След обвиненията във фалшификация на устава и в нелегитимност на СДС, които дойдоха от станалата известна като "групата на 29-те", единствено отговорната политика изискваше свикването на конференция възможно най-бързо.
Оттук нататък големият проблем не са непремерените подмятания за апаратни игри и манипулации, а ще се случи ли истински дебат, ще съумеят ли сините политици да излъчат ясен знак към симпатизантите си, че пререканията, които вече 2 месеца са сред водещите новини, са плод не на междуличностни конфликти, а са породени от грижа за бъдещето на СДС и от различните виждания за това бъдеще.
И така ще проиграя тезата, че моментната криза в СДС е продукт на различни разбирания за политиката.
Политиката, която предлагат
депутатите бунтари,
предполага, че сега е неизбежен ред на БСП да дойде на власт. Но понеже левицата не може да управлява, закономерно е тя да се срути и да повтори Виденовия модел. И тогава СДС ще се завърне на бял кон във властта, при това с пълно мнозинство.
Какви са капаните пред такава политическа логика? Първо, ако БСП дойде на власт, тя едва ли ще предизвика катастрофа като тази при Виденов, защото днес ситуацията в България е променена - тъкмо благодарение на правителството на ОДС. Второ, кабинетът, който ще управлява България през следващите години, ще вкара България в ЕС. А това означава пари от еврофондовете, които ще повишат не само качеството на живот, но и доверието към политиците, при които това се е случило, и може би ще им гарантират следващ мандат.
Освен това тази политика на депутатите бунтари разчита, че на СДС трябва да му се случи идването на власт (както е било досега), а не да работи тя да бъде спечелена. Което си е доста пагубна логика.
Втората линия е на политиците, които отдавна не са в СДС и които искат СДС да престане да е партия,
да се върне към модела на движението,
към някакво абсолютно отваряне, размиващо лицето на СДС. В този смисъл те защитават и идеята за коалиране на всяка цена само и само СДС да управлява.
Тази носталгична линия е едновременно утопична и опасна. Утопична - защото политиката се прави от партии. Който се гнуси от тях, просто не им става член, а отива в клубове, тайни общества, елитарни групи. Опасна - защото СДС не се нуждае от безпринципни коалиции и в никакъв случай не може да си позволи преди изборите да заиграва с компрометираното НДСВ или с партията на Софиянски, която може и да не мине 4-процентната бариера. За да е истинският водач в дясното, СДС трябва да има ясна идентичност.
Третия тип политика защитава лидерът на СДС Надежда Михайлова. Това е
политиката на внимателно отваряне -
чрез съюзи, към гражданския сектор, към местната власт, но не към други партии и не с предварителни политически обвързвания. СДС ще се яви сам на избори (или с традиционните си партньори), а след тях на базата на програма, ясни принципи и поемане на отговорности може да си позволи споразумения, които да осигурят мнозинство на десницата и да не допуснат връщането на нереформираната БСП във властта.
Тази линия си дава ясна сметка, че СДС трябва да съхрани идентичността си, да събере максималния брой гласове, но която също така знае, че следващите правителства няма да са на абсолютните мнозинства, а на прозрачните коалиции. Това е политика, която иска да е близо до хората, защото си дава сметка, че те гласуват не защото обичат този или онзи политик, а защото очакват политиците да решат реалните им проблеми. Тази политика е наясно, че СДС би трябвало да дефинира себе си с ценностите си и с възгледа си за справедливост на управлението, а не чрез политологическа терминология. Никой не гласува за думичките "народна партия", "християндемокарция" или "консервативна партия", а зад това, което стои зад тези думи.
И най-сетне този тип политика мисли как да върне СДС във властта. Защото една партия не може да си позволи лукса да е елитарна и капсулирана. Амбицията на Михайлова е да превърне СДС в отворена, демократична, силна партия, която знае в какво вярва и какво ще извърши, когато спечели властта.
Така виждам избора, който стои пред СДС - като избор за три възможни пътя, по които може да се тръгне. А не като избор между Иван Костов и Надежда Михайлова. Виждам го като избор и за бъдещето на България.
------------
Авторката е общински съветник в София, избрана с листата на СДС.
