Слушам неспирното вайкане, че социалното разделение в България тъкмо сега било стигнало крайния си предел, и се чувствам длъжен да възразя: Не,



това е само началото,



а критичната точка тепърва предстои и само Бог знае кога и при какви стойности ще я достигнем. Истината е, че в България до момента разслоението е твърде малко, под средното за страните със сходна съдба. А само ако отрано осъзнаваме фактите и тенденциите, ще си спестим ако не неизбежната действителност, то поне разочарованието от това, че ставащото не е каквото ни се ще. Неравенството е



третият принцип на икономиката,



един от седемте аксиоматични белега на пазарното стопанство. Знайно е, че българинът го преживява много болезнено - не само заради еднаквостта на онези 45 години, но и заради другите 500, които Иван Хаджийски добавя към предисторията на българския егалитарен синдром. Точно сега този модел на еднаквостта неизбежно, болезнено и учудващо дълго се разпада. Ако продължава с досегашния темп, разслоението ще трае още поне десетилетие. За разлика от празнословното, политическото шамаство в икономиката предпочитаме ясните



измерители на диференциацията,



колкото и неточни да са те. Най-популярната мярка за икономическото неравенство е индексът на Джини, наречен на името на създателя си, италианския статистик Корадо Джини (1884-1965). Познат е и като коефициент на концентрацията и се изчислява в две версии - за концентрация на доходите и на богатството. Преди време (на 25. VII. 2001 г. във в. "Сега") Димитри Иванов настояваше да се замислим върху него, но малцина обърнаха внимание. В бъдеще тези размишления ще се налагат все по-често.

Индексът на Джини измерва разликата между абсолютно равното разпределение и текущото съотношение на доходите (или богатствата) в обществото. За да го изчислим, отбелязваме на графиката какъв процент от целия доход получават най-бедните 10%, след това какъв процент се пада на най-бедните 20%, на най-бедните 30% и пр. Получената линия се нарича "крива на Лоренц". Ако всички вземаха точно по равно, тя щеше да е права линия под ъгъл 45 градуса (10% от хората вземат 10% от дохода и т. н.). Индексът на Джини е отношението между повърхността, заключена между кривата на Лоренц и правата на абсолютното равенство, към площта на десния триъгълник.



Ако всички вземахме поравно,



индексът на Джини щеше да е 0. Ако един вземаше всичко, а останалите - нищо, стойността му е 1 (100%). Илюстрацията под текста показва разслоението на доходите в България през 2001. Не личи обаче динамиката на показателя, а тя е важна. Счита се, че през 1990 г. сме имали 22% неравни доходи по Джини, през 1995 г. неравенството достига 36% и после чак до 2000 г. индексът спада до 31%. От 2001 г. насам стойността започва да расте - 31.7%, 34.2% за 2002 г. Расте и коефициентът на поляризация (отношението на доходите на най-богатите 10% и най-бедните 10%). Според НСИ за трите години от новото хилядолетие той е съответно 9, 9.3 и 10.5 пъти. За сравнение: в Русия поляризацията е 20.3 пъти, в Бразилия 65.8 пъти, в Парагвай и Хондурас 91.8 пъти, шампион е Намибия (128.8 пъти). Днес в България имаме по-висока поляризация, но все още



имаме по-равномерно разпределение



в сравнение със страни като САЩ (индекс на Джини 40.8), Германия (38.2), Италия (36.0), Израел (35.5). Ясно е, че в бъдеще неравномерността ще се задълбочава, а ръстът в индекса на Джини се чувства много по-осезаемо, отколкото изпреварващия го индекс на поляризация (човек страда повече, когато колегата му вземе 15% по-висока заплата, отколкото като разбере, че доходът на милионера Иванов се утроил миналата година). И имуществената дисоциация, която ни чака през следващите десетина години, не може да се избегне. С нея ще трябва да свикнем.