Дами и господа, изчаках достатъчно дълго време (13 и кусур години) - наслушах се, нагледах се, напитах се, напатих се, изпонадявах се, изпосталях, изпоизмълчах се. Омръзна ми да ви чакам да съзреете. Дами и господа, които и да сте, вие се числите към т. нар. политически елит по моето благоволение или моето недоглеждане, все едно. Аз съм вашият избирател и вашият съдник, аз съм всичкото, на което вие можете да разчитате. Властта, дами и господа, е най-заробващата илюзия, защото на човек не е дадено да властва дори над собствената си съдба, камо ли над съдбата на другите. А свободата е такова нещо, че онзи, който я е постигнал, може и да не забележи, че някой го мисли за роб.

Дами и господа, омръзна ми да съм фон, на който се снимате за спомен на идните поколения. Остава да започнете да се мислите за Джокондата, а народът - за меките, заоблени, далечни хълмове зад нея. Разбира се, Леонардо не влиза в сметката, той е онзи несретник, който не е Ди Каприо и не е сред приоритетите на държавното управление. За Леонардо да Винчи и подобните нему да поговорим, дами и господа. Докато говорим, може и да не слизате от новите си скъпи лимузини. Не мислете за нищо, подминете моя глас и чакайте да чуете ехото на своя собствен, препредаден от надежден мобилен оператор. Не мислете и за Тарквиний Горди, при който веднъж дошла една старица и носела девет сибилни книги, които искала да му продаде. Императорът отказал, а тя изгорила три и на другия ден се върнала и предложила останалите шест на същата цена. Отново я изгонили, а тя изгорила още три и пак се върнала на следния ден - и искала същата цена. Императорът чак тогава се посъветвал с мъдрите влъхви и купили последните три книги. Дали на старицата златото, което искала за всичките девет, и тя си заминала, а книгите били за спасението на града. Така високомерието и алчността на Тарквиний Горди станали причина за гибелта на Рим.

Всяко нещо си има цена, дами и господа, и тази цена неизменно се плаща. Въпросът е да се плати, преди да е станало късно. Да поговорим за деветте сибилни книги, дами и господа. Вашата обязаност, ако не се лъжа, се заключава в това да опазите опазеното в течение на повече от 2000 години. Задачата без съмнение е сложна. Не знам защо, но съм готова абсолютно безплатно (предполагам, че това е мой личен сантимент) да ви подскажа формулата, без която не може да бъде решена никоя задача. Формулата е: К У Л Т У Р А.

Дами и господа, вие сте избрани да се грижите за една държава, която не е резултат от успешната оран на първото поколение съветски трактори, нито е нелицензиран софтуерен продукт. На вас ви е поверен рулят на българския кораб и докато не разберете, че този кораб е съграден от дух, а не от брейди-облигации (каквото и да значи това), той ще си остане неуправляем. Ще си остане неуправляем, докато не схванете, че няма икономически просперитет там, където има икономия на култура. Защото държавите не просто лежат върху фундамента на културата; държавите, дами и господа, въобще не съществуват извън нея.

Толкова просто и ясно е всичко, че чак ме е срам да го отбелязвам специално. Нека си представим за миг, че махаме от света ведите, упанишадите, Омир, Платон, Сократ, Питагор, Пиндар, Йоан Златоуст, Йоан Екзарх, Вагнер, Хендел, Лорка, Ботев, Паисий; нека махнем всичко, което няма колела и банкови сметки; нека махнем архитекта на Висящите градини и пирамидите, строителите на Старосел и Перперикон; нека махнем всичко, което не влиза в пленарна зала, не гласува и не получава комисиони. Мислите ли, че просто ще разчистим терена от излишности и сделките по приватизацията на "Булгартабак" и БТК ще се решат по най-добрия начин?

Казвам ви, дами и господа, нищо няма да остане. Всеки болт, всяко винтче, всеки банков трансфер лежат не върху вашата гениална прагматика, а върху "Па се обърнах и видях, че всичко е суета на суетата" и върху "Колко си хубава, Господи, колко си хубава!". Цялата цивилизация до последния етаж от най-високия небостъргач съществува благодарение на "Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил".

Дами и господа, знам, че държава с умен народ се управлява трудно, но - уверявам ви - държава с неук и глупав народ се управлява кратко.

Всъщност бясна съм! Но не мога да махна с ръка на две хилядолетия култура и - виждате - спазвам добрия тон.



----

* Пророчески книги, вж. "Хроника на Константин Манаси".