В начина, по който реагираха американските държавници и политици на скандала с изродските снимки от затвора "Абу Гариб", имаше много весели работи, но лично мен най ме разсмя едно нещо. А то бяха твърденията, че случилото се не представлявало морала на американския войник, не било в никакъв случай лицето на нацията, а било отделни смайващи изблици на нещо си там, не знам точно какво... Тая приказка я повтаряха в отличен папагалски стил всички наред. Като се почне със самия Буш и се стигне до другарката му Лора, която я колко хубаво го обобщи: "..тези фотографии не отразяват истинското лице на Америка, на нашите войски, не отразяват това как мислят и как действат американците" - като че ли снимките могат да правят и нещо друго освен именно да отразяват; и даже, че "... това не е коректно изобразяване на армията на Съединените щати." Към което следва да се прибави и натъртването, че те били потресени, тоест - много, ама много изненадани, та чак вече и потресени. Понеже пък такива снимки и видео-ленти внезапно започнаха да извират отвсякъде, там още по-шумно заповтаряха, че не могат да повярват на очите си... А пък сенаторът-републиканец Бен Найтроз Кемпбъл бил заявил, че не знае как, по дяволите, такива хора са били приети в армията на САЩ.

Голям смях.

Хайде да си припомним сега патардията около тъй наречения "Международен наказателен съд", че да видим от какво толкова са изненадани Буш, Ръмсфелд и на Буш Лората му.

Римският статут на Международния наказателен съд беше приет от Дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на Международен наказателен съд на 17 юли 1998 г. (България го подписа на 11 февруари 1999.) Това беше ключов за новия световен правен ред документ. Определяха го като първата глобална институция, която може да съди отделни лица за геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството или агресия. За пробив се считаше подписът на администрацията на президента Клинтън под документа.

Обаче, когато Клинтън си прибра саксофона и кутията с пурите и след него Буш влезе посредством една съдебна клизма в Белия дом, какво стана?!...

Стана това, че САЩ яростно се възпротивиха на самата идея за такъв съд. Абсолютно и неотстъпчиво. И защо?

Защото според САЩ американските граждани ТРЯБВА ДА ИМАТ ИМУНИТЕТ! Където и да се намират, каквото и да са направили - ИМУНИТЕТ! По никакъв начин те не можели били да попадат под юрисдикцията на онзи съд. Дори си гласуваха закон, предвиждащ блокиране на военните помощи за държавите, които не са подписали двустранни споразумения за имунитет на американски граждани от МНС. Пиер-Ришар Проспер, американски посланик по въпросите на международните престъпления, рече тогава, че "разширяването на НАТО може да бъде поставено под въпрос, ако американските военни не получат имунитет от преследване от Международния наказателен съд." И почна едно изнудване - майката си трака: страните-кандидатки за НАТО да сключели двустранни споразумения със САЩ и да признаели недосегаемостта на рамбовците и обикновените катъри от Тексас и така нататък - голямо притискане падна в тая посока, голямо извиване на ръце и, може и да бъркам, но май че именно по този повод Соломон Паси изрече една от най-отличните си фрази. Е, оная там, дето България категорично не е гласувала "против", България категорично не е гласувала "за", България категорично гласува "въздържала се"... Не че има някакво значение вече...

Тогава, разбира се, си мислехме, че става въпрос за обикновена великодържавническа простотия или за шерифски мераци за безнаказаност. Само това.

Сега обаче вече стана ясно защо е било туй упорство в настояването американците да бъдат недосегаеми.

Защото е било повече от ясно, че хич не са цветета за мирисане и че тепърва от тях могат да бъдат очаквани золуми, достойни за изправяне пред международен трибунал. Тоест във Вашингтон са знаели много хубаво какъв е моралът на US-army и са си го имали предвид.

С борбата си за тотален имунитет на американските граждани, независимо от престъпленията им, администрацията на Буш не просто оневини в аванс униформените си престъпници. Намеците, че издевателствата са били извършвани по заповед "отгоре", говорят и за още нещо: че тези зверства са били ПЛАНИРАНИ още по онова време. И че лошотията на разните му Линди Инглънд просто е била поощрена.

Пък сега - изненадани! Хайде холан!

Добре че началникът на сенатската комисия по въоръжените сили Джон Уорнър каза, че повече подобни снимки не бивало да се появяват в медиите, защото били вредни.

Тъй всичко си дойде пак на мястото.