Действията са правилни или не само по силата на добрите или лошите си последствия.

Р.Г.Фрей

Университета Боулинг Грийн, щата Охайо



Умните неща, казани от умни хора, са неоценимо богатство за човешката цивилизация. Друг е въпросът, доколко успяваме в напрегнатото си ежедневие да се обръщаме към интелигентните и разумни умозаключения, направени във времето. Имаме ли воля, особено когато сме изправени пред съдбоносни и важни решения, да наберем достатъчно информация и анализи за аналогични случаи в историята на дадена страна или на човечеството като цяло.

За жалост отговорът е - по-скоро не.

Въпреки че историята дава многобройни доказателства как homo sapiens много бързо възприема правилната практика да се възползва от напредъка на предшестващите поколения. Както се казва в една известна поговорка, която има различни варианти по цял свят -



няма смисъл да откриваме наново велосипеда,



топлата вода или двигателя с вътрешно горене.

Според Дейвид Милър, който е преподавател в Нюфийлд Колидж, Оксфорд, политиката може да се определи накратко като процес, при който група хора, чиято линия или интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които могат да се смятат за обвързващи групата и се налагат като обща политика. Според Милър, политика е и начинът, по който се постигат колективните решения. Тук, според него, се включват три елемента: убеждаване, сделки и механизми за постигане на окончателно решение.

Днес в Брюксел се гради основата на голямата бъдеща европейска политика. Междуправителствената конференция на ЕС трябва да постигне политическо съгласие по основните постановки на договора, учредяващ Конституция на Европа.

18 месеца работи Европейският конвент по един прозрачен и демократичен начин. Предложен бе балансиран конституционен проект, засилващ общностния метод и предвиждащ структури, които да служат на обединена Европа, която съвсем скоро ще наброява 27 страни-членки, включително и България.

Конституцията предвижда въвеждането на фигурата Министър на външните работи на ЕС, обща отбрана и структурирано военно сътрудничество, засилено взаимодействие в бюджетните процедури, в сферата на правосъдието и вътрешните работи . Т.е. идеята е в съвсем близко бъдеще



Европа да има обща политика

по всички ключови въпроси



на съвременния живот. По много въпроси все още Европейският съвет няма единно становище. Дано днес в Брюксел те да бъдат преодолени. Ако се възползваме отново от Дейвид Милър, държавните и правителствените ръководители от ЕС са на етапа на убеждаване и предстоящо сключване на сделка с краен резултат Европейска конституция.

Това е голямата сделка на Европа,

която ще определя дълго време бъдещето на Стария континент.

За радост на българите,



благодарение на правилната

политика на правителството



през последните две години и половина, нашата страна ще подпише Заключителния акт на Междуправителствената конференция като наблюдател, а в началото на 2007 година България ще бъде пълноправен член на ЕС.

Всички социологически проучвания у нас сочат, че около 80 процента от българите приветстват по-бързото ни влизане в Европейския съюз.

За същото пледират и всички парламентарно представени политически сили. И управляващи и опозиция се надпреварват да изразяват в публичното пространство неотменимото си желание за приемането на България в Европейския съюз във възможно най-кратки срокове.

Правителството и особено министър-председателят Симеон Сакскобургготски предприеха всички стъпки, за да приключим преговорите догодина, да подпишем договора с ЕС през 2005 и януари 2007 да влезем като страна - пълноправен член. И теоретично и практически, резултатите доказват категорично, че водената от кабинета политика е абсолютно правилна.

В същото време обаче, водещи фигури на опозицията и отляво и отдясно, твърде гръмогласно и неотстъпчиво, твърдят, че трябва да искаме отваряне на глава "Енергетика" за да предоговорим сроковете за затваряне на блоковете 3-ти и 4-ти на АЕЦ Козлодуй. Аргументите им варират от колапс на българската енергетика до срив на националната икономика. По медиите са развяха



умопомрачителни предположения

за милиарди левове загуби



от затварянето на двата блока. Ядреното лоби, както вече го наричаме, се включи още по-осезателно в спора за блоковете. За неговите идеолози има известно оправдание и то е икономическо. Прекалено много са корпоративните финансови интереси около АЕЦ.

Естествено, всички твърдения на опозиционните партийни функционери и ядрени лобисти са несъстоятелни. Освен това, те са и политически и икономически погрешни.

Редица европейски лидери подчертаха през последните дни, че дори да отворим отново глава "Енергетика", вероятността да убедим всичките 15 страни за удължени срокове за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ е толкова минимална, че на практика е невъзможна. В същото време едно отваряне на глава от преговорния процес ще ликвидира всички срокове за приемането ни в ЕС.

Т.е. въпросът е коя от двете политики е по-адекватна и вярна, съобразно сегашните условия?

Отговорът го е дал Р.Г.Фрей /вж. цитата под заглавието./.