:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,933,776
Активни 73
Страници 8,773
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Проклятието на краткия срок

Има една болест, която ходи по банките и която е тръшнала в небитието повече кредитни институции от всички други финансови катаклизми, взети заедно. Нарича се



несъвпадение на падежите,



позната на англофоните като maturity mismatch, а пък онези, дето държат да си личи отдалеч колко са напред с модата, й викат duration gap (дупка в срочността). Заразата хващат банки, които влагат краткосрочни чужди пари в кредити със значително по-дълъг срок. Събрали са, да речем, депозити за по един до три месеца, а средният срок, който остава до погасяването на отпуснатите кредити и купените ценни книжа, е две години примерно. Опасността е ясна: ако 20-25% от вложителите не подновят депозитите и банката не може да привлече или купи нови депозити, с които да покрие изтеглените, тя просто е принудена да спре плащанията. Дори ако има най-атрактивния кредитен портфейл на земята. Тогава всичките й клиенти пощръкляват да си теглят парите веднага, което е невъзможно, разбира се.



И банката изчезва



от финансовия пейзаж на страната. Допреди година-две тази банална схема бе любимо поле за политикономически прения. В нея виждаха доказателство за банкерската престъпност. Разбира се, няма престъпен замисъл в разминаващите се падежи. Първо, защото не може да е престъпно нещо, което е фатално неизбежно. Било е време, когато средната срочност на депозитите в България беше доста под един месец. А търсене на кредити за по месец почти няма. Втората причина е малко по-скрита: срочността, дето виждат чиновниците и набедените икономисти в статистиката, няма нищо общо с действителната. Познатите всекиму спестовни влогове например са безсрочни, т.е. всеки може да отиде да си иска парите веднага. Над половината от тях обаче нямат и по едно теглене годишно. Любимият финансов продукт на рентиера е да "врътка" месечни депозити, защото му позволяват веднъж месечно да си тегли лихвата за издръжка, а след това да поднови депозита за още един месец. Месечен ли е този депозит? Само на книга. Фактическата му срочност е няколко години. Но въпреки казаното у нас от години е факт



любовта към късия хоризонт,



предпочитанието парите да са максимално близо подръка, а срокът, откакто ни хрумне да си поискаме парите обратно, докато си ги получим, да е минимален. Този стремеж се засилва, когато финансовата система стане по-нестабилна. Ниското лихвено ниво е друга причина. Но един от най-важните фактори е доминиращият плаващ лихвен процент по депозитите. Депозити с фиксирана лихва практически не се предлагат. А при всеобщото плаване е естествен страхът да се обвържеш с дълъг срок при неясен отнапред доход. Лошото е, че в момента



постоянно се увеличава дупката



между сроковете до падежа на активите и пасивите на финансовата система. Първо, защото банките вече се престрашават да дават инвестиционни кредити за по 5-7 години - например за стотиците новостроящи се хотели. (Впрочем за този тип инвестиция в недвижимости по света дават и 20, че и 30-годишни заеми.) Напоследък всички продавачи на кредит се надпреварват за дял в жилищното кредитиране. А това са все заеми със срок над средния за корпоративен кредит. И в тази ситуация, вместо държавните регулатори на финансовия пазар да потърсят начини за преодоляване на несъвпадащите срокове,



