|
"Само свободните хора са богати. Доказал съм, че зная как да мечтая и да превръщам мечтите в реалност."
Начало на предизборната платформа на Васил Иванов-Лучано
-----------
Неотдавна попитаха Васил Иванов-Лучано дали ще се кандидатира отново за кмет, ако след съдебната сага на Стефан Софиянски дойдат предсрочни избори. За първи път министърът се дръпна от примамливата оферта, нещо смотолеви - разбра се, че е затрупан със спортна дейност и не му е до "Московска". А само допреди година човекът умираше да седне на стола на градоначалника. Вярно, че напоследък мястото на Софиянски изглежда твърде ветровито. Лучано обаче трябва двойно да внимава, да стъпва на пръсти и да се кръсти. Защото ако прокуратурата е подхванала подред любителите на смесените дружества, ще стигне до министъра. И за него, както и за Софиянски, "защитата на обществения интерес" е двусмислено понятие, пречупено през бизнесменския му поглед.
Каква е схемата "Лучано"?
Тя е същата като схемата "Софиянски", само че не на градско, а на държавно ниво. Не се обърквайте от горното. Макар и министър, Иванов разполага с далеч по-бедни възможности - все пак е призван да се грижи за младежта и физкултурата, а не да раздава обекти на частници.
Вероятно по-широките хоризонти в общината го съблазниха в есенната му амбиция да зареже Спортната палата и да погледне към "Московска". Мотото, под което протичаше кампанията му, беше в три определения за него: "грижовен стопанин", "състрадателен човек", "успешен мениджър". Такъв потенциал има нужда да се разгърне.
Но макар и скромни, държавните имоти, които министерството стопанисва, също са апетитни. Лучано знае това най-добре, тъй като е имал вземане-даване с тях още преди да влезе в кабинета.
Още през 2000 г. парламентът приема Закон за младежта и спорта. Там е записано, че правителството трябва да определи спортните обекти с национално значение. Това трябва да стане по предложение на министъра. До ден-днешен обаче Лучано не е дал такъв списък на кабинета. И защо да го прави, щом като веднъж обявени за национални, примамливите обекти няма да могат да се продават чрез вкарване в смесени дружества. А той е спец точно по тази част.
Миналото лято "грижовният стопанин" сключва 2 договора за държавно-частни предприятия. Държавата е той, а частникът е една 25-годишна девойка - Маргарита Донкова, която се явява секретарка на Делян Пеевски - лидер на младежкото НДСВ и син на шефката на тотото (назначена, разбира се, от Лучано). Донкова въпреки крехката си възраст е собственик на "Проект строй БГ". Та секретарката тегли 2 пъти по около 3 млн. лева заем от банката. С тези пари тя влиза веднъж в смесеното дружество "Спорт хотелс Олимпика България" и втори път в друго смесено дружество - "Сердика БГ".
Удобната "апортна вноска"
В първото дружество държавата участва с апортна вноска: зала "Универсиада" в София и хотел "Тотошанс" на Златните пясъци. Апортът обаче е по балансова стойност, сиреч многократно занижена. (За справка: термина "балансова стойност" прокуратурата използва, за да обвини Софиянски, че евтино е дал Халите). Дяловете са разпределени 50 на 50. Значи един хотел на морето плюс залата, от която само годишният наем на пазара вътре е 1 млн. лева, общо са оценени на 3 млн. - колкото е заемът на 25-годишната Донкова. Впрочем според депутати като обезпечение на кредита секретарката предлага именно двата държавни обекта. Но това е проблем на банкерите.
Как обаче Лучано обяснява защо ще дава спортните обекти на частна фирма без опит, създадена тъкмо за целта, вместо на спортисти? И защо въобще ще я дава на някого, вместо сам да се грижи за нея?
"Универсиада" и "Тотошанс" са стопанисвани по-рано от държавната "Олимпика" ЕАД - структура на пряко подчинение на министъра. През 2001 г. "Олимпика" изкарва над 80 000 лева дивидент за държавата. След това дивидентът рязко пада - на следващата 2002 г. е едва 7000 лева. Някои смятат, че голямата разлика идва от многото разходи, които държавата в лицето на новоназначения министър прави, за да обнови хотела и залата. Не знаем. До средата на 2003 г. "Олимпика" е на нула. Лучано има основание да включи частници в двата обекта, щом като те сами не изкарват печалба за държавата. От август 2003 г. до края й смесеното дружество изработва от двата обекта над 100 000 лева печалба. Тя обаче не отива в държавата, а се дели със секретарката Донкова.
