Обикновено интригата в едни избори е кой ще е победителят. Месец преди парламентарния вот в Русия точно този въпрос изобщо не стои. Следващият президент е отдавна известен - Владимир Путин. Гласуването на 14 март е просто формалност, която трябва да узакони втория му 4-годишен мандат. И затова ще е по-скоро референдум "за" и "против" водената от него политика.

Самият Путин също съзнава това и избра подходяща тактика - той изобщо не обръща внимание на опонентите си, отказа да участва в предизборни дебати по телевизията и се отдаде на обиколки из Русия, на които прави анализ на постигнатото и обявява приоритетите за следващите 4 години. Според Путин основното му постижение е, че е успял да възстанови конституционния ред в държавата, да изгради отново вертикалата на властта и да пресече процесите на деградация на държавата. "Русия вече е финансово независима, обслужва без проблем външния си дълг, златният резерв е на рекордно ниво, а инвестиционният климат е подобрен. Това обаче е само плацдарм за решителен завой в икономическото развитие на държавата през следващите 4 години", обясни Путин на първата си среща с избиратели. В бъдеще той обещава да завърши данъчната реформа, като понижи единния социален налог от 35,6% на 20% и опрости още повече данъчната администрация, да доведе докрай преустройството на държавния апарат и да сложи ред в използването на природни ресурси, като замени непрозрачните псевдоконкурси за отдаване на находищата на нефт и газ с открити търгове.



Смазващото превъзходство на Путин



(според социологическите проучвания за него ще гласуват над 70% от руснаците, а опонентите му общо ще съберат около 20%) обаче поставя 2 други въпроса - как да се осигури участието на над 50% от избирателите и как да се гарантира демократичността на вота. Първият проблем едва ли ще доведе до изненади. Въпреки липсата на интрига руснаците смятат президентските избори за най-важни и винаги участват в тях, обясняват социолозите. Поне досега не е имало случай законността на изборите да се постави под съмнение заради слабо участие. Според последните социологически проучвания 67% от руснаците заявяват, че ще гласуват на изборите.

Вторият проблем е по-сложен. Този път от състезанието се отказаха дори абонираните за всякакви видове избори кандидати като лидерите на КПРФ Генадий Зюганов и на ЛДПР Владимир Жириновски. Те издигат абсолютно неизвестни хора, които нямат шанс дори за прилично представяне. Опонентите на Путин дори не си правят труда да представят алтернативна програма за управление. Тяхната критика е съсредоточена върху личността на президента и начина му на управление, гарнирана с популистки лозунги и обещания.

Затова единственият начин да привлекат вниманието върху себе си е да предизвикат шумен скандал. Тъй като Путин изобщо не ги забелязва, интерес може да предизвика само евентуалното оттегляне на кандидат-президент в разгара на кампанията. В идеалния вариант, ако всички кандидати изберат тази тактика и Путин остане сам на финалната права, това ще постави под съмнение демократичността на изборите. Все пак никой няма да погледне с добро око на вота, ако претендентът е само един. Дори той да се казва Владимир Путин. Затова своевременно бяха взети мерки.

За разлика от друг път



ЦИК не отряза нито един от претендентите,



въпреки че имаше достатъчно основания да го направи. Според руския закон, ако един кандидат не е издигнат от партия, той трябва да събере 2 млн. подписа в своя подкрепа, за да бъде регистриран. От 7-те кандидати само двама са издигнати от политически сили - Николай Харитонов (КПРФ) и Олег Малишкин (ЛДПР). В останалите подписки бяха открити куп фалшификации. Най-фрапиращ е случаят с Иван Рибкин, при който 26% от подписите са недействителни (при допустим по закон само 1%). Нещо повече, дори внезапното му изчезване не смути ЦИК и тя го регистрира задочно в разгара на кампанията по издирването му.

ЦИК разреши на Сергей Миронов безплатно телевизионно време, въпреки че неговата "Руска партия на живота" дължи пари за рекламно време от парламентарните избори през декември 2003 г. Според закона, ако една партия спечели по-малко от 2%, трябва да плати използваното време. "В този случай има известен времеви луфт. Официалните резултати от изборите за Думата излязоха на 20 декември, а датата на президентските бе обявена на 11 декември. В юридическия смисъл на думата тогава "Руска партия на живота" не е била длъжник", обясни гъвкаво шефът на ЦИК Александър Вешняков.

За всеки случай в надпреварата се включиха и кандидати, които по време на кампанията си открито призовават да се гласува за Путин и чиято цел е единствено да осигурят конкуренция. Такива например са председателят на блока "Родина" Сергей Глазев, който е коалиционен партньор на пропрезидентската "Единна Русия" в Думата и неведнъж открито е обявявал, че подкрепя Путин, както и лидерът на "Руска партия на живота" Сергей Миронов. Екзотика, която може да се случи само в Русия.

За това също си има обяснение. Свръхпопулярността на Путин на практика разруши политическата система в Русия. Десните и левите сили са в тежка криза и предстоящият вот е по-скоро катализатор за вътрешнопартийни процеси. И за тях големият въпрос е кой ще заеме второто и третото място и колко процента ще спечели. Блокът "Родина" и "Руска партия на живота" просто използват вакуума, за да се утвърдят на политическото поле.

