Навремето, преди Десети, имаше един сравнително малоброен, но шумен отряд от хора, които хвалеха властта. Последната не допускаше и дума срещу себе си; всъщност само Първия беше оторизиран да я критикува. Но и прехвалващите съвсем не бяха толкова много, колкото сега сме склонни да помним. Я са били 1%, я не, доколкото днес мога да реконструирам. В журналистическата колегия, примерно, ги знаехме поименно. Това си им беше специалност. Доста трудна, сигурно защото трябваше да намират все нови и нови думи за едно и също нещо. Към края един от сладкодумците по повод посещението на др. Тодор Живков в братска Чехословакия написа (ако не ме лъже паметта): "Златна Прага знатни гости среща..."

После, след Десети, получиха "право" да хвалят властта си само седесарите. Не говоря за някакъв юридически аспект, естествено. Но в публичното пространство възникна едно всеобщо спазвано правило: СДС или бива хвалено, или за него се мълчи. А за БСП или се мълчи, или тя бива псувана.

Както лесно може да забележи читателят, тази асиметрия доведе до ефект, при който "червените" повечето мълчаха, а "сините" станаха достатъчно многословни.

Как да е, и това време мина и



сега за властта може да се говори само лошо или да се мълчи.



Следователно, когато трябва да се говори - трябва да се говори лошо.

Причина тук не е някакъв национален характер или особеност. Причината е самата структура на обществения дебат. Всяко изказване, което правим, трябва да е общовалидно, да е от името на всички. А когато на една огромна маса хора светът им е черен, просто не можеш да излезеш с публично заявление, че "става добре", дори ако никога не си бил в толкова прекрасно положение.

Затова именно докато едно мнозинство от българите не почувства непосредствено, лично, че животът се оправя, дотогава общественозадължителната норма ще бъде да се попържа властта. Ще бъдат "забранени" всякакви положителни изказвания за нашия елит, за части от него, дори за единични представители.

Така че "всеобщото недоволство" е гарантирано на всяко българско правителство до момента, в който масата българи не престане да се декласира и дори докогато не започне да се ре-класира.

Затова ще варира не толкова степента на недоволство, колкото предметът на недоволство.

И в този пункт всеки социолог ще ви каже, че три са главните обекта на недоволство от Десети насам: 1) цените; 2) безработицата; 3) престъпността.

Образование, здравеопазване, екология и т.н., и т.н. - целият този огромен списък от потенциално възможни обекти е на заден план в сравнение с посочените



три бича на нашето общество.



Лесно е видим и общият знаменател на тези три: това са все разрушителни фактори за всекидневието на българина; неща, правещи невъзможно това всекидневие. Обратно - и здравеопазването, и образованието, и т.н. са все неща дългосрочни, неща, които не засягат всички тук и сега, а само някога и някъде.

Ако обаче не се лъжа, то и при тези три наши бича има йерархия. Цените, инфлацията са най-страшните от всички: най-добре това може да разкаже г-н Жан Виденов. На второ място е безработицата. (Виж г-н Иван Костов.) Престъпността е трета.

Те обаче най-вероятно не се класират по последиците си за човека, а по обема на своя обхват. Бич N 1 засяга всички и веднага, това е ракета с максимален радиус на действие. Престъпността, която удря много по-силно, го прави обаче спрямо един по-тесен кръг, пък и разтеглено във времето.

Изводът е съвсем елементарен: българското общество не е излязло (поне по този критерий) от високата степен на напрежение, но се намира в ниските части на "червената зона на термометъра".

Какво пък.



Дано доживеем времето, когато я правата на животните,



я цигарите на тийнейджърите, я нещо подобно ще стане за нас проблем, и то вълнуващ ни сериозно...

Никога няма да забравя как ние, четирима българи, си купихме вестник в Австралия. Беше ни привлякло заглавието - огромни черни букви, които заемаха повече от половината страница. "300 изключени" - гласеше то, и приличаше не на заглавие, а на билборд, толкова дебели бяха буквите. В текста отдолу се разказваше за покъртителния факт, че през миналата година на целия континент са били изключени от училище почти триста ученика...

------------------

Други мнения от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com