|
Съвсем скоро това тържище на антики може да се окаже невъзможно или много по-бедно, отколкото е било досега. Промените в НК, които преди месец разбуниха обществото заради отменената еднократна доза наркотик, предизвикаха смут и сред колекционерите и търговците на антики. В новия текст на член 278 е казано: "Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 10 000 лева." Законът не поставя ясна граница между "паметници на културата" и "антични предмети", което означава, че повечето търговци на антики в Търново, пред Синодалната палата в София и на други места в страната може веднага да бъдат арестувани и осъдени, въпреки че предлагат масови антични предмети, към които музеите рядко проявяват интерес. Срещат се и уникати с действителна историческа стойност, но те са хазартно изключение. Такива неща обикновено се предлагат на четири очи. Странно е, че в страна, която повече от 10 години декларира привързаност към пазарните принципи, се приема закон, с който на практика се криминализира един цял пазар. Търговия с "археологически движими паметници на културата" у нас е имало винаги - преди 90 г. беше нелегална, а след това стана полулегална.
Произходът на предметите, които се предлагат на този пазар винаги е бил полулегален или криминален. У нас има селища, където всеки нов строеж вади на бял свят антични и средновековни гърнета, монети и други предмети. За плевенското село Гиген се твърди, че при по-силен дъжд от земята излизат монети. Част от тези находки прекарват известно време в семейни ракли, по мазета и тавани, след което излизат на пазара. Друга част са добити от чисто криминални иманярски разкопки.
България е истиско Елдорадо за иманяри и археолози.
"Какво е кукуруз тука, така цивилизации",
казва един от героите на Радичков в "Горещо пладне". От VI хил. пр. Хр. по нашите земи са живели уседнали културни народи. По Черноморието, в Тракия и Дунавската равнина има обилни материални следи от гръцката, римската и византийската цивилизация, както и от доста други култури. Още по-внушително е това богатство в нумизматиката, защото към монетите на трайно уседналите племена и държави трябва да се добавят и всички други, с които местното население е поддържало икономически връзки.
Отдавна го няма онзи иманяр романтик, описан от Иван Хаджийски в "Психология на нашето иманярство" - "селяци с торби през рамо и провиснали на ръцете им балтии, които вървят бавно, мълчаливо, сложили ръце отзад и оглеждат тайнствено всеки камък в деретата". Някогашните иманяри са търсили златото на Вълчан Войвода (бъчва с 48 ведра), имането на Алтън Колю, на Алтън Стоян, на сараф Яко и Поп Мартин. Това са съкровища, за които са се носили легенди и които, щом бъдат намерени, щели донесат на късметлията "широк живот и дълбока почит." По различни тайни записи и легенди търсачите на заровено щастие издирвали Чемерикова поляна, Таушан тепе и Просечения камък - все специални места и знаци. През 20-те години иманярите имали своя организация в Пловдив, в която членували 600 души от цялата страна и свое кафене на ул. "Екзарх Йосиф" 17 в София, където обменяли легенди, надежди и разочарования. Всички вярвали, че златото съществува и може да се намери, но имало едно неудобство - "трябва да обърнеш цялата земя девет педи дълбоко".
Днешните търсачи на съкровища са сравнително
просветени прагматици,
а обръщането на земята не е непреодолим проблем. Те не гадаят по стари записи и мъгляви карти, а четат сп. "Археология", сп. "Нумизматика", "Разкопки и проучвания" и друга специализирана литература. Разпознават без усилие почти всички гръцки, римски, тракийски и византийски монети, с лекота датират антична и средновековна строителна керамика и работят с модерна апаратура.
Не е ясно колко са в момента практикуващите иманяри, но цифрата е внушителна и сериозно надхвърля броя на археолозите. Много хора през последните десет години посегнаха към този поминък, тласкани от безработица. По неофициални данни фабричните металотърсачи в страната са не по-малко от 2000. Самоделните сигурно са повече. Апаратите откриват метални предмети на дълбочина до 30-40 см, но има и уреди, които сканират до 80 см дълбочина.
В съвременното иманярство има два обособени жанра - копаене на могили или други археологически обекти и търсене на монети по полето с металотърсачи. Ако престъпният характер на могилното иманярство е вън от съмнение, вредата от полските търсачи на монети подлежи на коментар. Съмнително е някой музей или научен институт някога да организира проучване на синори и разорани ниви с металотърсачи. В същото време изглежда едно такова "проучване" преди години е поставило началото на варварското унищожаване на цял един римски град (Рициария) в землището на село Арчар, Видинско. Там миналата година иманярски бригади обръщаха земята с булдозери на три смени под свенливия поглед на отговорните държавни институции.
Любопитна подробност е, че повечето търсачи на монети са убедени еколози. Те мразят изкуствените торове и киселинните дъждове, защото разяждат патината на монетите и съсипват материал за милиони левове, който кротко ги чака в земята.
Намирането на монети принципно не се различава от откриването на Рогозенското или Панагюрското съкровище. И двете са били заровени в земята при неизвестни обстоятелства и са намерени случайно при земеделски работи. Но ако в момента бъде открито такова богатство, гаранцията, че то ще остане в страната, е незначителна. "След като минат големите акули и си изберат по-хубавото, каквото остане се предлага по музеите", признават самите иманяри. По понятни причини държавните институции не всякога могат да предложат конкурентни цени, а и плащането при тях е свързано с формалности, които мнозина предпочитат да избягват.
Един от начините за опазване на паметниците е насърчаването на колекционерството и вътрешния пазар, колкото и еретична да изглежда тази идея за повечето музейни специалисти. Важно е тези паметници да не напускат границите.
Забраната на търговията ще има обратен ефект.
Криминализирането на вътрешния пазар на антики означава неговите стоки и паричен оборот да потърсят хоризонти зад граница. Впрочем това и сега е така. Медиите често показват хванати антики на границата, но никой не знае колко и какво излиза, без да е хванато. Заловените ценности обикновено се оценяват по каталози на западни аукциони, където впрочем търговията с тях е легална. Тази практика често разсмива познавачите или ги вбесява заради нейната перверзност. Цените по каталог обикновено са за монетите първо качество, а в медиите показват монети трето или най-много второ качество, при които цената е няколко пъти по-ниска. Освен това в каталожните цени са включени търговски отстъпки, застраховки, транспортни разходи, печалба и други подробности като например риска (или разходите) при изнасянето на въпросната монета през Калотина или друг граничен пункт. След последната поправка в НК подобни сцени вероятно ще зачестят, което означава, че и обемът на износа ще се увеличи.
Ценоразпис
Римски бронзови колониални монети - 5-10 лв.
Римски глинени гърнета, II-V век - 15-20 лв.
Бронзови фибули - 10-12 лв.
Римска бронзова лъжица - 80 лв.
Римски глинени светилници - 10-15 лв. (ако са с надпис - 30-50 лв.)
Римски светилник със сексуална сцена - 200 лв.
Пушка "Уинчестер" - 400 лв.
Пушка Мартинка - 300 лв.
Кръст за храброст, сребърен, 1879 г - 7 лв.
Орден "Чевено знаме на труда" - 5 лв.
|
|