След провала на последните парламентарни избори, когато взе едва 12,6%,



за КПРФ този вот определено е съдбоносен



и ще реши съдбата на Генадий Зюганов. Не случайно той не пое риска да се кандидатира лично, както правеше винаги досега, а лансира Николай Харитонов от Аграрната партия на Русия. Излъчването на претендента обаче ясно очерта разцеплението в КПРФ. Харитонов спечели само с 3% пред другия кандидат - председателя на изпълкома на Народно-патриотическия съюз на Русия Генадий Семигин. Конгресът бе повече от драматичен. Зюганов даже заплаши, че ще напусне КПРФ, ако бъде предпочетен Семигин, който "се опитва да превърне партията в прислужница на капитала и на сегашния режим". Издигането на Харитонов обаче е само временна победа за Зюганов. Опонентите му едва ли ще пропуснат шанса да се възползват от очертаващия се изборен провал и отново да повдигнат въпроса за смяната на дългогодишния лидер Зюганов и за реформата в партията.

А оттам до реалното разцепление на компартията има само една крачка. Особено ако на изборите по-успешно се представи друг бивш депутат от КПРФ - лидерът на парламентарната фракция на блока "Родина" Сергей Глазев. Самият Харитонов призна, че не е изключено онези регионални подразделения, които на конгреса са гласували за "капиталиста" Семигин", по време на кампанията да работят за Глазев. Лидерът на блока "Родина" пък не крие амбициите си да измести отслабената КПРФ като основна опозиционна сила.

Затова Зюганов и компания обмислят друга тактика - да намерят повод да отзоват Харитонов в знак на протест срещу "нечестните избори" или неучастието на Путин в предизборните дебати. За такъв сценарий предупреди членът на ЦК КПРФ Виктор Илюхин: "Ако президентът използва своя административен ресурс, ние във всяко време ще изтеглим своя кандидат и ще го направим достатъчно шумно."

Неучастието на екзотичния лидер на ЛДПР Владимир Жириновски в изборите също има обяснение. По принцип той винаги е играел ролята на удобния трети и без угризения търгува със спечелената подкрепа при балотаж.

Тъй като сега втори тур няма да има, ЛДПР реши да не хаби сили и пари за участие в изборите. От нейно име бе издигнат бившият бодигард на Жириновски Олег Малишкин.

Провалът на последните парламентарни избори е причината и за



тежката криза в дясното пространство



Съюзът на десните сили (СДС) не успя да влезе в парламента и окончателно се разцепи. Разделителната линия е отношението към Путин - да стане ли СДС опозиция, или да продължи да подкрепя президента, въпреки че той лансира своя партия "Единна Русия". Дилемата е сложна, защото основното предимство на СДС винаги е било не толкова влиянието сред електората, колкото в етажите на властта. Така, без да има впечатляващи изборни резултати, десните все успяваха да сложат свои хора на ключови места. Путин обаче прекрати тази практика и създаде собствена банка кадри. Това логично постави въпроса за смяна на стратегията и на последния конгрес СДС се разцепи.

Единият от лидерите му - шефът на "Обединени енергийни системи" Анатолий Чубайс, се обяви за продължаване на досегашния курс с аргумента, че "не може партията да мине в глуха опозиция на Путин". Другите - Борис Немцов и Ирина Хакамада, заявиха, че СДС трябва да стане твърда опозиция на президента. "Трябва да се прекрати диалогът с властта и да се започне диалог с народа", обясни тя. При сблъсъка надделя Чубайс и Хакамада влезе в кандидатпрезидентската надпревара без подкрепата на СДС. "Ако тя спечели 1-2%, това ще е краят на политическата й кариера. Ако обаче получи 3-5%, това ще я утвърди като лидер в дясното пространство и ще може да се реализира планът й за създаване на нова демократическа партия", смята Андрей Пионтковски, директор на Центъра за стратегически изследвания.

Целта на Иван Рибкин е съвсем различна. Той всъщност е средството, чрез което скандалният олигарх Борис Березовски участва в изборите и ще громи върлия си враг Владимир Путин. Рибкин обаче е твърде ниска топка за Путин - каквото и да каже, едва ли някой ще му обърне сериозно внимание. Доказателство за това е фактът, че дори внезапното му изчезване и също толкова неочакваното му намиране два дни по-късно бе посрещнато от руските медии, спецслужби и наблюдателите с насмешка.

Всъщност големият проблем е, че никой няма и идея



какво ще се случи след ерата "Путин"



По конституция той няма право на трети мандат. Т.е. за истинска битка ще може да се говори едва на следващите избори, в които Путин не би трябвало да участва. Не случайно наскоро бе създаден "Комитет 2008" начело с шахматиста Гари Каспаров, който си постави за цел да лансира кандидат, който би победил подкрепения от Путин човек. Група депутати пък внесоха проект за удължаване на срока на президентския мандат от 4 на 7 години. Самият Путин още на първата си среща с избирателите се обяви срещу тази идея и обеща, че сам ще посочи наследника си, който "ще е достоен да продължи делото". Така както Борис Елцин го посочи преди 4 години. И тъй като шансът на приемника му да спечели е също толкова голям, от самия Путин зависи каква Русия ще му завещае и как ще го подбере. Което е голямо изкушение, но и огромна отговорност. Както се казва, трудно е да бъдеш Бог. Особено в Русия.