По-стряскаща е другата афера. В дружеството "Сердика БГ", за което 25-годишната приближена на жълтите комсомолци отново изтегля заем от 3 млн. лева, Лучано вкарва столичния колодрум. Това са 25 дка и съоръжения в центъра на Борисовата градина. Срещу своите пари "Проект строй БГ" получава 70% от смесеното дружество, а държавата остава с 30%. Според най-груби изчисления на брокери 1 дка земя в центъра на града се продава срещу 1 млн. лева. Но Лучано харизва 25-те дка срещу 1 298 000 лева. Така пише в документите. (Ако някой си мисли, че ниската цена е оправдана от това какво ще се строи, да не бърза - самият министър казва, че на колодрума ще се вдига хотел.)
Приликата със Софиянски
Трябва да се признае на кмета, че е с едни гърди пред Лучано. Сделката с Халите датира от 1998 г. Подходът обаче е аналогичен. Нека хората видят какво представляват Халите сега и да си спомнят каква развалина бяха преди няколко години, моли Софиянски при поредното си влизане в съдебната зала. Мотивът "в името на народа" прозира и при по-постничката по принцип лексика на Лучано: всеки може да отиде и да види сега зала "Универсиада", това беше единственият начин нещо да се направи за спорта.
Пропуска само да каже, че докато лансираните от него частници още нищо не са направили за спорта, той е направил много за тях. Дал им е например едни пари срещу нищо. Вероятно защото е "състрадателен човек", същински Стефан.
По-лошото от занижаването на цената и фактическата продажба на колодрума е фактът, че министърът не казва истината пред Народното събрание, т.е. на работодателя си. На 26 март депутатът Никола Николов пита Лучано по време на парламентарен контрол защо е оставил държавата само с 30% участие в собствеността на колодрума. Още повече че всички спортни съоръжения, които Иванов с лека ръка апортира, са включени в забранителния списък за приватизация. Тогава от трибуната на Народното събрание министърът твърдо заявява: "За мен държавното участие е 50%." Само че точно три дни по-късно Лучано слага параф под заповед от държавата да се извадят 865 000 лева пари на данъкоплатците и да се дадат на "Проект строй БГ" срещу 19,99% от акциите, за да се изравнят дяловете в смесената фирма.
Така срещу добрите си намерения частниците (Донкова вече е заменена във фирмата от друг младеж - Александър Николов, син на русенски зам.-кмет от времето на Димитър Калчев)
се оказва с 865 000 лева кеш
и половината от разкошен терен в Борисовата градина.
Но това не е всичко. Същата "Проект строй БГ" получава от министъра на тепсия възможността да ремонтира спортната база "Белмекен". За конкурс никой не споменава.
Същата "състрадателност" към частния интерес за сметка на обществения проявява и Софиянски. Освен 75% от Халите той поиска съвсем наскоро да даде на същата израелска фирма и останалите 25%, за които е разследван. Като компенсация, че няма да разреши на израелците да строят бизнесцентър до Руската църква.
Всъщност двамата управници винаги са били добри приятели. Дори когато се изправиха един срещу друг на кметските избори, министърът, зад когото се предполага, че стоеше цялата държавна машина на НДСВ, не посмя една лоша дума да отправи срещу конкурента си. Всичките лоши думи дойдоха от устата на кандидата за общински съветник Владо Каролев. Май първия път, когато сблъскаха шпаги за малко, беше изявлението на Лучано, че на мястото на колодрума ще строи хотел. Каза даже, че проектът е в общината за одобрение. Тогава Софиянски се сепна, рече, че няма такава работа, и се изпусна: "За съжаление ние дадохме пример за лоша практика при създаването на смесени дружества." Това беше преди месец. Знаел си го е човекът.
Отделни депутати вече се заканват след Церовски да подхванат сделките на Лучано, но практиката е доказала, че тая работа с временните анкетни комисии е дим без огън. Пък и прекият началник на министъра свенливо-аристократично е отвърнал глава от безобразията. Значи чакаме прокуратурата да продължи по кметската следа, за да стигне до спортния министър.
|
