От новата учебна година в училищата ще бъде въведено задължително начално военно обучение, заяви министърът на отбраната Николай Свинаров. Според него това е необходимо във връзка с предстоящата пълна професионализация на армията, която трябва да приключи до 2008 г. "Трябва да имаме първоначална подготовка, за да можем да изградим необходим резерв в бъдеще. Той ще се състои не само от напуснали армията, а и от резервисти, които ще се обучават на базата на това първоначално обучение, което се получава в рамките на средното образование", обясни Свинаров.

"Предметът трябва да е нещо като "Гражданите в условията на кризи и конфликти. Със сигурност обаче това



няма да реши проблема с резервистите.



Там трябва да се мисли по-дълбоко", коментира пред "Сега" началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев.

Идеята на Свинаров е, ако в бъдеще страната ни се изправи пред някаква криза, децата да са подготвени, да са запознати със структурата на армията и дори да могат да държат автомати. Ген. Колев пък смята, че младежите по-скоро трябва да бъдат обучени да се справят в нормалните житейски кризи - катастрофи, земетресения, аварии. "Ако имаха някакви знания, децата в потъващия автобус в р. Лим поне нямаше да се паникьосват и да се стигне до толкова жертви. Същото важи и за учителите", обясни генералът.

Военното обучение беше много популярно между учениците в 10-ти клас преди 1990 г. когато по две седмици се ходеше на военен лагер. Тогава десетокласниците



живееха в напълно войнишки условия.



Ставаха сутрин в 6,30 ч. Правеха физзарятка, вдигаха знамето и закусваха набързо. В чая обикновено учителите слагаха бром, за да няма много погледи от страна на момчетата към момичетата. След това следваха занятия - практични и теоретични, по цял ден. След вечерна проверка всички трябваше да са в леглата в 22 ч.

По това време децата учеха дори как да се неутрализира попаднало по кожата бойно отровно вещество, как се правят шини, изкуствено дишане, изнасяне на ранен и потрошен човек и какво ли още не. На всеки ученик бе зачисляван автомат "Калашников", но "рязан" - не може да стреля, но може да се разглобява и смазва безброй пъти. Най-интересното обучение обаче бе стрелбата с автомат и с пистолет. На първенците училищното ръководство раздаваше награди - шахмати, книги на "Профиздат" и химикалки.

Свинаров се присети за военното обучение, след като стана ясно, че армията ни ще стане напълно професионална най-късно до 2008 г. Ако набирането на кадрови военни върви добре, това може се случи и по-рано - до 2006 г.



В момента в армията има над 12 000 кадровите войници.



Според План 2004 към 1 януари 2005 г. професионалните военни трябва да бъдат 15 628 души. Досега са запълнени около 80% от тази квота. Със заповеди на министъра на отбраната са обявени свободни бройки за 9866 длъжности за кадрови войници в Сухопътните войски, 2494 във Военновъздушните сили, 1320 във флота, 1193 в командването на стратегическата КИС, 186 души в комендантството и 300 в Националната гвардейска част.

В момента над 1300 кандидати са в процедура за назначаване на кадрова военна служба. От обявените длъжности в СВ са незаети около 3000, във ВВС - 508, ВМС - 174, в командване на СКИС - 387. Общо незаетите места за кадрови войници са около 5000.

Целта на професионализацията е да се окомплектоват поделенията с войници на кадрова военна служба и да се повиши общата им специална подготовка. Тя е непосредствено свързана и с участието в операции по поддържане на мира и мисии извън страната. В управление "Личен състав" на Генщаба се създава база данни за личния състав от контингентите и техните семейства. Изготвят се предложения за промени в нормативната база при окомплектоване им. Следи се развитието на кадровите военнослужещи, участвали в мисии.

При пълната професионализация ще отпадне наборната сужба и от армията няма да излизат хора, които да отиват в резерва. Така на практика при евентуална криза в



страната няма да може да се набира бързо армия.



По план 2004 резервистите бяха намалени от 150 000 на 100 000 души. За всеки един от тях в складовете има автомати, дрехи, манерки, каски и всички необходими атрибути за водене на бойни действия. Поддръжката на тази база струва на държавата много пари. Само комплектът на новите камуфлажни дрехи вече надхвърля 300 лв.

Затова може би идеята на ген. Колев е по-приемлива. Децата да се учат как се спасяват хора при аварии и бедствия, а не как се стреля с автомат и пистолет.

Военният министър вече е изпратил до министерство на образованието писмо с молба в учебните планове за средния курс да се намери място за един час седмично по военно обучение. Просветниците все още умуват къде да вкарат тези часове, тъй като програмата на децата и без това е много тежка.

"За нас няма никакъв проблем. Ние имаме специалисти, учебни помагала и всичко необходимо. Още от тази есен може да предоставим всичко необходимо", коментира ген. Колев.

Проблемът с резерва обаче остава. Още преди две години генералитетът започна да говори за



създаването на национална гвардия.

Тя ще бъде на доброволен принцип, но военизирана. Това означава, че ще може да се мобилизира бързо при авария или бедствие. Военните смятат, че в нея трябва да влизат и подразделенията на пожарната и на жандармерията. Това естествено подразни ръководството на МВР, а главният секретар Бойко Борисов реагира остро и каза, че неговите служби могат да си вършат работата прекрасно и под шапката на вътрешното министерство.

Все пак двете ведомства трябва да се замислят върху създаването на някаква национална служба от този тип. Нека само да припомним, че след атентите на 11 септември американската национална гвардия извърши чудеса и разчисти централната част на Ню Йорк за броени дни.