Твърде спорна идея набиват твърде шумно през последните дни политиците в стремежа си да покажат, че търсят всякакви пътища за спасение на осъдените в Либия български медици. Президентът Георги Първанов, шефът на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев, председателят на парламентарната комисия по външна политика Венко Александров упорито говорят за създаване на фонд, най-добре европейски, от който да се черпят пари за борба със СПИН в Северна Африка. Това, изглежда, се схваща като начин да бъдат подпомогнати семействата на заразените от СПИН над 400 деца в болницата в Бенгази, а и да се повлияе на настроенията към българите в тази част от света.

Идеята предизвиква най-малко два въпроса - дали ще проработи и дали точно българските държавници трябваше да я разгласяват?

Първо, възможно ли е,



вместо да изпишем вежди, да извадим очи?



Безспорно е благородно да изразим съпричастност към трагедията на либийските семейства. Не бива да сме вторачени единствено в съдбата на несправедливо обвинените наши сънароднички. Не те са заразили децата, но болестта е факт.

Да си припомним обаче една нескопосана инициатива на бившия адвокат на българите Владимир Шейтанов. През юни 2001 г. той вбеси иракския съд, след като предложи 25 заразени деца от Бенгази да отидат на лечение и почивка в България на разноски на семействата на подсъдимите и на негови разноски. Либийците възприеха това като опит за въздействие и даже подкупване на съда. "Джамахирията е способна сама да лекува своите деца!", изкрещя страховито тогава съдията по делото на Народния съд.

Сега, изглежда, не става дума за предложение на един адвокат, а за



инициатива на държавно равнище -



на президента, на управляващата партия, а може би и на парламента, доколкото по нея говори шеф на ключова комисия. Освен това Първанов даде да се разбере, че идеята е била дискутирана "сред български общественици и европейски интелектуалци". Може да се предположи, че те са реагирали съвсем човешки - с одобрение. Но какво мислят хората, които познават достатъчно добре манталитета и настроенията в Либия и Арабския свят? Много е вероятно преди решението на втора инстанция инициативата за финансов фонд отново да бъде изтълкувана като опит за въздействие върху съда. Много е вероятно и друго - тя да не свърши особена работа, защото официалната позиция на Либия е, че страната не е засегната от СПИН-епидемия, ако се изключат нарочно заразените деца. Според полк. Муамар Кадафи вирусът в цяла Африка е американска диверсия. Оттук не трябва много фантазия, за да се стигне до пропагандно клише, че злодеите искат да се откупят с пари за стореното зло.

Вярно е, че досегашните тактики за спасение не българските медици не доведоха до желания резултат - петима от тях са осъдени на смърт чрез разстрел. Въпреки това българските политици и обществото с всички свои възможности ще продължат да търсят още по-силна международна подкрепа. Няма да спрат усилията да се организират визити на високо ниво - на Първанов в Триполи или на Кадафи в София или дори на "неутрална" територия - да речем, в Белград, - макар че няма особени изгледи за успех.

Всичко това означава, че



е нужно да се търсят неизползвани пътища



Но не бива да се преиграва. И най-важното - не бива държавниците да забравят, че сами избраха като стратегия "тихата дипломация". А случаят с финансовия фонд прилича точно на обратното - крещим какво инициираме, внасяме пари, търсим пари и после благотворим из Северна Африка.

Сиреч България, която вече е влязла в клуба на "красивите и богатите", както казва Андрей Райчев, благосклонно моли съклубниците си да помогнат на болните и бедните, като срещу това очаква да получи помилване за шестима свои граждани.

Да речем, че е възможно, ако беше направено тихо. Сега вече нищо чудно да си останем олицетворение на злите, особено в контекста на войната срещу тероризма.