За мнозина фактът, че държава като САЩ, смятаща себе си за еталон на демокрацията, е в дъното на класация за свободата на печата по света, редом със Северна Корея, сигурно е парадоксален. За други обаче е съвсем логичен.

В края на октомври организацията "Репортери без граници" разпространи втората си годишна класация за свободата на печата по света, която обхваща 164 държави. В нея САЩ бяха поставени на 31-о място за зачитане на свободата на пресата на собствената им територия и на 135-то - за медийна толерантност извън границите на страната. В списъка Северна Корея естествено бе последна, заедно с още 6 държави.



Милиони американци знаят неща, които вие не подозирате,



самоиронично написа "Вашингтон пост". Вестникът цитира резултати от проучване на два американски изследователски центъра за това как се възприемат новините по американските тв канали. Експертите установили, че немалка част от сънародниците им просто нямат представа какво става в Ирак. В анкетите, направени от май до септември, 22% от запитаните били убедени, че американските сили са намерили в Ирак търсените оръжия за масово поразяване. Цели 48% заявили, че САЩ са открили доказателства за сътрудничеството на Саддам с "Ал Кайда". А 25% вярвали, че по-голямата част от жителите на планетата са подкрепяли американската война.

Представители на Белия дом в последните месеци все по-често обвиняват американските репортерите, че са



болезнено обсебени от смърт и разрушения



и не обръщат внимание на подобрението в живота на иракчаните. В края на септември лично президентът Джордж Буш се оплака, че американските медии се занимават само с лошите новини и, както той се изрази в интервю по "Фокс нюз", "филтрират" положителните факти.

Тази критика към американските медии бе реакция не само на вътрешния спад в поддръжката за външната политика на Белия дом (според допитване на в. "Ю Ес Ей тудей" днес по-малко от 50% от американците вярват, че войната е била оправдана), но и на намаляването на популярността по света на свръхсилата, заела се да наложи цивилизационния си модел. Дори да изключим европейската преса, която почти единодушно и от самото начало на войната нищи закулисните апетити на американските концерни в Ирак, както и арабската и латиноамериканската, които няма как да са адепти на американския хегемонизъм, останалият свят също вече трудно се прави, че гледа с добро око на окупацията на Ирак и на обезсилването на ООН заради арогантното незачитане на мнението на другите.

"Трудно може да се преувеличи



сривът в глобалната подкрепа за САЩ



през последните няколко години", писа "Вашингтон пост".

За капак дойде и случаят с изпращаните до вестници и публикувани мили писма, подписани с имената на различни войничета, които с топли думи убеждаваха близките си в смисъла на американската операция. Те се оказаха формуляр с "неизвестен" подател, решил да подпомогне медийната кампания на Пентагона.

Така администрацията на Буш се зае да поправи пропукания си имидж, още повече че наближават избори. Нова тактика в медийната война бе министри и конгресмени да посещават Ирак. Най-напред там кацна министърът на търговията Дон Евънс, който посъветва инвеститорите и гласоподавателите да спрат да вярват на телевизиите. "Всичко, което те искат да отразяват, е някоя сензационна, изолирана терористична атака, каза той. Очаквах да видя изплашени хора, но вместо това видях жива страна, пълна с надежда и оптимизъм." След него зам.-шефът на Пентагона Пол Улфовиц раздаде поздрави и прегръдки в Киркут. Неговата визита завърши безславно - срещу хотела, в който бе настанен в Багдад, бяха изстреляни 20 ракети с голям калибър. "За победата във войната с тероризма е необходима и победа на идеологическия фронт, битка за умовете на онези хора, които терористичните мрежи набират по целия свят", се сети неговият началник Доналд Ръмсфелд. "Строим училища, болници, електроцентрали. Иракският народ уверено се насочва към свободното и демократично общество", въодушевяваше нацията преди две седмици президентът Буш.

В четвъртък най-сетне дойде отрезвяващото признание, с доклад на ЦРУ, който изтече в американската преса: Ситуацията в Ирак ще се влошава. Нараства народната подкрепа за съпротивата срещу американските окупационни сили. Усилията за възстановяването на Ирак ще се провалят без незабавни корективни действия.