отново ни натрапват антимерки,



които само ще влошат картината. Имам предвид наскоро рекламираната поредна стратегия на Международния валутен фонд за увеличаване на задължителните резерви на банките. Когато се констатира проблем на кредитния пазар, най-глупавото решение е да се пердаши с тоягата на ограниченията. Когато банките са принудени да замразяват пари без лихва, когато централната банка ги заставя да ангажират все повече собствен капитал и провизии при падащи непрекъснато лихви, тогава намалява интересът и на трезорите, и на клиентите към дългосрочните банкови спестявания. Финансовата администрация трябва да се бори с истинските проблеми, а не със симптомите им. Не е опасен растящият кредит, а нестабилната му депозитна база. А това се "лекува" лесно, но бавно. Първо, е нужна "лихвена котва" - емисии на държавни ценни книжа с фиксирана лихва и срок от поне 10 години, които да имат ликвиден пазар - т.е. държавата да е готова да си ги купи обратно във всеки момент. И второ, като се увеличи достъпът на банките до устойчивите пасиви на застрахователите, пенсионните и здравните осигурители, поне част от парите на здравната каса спокойно могат да напуснат БНБ и да се пласират на свободния депозитен пазар, а изискванията за частта от парите, които осигурителите задължително държат в държавни ценни книжа, постепенно да се ограничи.
15
841
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
16 Май 2004 22:22
Случва се. Въпрос на Cross Hedging
16 Май 2004 23:32
za tova dragi mi emilcho pojiznenata renta shte spasi kakto horata taka i bankite koito im darjat spestiavaniata.zashtoto bogatstvoto ni zavisi ot vseki ot nas a ne ot spekulantite na borsite i bankite.prosto triabva da se vavede mejdunaroden valuten standart za pojiznena renta i togava shte vidim koi za kakvo stava i kolko shte ima v smetkata si.zashtoto bogatstvoto e bezkraino v vremeto.
17 Май 2004 01:48
Mnogo e dobre da ima i 30 godishni DCK ama kato doide niakoi kato Lukankata na vlast i kato shibne edin moratorium i haide oshte 20 godini na opashkata, taka 4e Hurse po krotko znaeme gi vashite nomera!
17 Май 2004 01:55
най-добре да са стогодишни без право на наследяване
17 Май 2004 01:56
Има нещо което е пропуснато. Не съм специалист, но нещо липсва......
17 Май 2004 03:49
Истината е, че банкерчетата са некадърни и не могат да смятат. Така са ги учили в УНСС-то такива като Хърси на времето.
17 Май 2004 08:17
емаксчо, искрено се надявам да си си намерил реализацията извън българската финансова система... Трайно.
17 Май 2004 08:41
Пари се правят по два начина - с бизнес, или с далавери.
И докато втората доходна алтернатива е почти единствената основа за родния ни бизнес българските банкери ще боледуват. Кратко и скоропостижно.
17 Май 2004 08:50
Писна ми от нищоказване,
Каква смес ни е приготвил този път Хърсев? Несъвпадение на срочности, изискванията на МВФ, които БНБ налага на банките и определени емисии ДЦК. Това, че всичко на този свят е взаимосвързано си го знаем. Със същият успех Хърсев можеше да сложи в кюпа което и да е друго нещо от дейността на банките.
17 Май 2004 14:20
Емо, този път май си писал набързичко, а? Иначе щеше да се сетиш да отбележиш нещичко за липсващия пазар на ипотечни облигации, за различните форми на рефинансиране извън спестовните инструменти, за стабилността на банковата система като цяло, която предполага стабилна депозитна база... Общо взето, този път си писал заради колонката, а?
17 Май 2004 14:54
Изгонете Деплер............Знаменита мисъл браво Хърсев ти си пич за икономист не знам
17 Май 2004 15:29
ьбе хора. на манго му е все пет какво дават банките.той иска хляб.а не високопарие.
17 Май 2004 16:17
Не мога да не се съглася с Хърсев този път. Проблемът е очевиден и не е от вчера. Неизменно ще повлече и фалити на по- малките банки след време, когато им се издънят кредитополучателите. Нека банките не се поддават на модата да се кредитира безкрай, а да преосмислят кредитната си политика. А иначе мисля, че инвестиционното и жилищно кредитиране трябва да е дългосрочно, иначе рисковете растат многократно.
17 Май 2004 18:02
Хърсев добре поставя проблема.
Но има две съществени празноти - липса на обвързване на предложенията му с макроикономическия и политическия аспект и от там със сериозни трайни решения...
17 Май 2004 19:59
Е какъв е процентът на задължителните резерви сега? Не го ли напаснахте вече полека-лека на този, който изисква ЕЦБ?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД