Македония се разбърза да влиза в европейското семейство. Но според председателката на делегацията на Европейския парламент за отношения с държавите от Югоизточна Европа Дорис Пак датата 26 февруари, когато ще бъде подадена молбата за членство, не е най-подходящата и този ход не ще скъси дистанцията между Скопие и Брюксел.

Дали заявката ще бъде направена сега или година по-късно, както препоръчва Дорис Пак, за много македонци е все едно. Те си дават сметка, че пътуването ще е доста бавно и затова се прикачват като ремарке към българското возило, което вече е поело към Европа.

Подобно на източногерманците, за които падането на Берлинската стена и обединението означаваше автоматично влизане в Евросъюза, част от македонците се надяват да постигнат подобен резултат, като се обявят за българи. Ако съдим по мераците им



да се сдобият с наши паспорти



обаче, може да влезем в дълбока заблуда, че край Вардара най-после са разбрали, че сме кръвни братя.

Заслугата македонците да стигнат до корените на националната си идентичност не е нито на българските политици, нито на учените и историците. Онова, което те не успяха да постигнат няколко десетилетия, с един замах го направи Евросъюзът, без дори да подозира каква услуга прави на комшиите. Дръпването на шенгенската завеса пред българите и нарасналите шансове за членство в ЕС разкриха и пред македонците светли хоризонти, към които те се устремиха без колебание. Защото доста преди нас бяха усетили вкуса на свободата.

Докато в годините на "реалния социализъм" българите научаваха как се живее по белия свят главно от заглушаваните радиостанции "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", македонците в Титова Югославия наред със сърби, хървати, словенци, босненци и черногорци носеха в джобовете си паспорти, които им отваряха почти всички граници. Тогава, къде от страх, къде от интерес, край Вардара



никой не се сещаше за българските си корени



и предпочиташе да минава за "югославянин". Същото поведение впрочем наблюдавахме и при събратята ни от Западните покрайнини. Единствено баби и дядовци от време на време се сещаха кои са и що са, но под укорителните погледи на надъханите със сръбска пропаганда синове, щерки и внуци полека-лека забравяха истината или я отнасяха със себе си в гроба.

С промените в Източна Европа от края на 80-те години нещата коренно се промениха, а с разпадането на Югославия се прокараха нови граници, които бързо бяха заключени с европейски катинари. Югопаспортите се превърнаха в сувенир, напомнящ за времето, когато съприкосновението със Запада не беше проблем. Именно отнемането на тази възможност помогна на мнозина македонци да се сетят за корените си.

Сега пред Агенцията за българите в чужбина в София се вият опашки от предимно млади македонци. Всекидневно се приемат по около сто молби на желаещи да се побългарят. Държавните такси за натурализацията са само 3 лева. Формалностите обаче се виждат на мнозина дълги и изнервящи и предпочитат да си платят на оправни посредници, които прибират от 250 до 750 евро за услугата, както писа още в края на 2002 г. скопският в. "Дневник". Инвестицията обаче е добра, като се има предвид какви възможности се откриват пред притежателите на такива документи.

Последните данни в Интернет-страницата на нашия президент сочат, че за миналата година 1599 македонци са получили български паспорти. Тенденцията обаче е броят им да нараства. През април 2003 г. директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров писа в "Сега", че десетина хиляди са взели такива документи, а още



един милион искат, но не им стиска



да си ги поискат. Наскоро във в. "168 часа" професорът вдигна бройката на желаещите на милион и половина.

Това, разбира се, е радостно, ако е вярно. Но какво ли би станало, ако тези милион и половина македонци не само поискат български паспорти, ами и се възползват от възможностите, които ще им се отворят? Кой ще остане тогава в Македония? Албанците, които и бездруго са на път да станат мнозинство в двумилионната бивша югорепублика. И които още отсега смело развяват албанския национален флаг с двуглавия орел. И само чакат да чуят, че Косово е получило независимост, за да поискат Западна Македония.

Ако се сбъдне мечтата на мнозина всички македонци да станат българи, на книга бихме могли да отчетем частично решаване на демографския си проблем. Кой обаче ще решава същия този проблем, зейнал и сега в Македония? Май ще трябва да се разчита пак на албанците...

Днес някои политици в Скопие чистосърдечно си признават, че в миналото македонците са били подлагани на



трайна и упорита антибългарска пропаганда



Обяснението на лидера на партията Демократична алтернатива проф. Васил Тупурковски, което той даде на 21 януари пред международния научен център "Удро Уилсън" във Вашингтон, е, че тези настроения са насаждани на базата на факта, че български войски бяха окупирали Македония по време на Втората световна война. Съществени различия по идеологически проблеми, както и по националния въпрос след войната също допринасяха за поддържане на антибългарските настроения в Македония.

В исторически аспект нищо не би могло да се промени, убеден е Тупурковски. Професорът е прав, историята наистина не бива да се изкривява - нещо, което в Скопие упорито правеха десетилетия наред.

Това не може да не радва радетелите за българската кауза в Македония. Едва ли обаче повечето от онези, които подават молби за наши паспорти, го правят от други подбуди, а не от личен интерес, независимо че се кълнат в любов към България. Защото, както се оплаква Тупурковски, днес никой няма реален шанс да подаде глава през границите на Македония.

Като им предоставят паспорти, българските власти всъщност искат да изличат антибългарските настроения в Македония, убеден е Тупурковски. Македонците искат да пътуват, да работят... Днес това е трудно и бягството от действителността е спасение за мнозина.

Българите отлично разбират драмата на македонците, които напират за български документи. Те самите дават мило и драго за американски, френски, британски... По същия начин паспортът, украсен с българския герб, за повечето македонци не означава нищо друго освен документ, с който безпрепятствено ще продължи пътя си към Европа.