очертае сянката на задаваща се зърнена криза.

"Кой може да гарантира, че зърното вече не е преработено от тези фирми? И защо търговете за държавното жито се печелят главно от "Симид", "Добруджански хляб" и "Златна Добруджа?", питат представители на дребното и средното хлебопроизводство. Покрай загрижеността за насъщния на народа излязоха наяве и чисто конкурентните борби в бранша - големите играчи в сектора подбиват цените и обричат малките на фалит.

"Не е ясно как "Златна Добруджа" на депутата Енчо Малев съумява да докарат хляб от Добрич до Русе на толкова ниски цени. "Добруджански хляб" и Малев продават 700-грамовия хляб с 20 ст. по-евтино от местния общински хлебозавод", негодува Петър Миланов от крайдунавския клон на федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Хората от средните фурни изчисляват, че реалната цена за килограм бял хляб е 1 лев. Драмата им е, че големите са затворили веригата зърно-брашно-хляб и успяват да продават насъщния по 41 ст., колкото са производствените разходи за кило бял хляб.



Принципът на пазара е безпощаден - оцелява по-силният.



И големите основателно препоръчват този, който не може да издържи на конкурентния натиск, да меси хляба си вкъщи.

Боричканията в бранша обаче не омаловажават въпроса разполага ли държавата с достатъчно зърно. След изваждането на 100 000 от резерва, той трябваше да се попълни с вносна пшеница. Според Дикме няма проблем да се внесе зърно на много изгодни цени. До момента обаче импортна пшеница не е влязла в страната, въпреки множеството рекламирани договорки на най-високо ниво. Междувременно на международните пазари преди около месец цената на тон пшеница в Чикаго за по-малко от 14 дни скочи от $ 120 на $ 135.

Казахстан дълго време държеше доста ниски цени - $ 70 за вътрешен пазар и $ 110 за износ. Напоследък обаче редица договори не могат да бъдат изпълнени след увеличеното търсене. Не е тайна, че преди визитата на нашия държавен глава в Казахстан, там беше румънският президент. И въпреки че Георги Първанов даде рамо на зам.-министъра на земеделието Бойко Боев да проведе разговори за внос на евтина пшеница, че бе постигната предварителна уговорка, операцията пропадна. Защото никой не се нае да гарантира доставчиците. Междувременно цената на пшеницата скочи над $ 130. Като се добавят и 55-57 долара за транспорт от Казахстан,



зърното става абсолютно непродаваемо.



Американската проучвателна мисия в края на лятото у нас също даде надежди, но и те останаха напразни. Цените в САЩ бяха паднали до $ 148. Мощните спекулативни участия на инвестиционните фондове обаче доведоха до скок в цената за по-малко от 10 дни. Декемврийските оферти вече са за $ 160. Като се добавят и транспортните разходи от $22-25, цената на щатската пшеница стига тази в Казахстан.

Третият възможен източник е Аржентина. Борсовите котировки там сега са доста атрактивни - $ 126 за тон, дори с добавената експортна такса от 20%. Доставката на зърно оттам обаче е възможна единствено чрез посредничеството на солидни частни фирми, каквито в България не достигат поради липса на достатъчен финансов ресурс.

Всичко това доказва неспособността на кабинета да се справи с проблема. А мълвата твърди, че фирми, близки до ДПС, са големите печеливши от раздуханата изкуствена хлебна криза.