Родната съдебна власт заслужава похвала. Миналия петък в столичния градски съд четоха "виновни" за ексдепутатката Юлия Берберян и съпруга й Георги Малеев.

Вярно, възмездието (на първа инстанция) дойде близо 4 г. след като "Сега" разкри данъчната далавера на именитата фамилия. Но по примера на настоящия премиер да погледнем позитивното. А то е, че въпреки всички увъртания и неволи на този процес той (засега) приключи с присъди. Наистина условни - 1 г. за Берберян и година и половина за съпруга й. Никой не е очаквал и искал двамата да влязат в затвора. Подобна кръвожадност е неприсъща дори на медиите, честичко споменавани от осъдената с неприлични думи. Наказателното преследване срещу фамилията трябваше да покаже едно - за кого важат законите в тази държава. Погледнато от тази му страна, съдебното решение де факто гласи: за всички и



най-вече за тези, които ги коват



Сиреч законът е задължителен и за богоизбраните, сред които са депутатите. Именно в тази поука е главната "позитивност" на случката. Преведена на езика на правото, тя се нарича превенция. А превенцията, знайно е, е основна цел на правосъдието. Затова то се раздава "в името на народа". За Берберян наказанието й, ако влезе в сила, на практика ще се свежда до записа "осъждана" в досието. Напълно достатъчно да държи (дай боже!) влага и на нея, и на високопоставените й подобни от всякакви цветове и власти. В този смисъл петъчното решение е и своего рода победа на журналистите, не само от "Сега". И не като възмездие за обидите на Берберян, а като резултатност от труда им, минаващ най-вече под мотото "Кучетата лаят, керванът си върви".

Казусът "Берберян" (ако се вярва на оправданията й) открои и друго - че в разсейването, безразличието и прочия си незаинтересованост народните ни избраници често сами не знаят какво гласуват. Но



негативите обикновено жъне електоратът



Така или иначе фактът си е факт - Берберян стана вторият депутат от 38-ото НС, осъден за престъпление. Първият бе Цветелин Кънчев, получил 6 г. затвор по 6 обвинения, сред които изнудване и телесни повреди. Кънчев, който влезе в пандиза през 2000 г., вече е на свобода - предсрочно напусна килията заедно с още 43-ма в края на миналия август за примерно поведение и положен труд.

Присъдата на Берберян тепърва ще се оглежда от още 2 инстанции - апелативен и касационен съд. Дано не се забавят прекалено - давността за преследването на ексдепутатката изтича в края на 2007 г.



За какво съдиха Берберян?



Най-общо за данъчни далавери. Тръгнали от скандалната замяна на 15 панелки за 21 декара в местността Погребите през 1998 г. между семейството и столичната община.

Скандална, първо, защото бе държана в тайна. И, второ, защото се оказа "кон за кокошка". Твърдението, че на взетия терен ще се издигне уникален тенискомплекс, не променят тези факти (а комплексът, 6 г. по-късно, още не е вдигнат).

Та при сделката, сключена на 18 февруари 1998 г., оказа се, общинарите и кметът Софиянски оценили 20 830 кв. метра от апетитния терен на $ 292 000. Сиреч по $ 14 на квадратен метър. Берберян дава срещу парцела 15 панелки в "Овча купел", "Люлин", "Надежда", "Младост", "Дружба", "Слатина" и доплаща $ 5430. И до днес твърди, че замяната е била равностойна, а скандалът "целенасочен" - избухнал по времето, когато депутатствала от СДС. Софиянски и тогавашните общинари се клеха в същото.

Със законността на замяната не се занима никой. Но покрай "равностойната" сделка лъснаха и други факти. Например, че Берберян и мъжът й са купили 15-те панелки за 56 911 500 стари лв. А общината ги е откупила за 518 691 700 лв. - почти 10 пъти по-скъпо. И понеже замяната е станала през 1998 г., разликата в оценките е трябвало да се декларира наред с останалите доходи и да се обложи. Това изисква действаща от началото на 1998 г. промяна в Закона за облагане доходите на физическите лица, гласувана от парламента, в който заседава Берберян. Но нищо подобно не е декларирано от съпрузите.

"Пропускът" бе разкрит от "Сега" през май 2000 г. След

месец умуване тогавашният финансов министър Муравей Радев нареди данъчна ревизия на семейството.

И



започна играта с размера на укритите налози



По предварителни изчисления разликата в оценките възлизаше на 491 780,2 нови лева. Върху тях би трябвало да се плати данък от близо 200 000 лв., който е в "особено големи" размери (защото сумата надвишава 140 минимални работни заплати за страната). Това престъпление се наказва с от 2 до 10 г. затвор. За него може да се иска депутатски имунитет, понеже е тежко.

Впоследствие независима експертиза, поискана от прокуратурата, фиксира "спестените" данъци на 70 000 лв. - заради законови изисквания в сметката да се включват и актуализирани оценки на имотите, но към момента на придобиването им. И този размер бе "особено голям", и за него можеше да се иска имунитет.

Ревизията на данъчните обаче взе актуализирани оценки на апартаментите към 2000 г. и сметна дължимите налози на около 17 000 лв. - 8802 лв. за Берберян и 8318 лв. за Малеев. Това вече бе укриване само в "големи размери", за което се полагат до 3 г. затвор и не може да се иска депутатски имунитет. А прокуратурата въпреки предните си сметки уважи изчисленията на данъчните. Филчев не поиска имунитета на Берберян. През 2000 г. започна разследване само срещу съпруга Малеев.

