Пловдивчанинът Тодор Янков, който завчера спечели първото дело срещу България в Страсбург за погазване на правото на свободно слово, е писал книга в ареста, заради която през 1998 г. е бил пратен в карцер за една седмица. Директорът на затвора е постановил наказанието, защото според него книгата е отправяла клевети срещу надзиратели, полицаи, съдии, следователи и прокурори. Янков е един от създателите на Агробизнесбанк. В момента обжалва 5-годишна присъда за злоупотреба със служебно положение.

Ръкописът не е бил разгласяван от Янков и затова Страсбург отбеляза, че властите не са дали обяснение как така той може да е разпространявал клевета.

Българското правителство, което беше ответник по делото, обаче допринесе за разгласа на ръкописа, като предостави в Страсбург откъси. Съдът ги включи към делото, което може да се прочете в Интернет. Макар и българското правителство да уверяваше, че това е само чернова, която е негодна за публикуване, редакцията на "Сега" смята, че цитираните в делото откъси все пак заслужават читателски интерес:

"Обвиненията срещу мен не съдържат никакви факти или доказателства за престъпни намерения или за нарушения, извършени от мен... Мога само да смятам действията на властите срещу мен за неоправдани и незаконни... Вратата щракна... стояхме с ръце зад гърба, обърнати с гръб към надзирателите: те се плашат, че можем да ги нападнем с нашите пластмасови чаши... Така и не разбрах защо тези охранени безделници се страхуваха, винаги се събираха по двама-трима, когато се раздаваше храната... Хапвах само 2-3 филийки и още толкова лъжици, пълна с помия, която те наричаха супа. Чувахме как разреждат супата... Мъчителни бяха тези моменти - да гледаш очите на гладните съкилийници..., да гледаш как човешки същества се превръщат в животни... Вярно е, че икономическото положение в България е тежко... Но да се дава толкова малко и толкова лоша храна на затворниците е нечовешко... особено като усещахме миризмата на печено или пържено месо, идваща от стаите на надзирателите. Това е садизъм...

Много тежко бе, когато забраняваха свиждания с роднини и приятели. Така не се постъпваше навсякъде: но в Пловдив съдиите бяха решили да счупят рекорда по нечовешко отношение към затворниците...

Не знаех и не подозирах какво представляват следствените и съдебните органи в демократична България. Дълго се надявах, че е станало недоразумение...

Обискът (в апартамента) бе извършен от полицай. Поведението му издаваше липса на опит; той беше провинциално парвеню...

Можех ли да си представя, когато работех по 15-16 часа на ден, че ще дойде време, когато постигнато ... ще бъде зачертано ... от няколко властни безскрупулни хора, "служители на закона и реда"?

Времето за престой в тоалетната е 1,5-2 минути... Ако някой се задържа повече, следват викове, псувни, тропане по вратата, удари с палка... Не можете да повярвате? Добре, и аз не вярвах, че в тази страна може да има подобни условия за живот...

Надзирателите, повечето от които са прости селяни и са платени ... по-добре от учители, лекари и инженери, "работят" 24 часа и после почиват 72 часа... Те са властта в затвора, те са всичко и ние зависим от тях. Вярно е, че има и по-млади и интелигентни хора, но те са малцинство...

Когато се оплаквахме от всички тези немилостиви действия, нямаше резултат... Два пъти правиха инспекции... всички полицаи се разбързваха, трябваше да се чисти, да се придаде по-добър вид на ареста; те се плашеха затворниците да не се оплачат. Но инспекторите идваха, правеха формална проверка и си отиваха."