Европейската комисия обяви отдавна чаканото предложение за финансирането, на което България може да разчита след присъединяването си към Европейския съюз. "Финансовата рамка" наистина се оказа твърде обнадеждаваща, тя стигна



възможния максимум



на финансиране на членуваща страна от фондовете на съюза. Установеният през 2000 г. "берлински" лимит допуска максимална сума от общата хазна до 4% от брутния вътрешен продукт на всяка от страните. Предвидените за България 4.244 млрд. евро за първите три години от европейското ни членство (към 3 млрд. евро нетни, ако извадим нашата вноска в общия бюджет) представляват към 5.1% от текущите прогнози за общия произведен у нас продукт от 2007 до 2009. Това показва, че в Брюксел имат значително по-оптимистични очаквания за бъдещото ни икономическо развитие и са вградили този оптимизъм в отправеното към правителството предложение. Разбира се, финансовата рамка тепърва ще се одобрява от досегашните членове и ще се поставя на масата на преговорите с нашите евроинтегратори. Но на практика съществени промени в този вид бюджетни сметки трудно се допускат. Тук свършват обаче добрите вести и



започват въпросите



и съмненията как ще се отрази такава значима за размерите на българското стопанство сума върху пазара. Най-остро и пряко тези въпроси бяха поставени тези дни от колегата Георги Ангелов, който с право подчертава, че европейският бюджет не се отпуска на "нас", а на държавните чиновници, които едва ли ще се извисят за две години до висотите на образец за висок морал, честност, принципност и стопанска прозорливост. Затова са доста основателни притесненията, че в стремежа да осребри в своя полза европейските субсидии администрацията може да нанесе далеч повече вреда, отколкото полза на стопанството. Първият логичен въпрос, на който в сегашната административна структура няма отговор, е



кой ще харчи парите,



с които Европа ще подпомага присъединяването ни. Говори се, че ще отварят нови "изпълнителни агенции", те ще залеят страната с поредната вълна "регионални офиси" и ще ни обрадват с нови няколко хиляди чиновници, заети с харченето на европари. Това скорошно "институционално развитие" на българската бюрокрация само по чудо може да роди сравнително достъпен, задоволително честен и достатъчно прозрачен механизъм за разпореждане с европейските субсидии. Ето защо трябва отсега да се мисли за създаване на



законови гаранции



Както за съставянето, изпълнението и отчитането на държавния бюджет си има отделен закон, така трябва да се приеме нов закон за разпореждането със средствата от бюджета на общността. Разходването на европарите трябва да е съгласувано с реда и процедурите на общността, но само българският закон е в състояние да разпредели компетенциите и да наложи отговорности на длъжностните лица около торбата с парите. Макар че парите са на Евросъюза и ще се управляват доста пряко от Европейската комисия, задължително е харченето им у нас да е



под контрола на парламента



Както държавният бюджет, така и разпределението на европейските авоари не може да бъде предоставено на политическата воля на правителството. Най-малкото за да има гаранция, че всеки от нас поне може да узнае от парламентарните прения какви пари за какви цели се предвиждат. Иначе "служебна тайна" ще обвие проектите, удостоени с финансови инжекции. Когато процедурите за избор и контрол върху финансираните проекти са в ръцете на кабинета, програмите тихомълком ще бъдат прогонени по персоналните мерките на политическите му приятели и ще е много по-лесно правителството да води



политика на свършените факти:



когато лишените от лоби във властта фирми и потенциални ползватели на финансиране научат за интересуващия ги проект, отдавна ще е късно да участват в надпреварата за сочното и гарантирано еврофинансиране. Субсидиите от бюджета на общността ще надхвърлят 12% от целия държавен бюджет на страната. Ако нямаме надеждна защита, ясни и прозрачни процедури и ред за достъп, тези субсидии могат много сериозно да изкривят конкуренцията и да разбият пазара. Тогава, вместо да помагат, те ще пречат на развитието. Примери в други страни - дал бог много.