Междувременно още през лятото на 2000 г., съпрузите платиха налозите в "големи размери". Така разследването отиде по друг текст на НК, където санкцията е до 2000 лв. глоба.

През май 2001 г., след разпускането на 38-ото НС, повдигнаха обвинение и на Берберян. Тя и Малеев платиха по 1500 лв. гаранция и получиха забрана да напускат страната без изрично разрешение на магистрат. В края на ноември 2001 г. прокуратурата внесе обвинителния акт срещу двамата в съда. Освен за укритите (макар и платени вече) налози семейството бе обвинено и за попълване на неверни данъчни декларации.

През февруари 2002 г. обаче съдията Бисер Троянов (който в петък чете решението) върна делото на прокуратурата, понеже разследването е водено от следовател, а не от висш прокурор, както изискваше тогава НПК за депутатите. През юли 2002 г. апелативният съд реши, че няма пропуск, и нареди да се насрочи процес.

Но незначителните на пръв поглед забави (и откъм прокуратура, и откъм съд)



дадоха резултат - обвинението за укритите налози падна



поради изтекла абсолютна давност. По закон за престъпления, наказуеми с глоба, тя е 3 г. За Берберян и Малеев изтече на 15 април 2002 г.

Но давността щеше да е друга, ако налозите бяха в онези първи "особено големи размери". Тогава за укриването им (дори и при плащане пост фактум) се полагат до 3 г. затвор. А давността на това престъпление е 7 г. и половина и би изтекла през октомври 2006 г. Т.е. фамилията през 2004 г. щеше да отговаря за това прегрешение.

Но не би. Останаха неверните декларации. Разплитането им в процеса също даде интересен резултат. На първо място разбра се, че депутатката Берберян



изобщо не е подавала декларация през 1998 г.,



макар да е било задължително по гласуван пак от нея закон.

Данъчно-процесуалният кодекс нарежда до 31 май 1998 г. всички граждани да декларират притежаваното недвижимо имущество. През 1998 г. на задължително деклариране са подлежали имотите, притежавани към 1 януари на годината. Прословутите 15 панелки са заменени от фамилията през февруари 1998 г. и съпрузите е трябвало да се отчетат за тях. Не са го направили.

Георги Малеев е подал задължителната декларация, но вписал в нея само наследствен имот в Драгалевци. Така си е направил "мечешка услуга" - едно от обвиненията му е за затаяване на истина в декларацията от 1998 г. Съпругът има още едно прегрешение повече от жена си поради онази добросъвестност - през май 2000 г. писмено заявил, че не е подавал декларация през 1998 г., а е подал.

Общите за двамата обвинения са две - че на 2 и 6 юни 2000 г. потвърдили неистина в данъчни декларации. На 2 юни съпрузите написали, че притежават по 1/2 идеална част от парцела в Погребите, макар че отдавна са прехвърлили 17 000 квадрата като апортна вноска в "Тенис Малееви" АД. На 6 юни двамата декларирали, че са собственици и на по 1/2 идеална част от 15-те панелки, които отдавна не са тяхна собственост.

Декларациите от 2000 г. са, за да се платят данък сгради и такса смет - общо 315 лв. Но е трябвало да се дадат овреме.

На процеса съпрузите единодушно твърдяха, че невярно декларирали през 2000 г. по съвет на данъчните. А адвокатката им Рени Цанова



недоумяваше къде е престъплението тук



Последните разпити на височайши данъчни от онова време показаха, че фамилията може и да е права. От показанията на тогавашния шеф на бирниците Антон Тончев и главната му експертка Диана Китева се разбра, че през юни 2000 г. Берберян и мъжа й ходили в дирекцията. Предстоял парламентарен контрол с депутатско питане за налозите.

Твърди се, че рандевуто е търсено за съвет, който не може да се откаже по закон (дали обаче с честта би бил удостоен някой простосмъртен?). Някакъв съвет бил даден, но какъв - не се разбра докрай - Тончев и Китева увъртаха до последно. От думите им все пак лъсна, че законът (онзи, гласуван от Берберян) не е позволявал през 2000 г. да се декларира собственост от 1998 г., ако лицата вече не са собственици.

Подаването на декларация през 2000 г. би означавало, че собствеността е налице към 1 януари на тази година. Сиреч ще са неверни, което е престъпление.

Експертката Китева обаче разпозна своя почерк върху неверните декларации от 2 юни за Погребите. Но обяви, че оказала само "техническа помощ", не била задавала въпроси за собствеността, пък и в края на краищата декларацията става документ при подписване от деклараторите - Берберян и Малеев.

Последното е вярно, именно в това е и престъплението - всеки носи отговорност за фактите, под които се подписва. А незнанието на закона не извинява никого, особено гласувалия го депутат.

А дали "съдействалата експертка" е безгрешна, трябва да решат магистратите. Ако прокуратурата прецени, може да я обвини като помагач и да й води отделно дело. Иначе - няма спор - фактите са грозни - очевидно и данъчните по върха са го карали през просото, разчитайки на недосегаемост. Кой да ти предположи, че може да се стигне до съд?

Последното питане е актуално. Добре е - с всички горни уговорки, - че казусът "Берберян" все пак видя процес, пък и присъда. Лошо ще е, ако остане прецедент. Магистратите има накъде да се развъртят, стига са поискат. И не само за имотите на царя.