Всъщност, макар и изненадващо, решението на канцлера да абдикира в петък от председателския пост в Германската социалдемократическа партия (ГСДП) бе много логично. Герхард Шрьодер никога не е бил апаратчик. И партийното строителство никога не го е привличало особено. Затова, вместо да го възприемат като "партай геносе" (партиен другар), неговите съратници му лепнаха прякора "геносе на босовете", имайки предвид дружбата му с едрия бизнес от времената, когато управляваше провинция Долна Саксония и бе в управителния съвет на концерна "Фолксваген".

Шрьодер бе принуден да оглави с неохота ГСДП през март 1999 г., когато предшественикът му и финансов министър Лафонтен, известен като "червения Оскар", подаде оставка. Тогава от тези страници коментирах, че поемането на лидерския пост в ГСДП е



шанс за Герхард Шрьодер да поразчисти партията



от традиционните левичари, за да въведе на национално равнище оня прагматичен стил на управление, който му осигури зашеметяваща популярност в Долна Саксония. "Иначе всичките му приказки за "нов център" в германската политика, тоест нещо като блеъризация на страната, ще си останат само това - приказки."

Но ето че миналия петък канцлерът съобщи с мрачна физиономия за наличието на "проблеми с комуникацията" вътре в партията и се оттегли от лидерския си пост, за да се посвети на реформите в национален план. Опозицията в лицето на лидерите на Християндемократичния съюз Ангела Меркел и на Християнсоциалния съюз и премиер на Бавария Едмунд Щойбер веднага обявиха, че това е "началото на края на този канцлер" и че "който не може да убеди своята партия, не може да убеди и населението". Германски социолози пък оцениха хода на Шрьодер като "паническа реакция", причинена от катастрофално спадащия рейтинг на социалдемократите, за които днес биха гласували едва 24% от избирателите срещу почти 50% - за консервативната опозиция.

Цитират се и данни, съгласно които от 1990 г. досега 350 хиляди, или една трета, от членовете на ГСДП са дезертирали от клонящата все по-силно към центъра партия, като особено голям е бил броят им през "реформаторската" 2003 г. - 43 000. А в настоящата



година на местни избори в 14 градове и провинции



тази тенденция предвещава съкрушителен крах. Затова и партийната оставка на Шрьодер се възприема като опит за дистанциране от очаквания провал на ГСДП. Друго обяснение наистина няма. Защото в средата на декември миналата година канцлерът постигна голям личен успех, като прокара реформистката си "Програма 2010" и в Бундестага, където ГСДП има крехко мнозинство от 9 гласа заедно със "зелените" на Йошка Фишер, и в Бундесрата, където на власт е дясната коалиция. Тя цели раздвижване на буксуващия локомотив на европейската икономика с намаляване на данъка върху дохода с 9 милиарда евро през 2004 г., но същевременно предвижда орязване на пенсиите, по-големи права за работодателя да уволнява ненужни работници и орязване на други социални придобивки, така любими на германското общество на благоденствието.

Победата на Шрьодер, който с грейнало лице обяви тогава края на "германската болест" (почти нулев растеж в продължение на 3 г., съчетан с недопустим според нормите на ЕС бюджетен дефицит и силно застаряващо население), бе постигната с цената на компромиси с опозицията. Но още тогава 12 депутати от управляващото мнозинство гласуваха против и извадиха на бял свят проблема с вътрешнопартийните комуникации. Докато канцлерът настояваше за тези промени в системата на социалната сигурност (10 евро за лекар веднъж на три месеца няма да срутят семейния бюджет, я), които са най-големите в Германия от Втората световна война насам, левичарите в ГСДП нададоха вой, че



лидерът им предава социалистическите ценности



Тоест стана ясно, че Шрьодер не е спечелил битката за модернизация на социалдемократическото мислене и на 6 февруари логично отхвърли партийното бреме, за да се посвети на прилагането на гласуваните реформи в национален мащаб.

На канцлера, пък и на когото и да било на негово място, хич няма да е лесно. Германците едва ли ще се откажат без бой от системата на социална сигурност, изграждана в продължение на десетилетия. Отсега най-мощният профсъюз - "ИГ Метал" - скача срещу правителствените мерки със зачестяващи прекъсвания на работата, които удрят по двигателя на германската икономика - автомобилостроенето. Профсъюзът настоява за 4-процентно увеличение на заплатите, докато работодателите са съгласни само на покачване от 1,2%, и то в продължение на 27 месеца. Впрочем в четвъртък, деня преди оставката на Шрьодер, ръководството на "ИГ Метал" заплаши с допитване за национална стачка сред членовете си, ако до края на февруари не бъде постигнато "задоволително решение". И тъй като подобна мярка ясно показва отношението в най-силния икономически отрасъл към правителствените реформи, тя може допълнително да е подтикнала Шрьодер да зареже партийния пост.

Той посочи за свой наследник Франц Мюнтеферинг, председател на парламентарната група на ГСДП, който би трябвало да бъде утвърден на поста на извънреден конгрес през март. Изборът на "Мюнти", както го наричат съпартийците му, е много добър - той е най-близкият съратник на Шрьодер, досега успяваше да убеди социалдемократите да приемат идеите на канцлера за реформи и се ползва с доверие заради миналото си на работник от машиностроенето и профсъюзен деец именно от "ИГ Метал".

"Това е най-добрият пост, като се изключи папският престол", пошегува се Мюнтеферинг. И май наистина трябва да се покаже по-голям католик от папата, за да "продаде" на редовите социалдемократи реформите на Шрьодер и да сплоти обезверената партия за предизборна битка.