|
В края на 80-те години попада в средите на младите икономисти, в които най-изявен лидер е Анатолий Чубайс. Там се запознава с Егор Гайдар, който през 1991 г. го назначава за първи зам.-председател на Комитета за външноикономическите връзки на Русия. През 1992-1993 е министър на външноикономическите връзки. Бил е началник на дирекцията за икономическа сигурност към Съвета за сигурност.
Въпреки че участва в най-спорните руски правителства, името на Сергей Глазев досега не е замесвано в корупционни скандали. Напротив, при опита си да прекрати раздаването на преференции за внос и износ той се скарва с влиятелния вицепремиер Владимир Шумейко. През 1993 г. подава оставка.
По-късно става депутат от Демократическата партия на Русия. После гравитира около генерал Александър Лебед. На изборите през 1999 г. е основен говорител на КПРФ по икономическите въпроси и през 2000 г. оглавява парламентарния комитет по икономическа политика. Глазев започва кампания за няколко неща: да се отнемат свръхдоходите на петролните компании, да се въведе държавен монопол върху водката, да се вдигнат вносните мита. Естествено много скоро се разделя с този пост.
През май 2003 г. става съпредседател на "Партия на руските региони", а от септември 2003 г. - на блок "Родина", който печели 9% и заедно с пропрезидентската партия "Единна Русия" формира мнозинство в Думата.
През 2000 г. Руският биографически институт го обявява за "Личност на десетилетието" за приноса му в икономическата наука, през 2002 г. и 2003 г. е "Личност на годината".
Според имотната му декларация през 1999-2002 г. Сергей Глазев е имал доход от 1 525 946 рубли (54 498 долара) и влог от 926 753 рубли (33 098 долара). Той притежава земеделски участък в Московска област, къща в Украйна и два автомобила. Съпругата му е имала доход от 70 000 рубли, спестявания от 1 102 295 рубли (39 368 долара), притежава земеделски участък в Московска област и автомобил "Хонда".