Политическите мастурбатори, органите на организираната престъпност и слугите на корпоративната мафия се плашат. Всеки път, когато стане дума за здравата ръка, цял хор от ужасени демонични оплаквачи почват да вият с ужасен фалцет.

Тези плачковци, влюбени в европейските ценности, са по-големи слагачи от бащите им, които лижеха подметките на демократическия централизъм. За тях всичко западно е родно, всичко щатско любят, тачат и милеят. За тях няма глобален разгул на престъпността, планетарна криза след победата на демокрацията над тоталитаризма, не виждат как по снагата на демократичните режими пълзи проказата на застоя, в чиито рани пируват червеите на организираната престъпност, политическите мастурбатори, подлогите на корпоративната мафия, съдийчета, прокурорчета, адвокатчета, ченгенца, палава сган от някакви си десетина процента от човечеството, което си прави каквото поиска с него, зад него, върху него, и в него дори...

Днес за всички тези палячовци, участващи в българската пирамида на прогресивната престъпност, това животно демокрацията е нещо повече от свещената крава на комунизма - нищо не може и не трябва се пипа. Към тях трябва да турим и депутати, които продължават да тероризират собствените си избиратели и никога няма гласуват законови механизми за собственото си отзоваване. Нито ще излъчат комисия, която да преразгледа всички едри и средни приватизационни сделки, нито ще тръгнат да вадят на светло софийските потайности, никога няма да променят избирателната система, за да може всяка отличена от народа личност сама да се пребори за място в парламента, нивга не ще гласуват закон за референдумите.

Няма да пипнат с пръст имунитета си, нито ще дадат право на всеки гражданин да може да сезира конституционния съд, който и бездруго дреме през останалото време, когато не е сезиран. Никога няма да бъде репресиран онзи следовател, който уж без да иска, допуска пропуски, защото знае, че така делото ще бъде върнато. Никога няма да бъде опандизен прокурор, който редовно се секне в закона като в салфетчица и пуска под гаранция поредния паразит.

Изроди с по няколко висящи дела се разхождат на свобода и се присмиват в лицето на полицията, но няма да се намери воля тези пробойни в законодателството да се запушат яко и завинаги. Няма кой да вкара в строя разпасаната армия от адвокати, да изтръгне от ръцете им заедно с ръцете, ако трябва, онези правни ръкавели, с които отлагат и бавят нарочно делата. Няма кой да гепи в разкрачка поне един съдия. Какво остава за редовите люде? Остава им правото да спазват правилната посока по единствения път - също толкова генерален, колкото трябва.

В храма на днешността няма място за обикновените миряни. Защото общественото пространство в него е приватизирано, преразпределено, откупено с компенсаторки. И в него вече няма по-правоверни пазители на статуквото от адептите на разложението и беззаконието, на партийното лицемерие и съдебната поквара. Днес арестуваният, редовно насилваният и обезправен на практика народ няма дори на кой да се оплаче - Буш далеко, Бог високо, да живее правото на свободата!

Може ли поне нещичко да се стори в този катадневен и безкраен апокалипсис? Може. Като се започне от малкото - да се удари уличният контигент, органите на организираната престъпност, базата на родната ни "Ал Кайда". Не световния тероризъм трябва първо да борим, а преди всеки и преди всичко трябва да ликвидираме собствените си терористи: отрядите на контрабандистите, дрогаджиите, каналджиите, фалшификаторите на пари, автобандите, всякаквите обирджии, взломаджии, търговци на плът, изнасилвачи, педофили и вся остальная сволач.

И на първо време веднага трябва да бъде приет и приложен с цялата си непоносима тежест законът за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Този закон реже нозете на мафията, къса вените с мръсната кръв, която циркулира из целия престъпен организъм - до невидимия мозък и биещото сърце на партиите, че и по-нататък - до трансграничните алианси и техните ангели хранители от корпоративния рай.

Смешно и наивно е да се мисли, че политическият ни елит ще позволи да мине закон, който направо да обезглави змията, та нали тъкмо този елит е част от нейната жестока същност. Затуй степ бай степ, както казват братушките. Ако демокрацията е строг сбор от задължителни правила и добре обмислени репресии, това ще е само първата, но много липсваща досега крачка към стягане на държавността ни.