|
-----------
Какво ли не може да се види зад стъклените витрини на музея. "Съкровища" от най-различно естество са прилежно изровени от земята или от нечий таван, чинно изследвани и поставени на почит с табелка отпред. Доста често сбирките се попълват и от иманяри, заловени от полицията. Пък те явно знаят какво да търсят, та и експонатите, с които снабдяват по неволя музеите, са доста ценни. И срещу едното входно билетче можете да ги съзерцавате и да се връщате назад в годините, когато те са влизали в употреба. Според статистиката у нас музеите са 224, но вероятно са доста повече, тъй като напоследък се пръкнаха и доста частни. Имаме си например Музей на спорта, в който можете да видите (но не и да подушите, тъй като е изпрана) фланелката на Христо Стоичков, с която е играл в "Барселона", Музей на МВР, Национален музей на земеделието, дори в Перник има и Музей на минното дело.
Музеите ни не се ограничават само в някакви обикновени сгради - те се простират много по-широко. И високо - като парк-музей Шипка - Бузлуджа, или музеят на открито Етъра. Да не говорим за
кораба "Радецки", който също е музей,
пуснат на вода край козлодуйския бряг. Малко страни могат да се похвалят, че си имат кораб-музей. А от нашия лъха история - освен вестниците, които е издавал Ботев, разни вещи и документи, там може да си види карта на пътя, по който е минала Ботевата чета. "Радецки" е под крилото на Националния исторически музей и вече никой не вдига врява, че няма пари за ремонти и поддръжки. Проф. Божидар Димитров е открил спонсор за единствения ни музей на вода и атракцията ще я бъде.
Пак с героичното ни минало е свързано и обърнатото на музей Къкринско ханче. Там можете да видите плета, на който Васил Левски си е закачил крака, да поседите на пейката, на която е присядал Дяконът или просто да послушате екскурзоводката. Последното обаче може да се случи само ако сте късметлия, защото музеят в почивните дни не работи.
Към впечатляващите сбирки можем да прибавим и тази на Националния политехнически музей в София, който влезе по вестниците, когато оттам задигнаха лъскавата кола на Георги Димитров. Бронираният "Пакард", уж подарен на Вожда от американските работници, така и не се намери. В политехническия музей е и механичното пиано на незабравимия Георги Минчев. С коли е свързан и първият частен музей у нас, който е в "Люлин" - "Форд и България". Там можете да видите един до друг реставриран
"Форд", модел А от 1927 г., и тракийска колесница от II-III в.
Възстановена цяла класна стая от взаимно училище има пък в Габровския музей на образованието. Всеки посетител може да седне на някой от дървените чинове и да се почувства като ученик я на Рада Госпожина, я на даскал Славе (от "Маминото детенце" на Любен Каравелов). Музеят е в Националната Априловска гимназия, където малчуганите се учат на четмо, писмо и тригонометрични функции.
Скелети на хипарион, динотериум, лепардоподобен метайлурус и череп на саблезъб тигър (махайродус) пък крие в хладните си помещения музеят по палеонтология в Асеновград. Това са си доста редки и ценни експонати, тъй че можем да се гордеем с тях.
Единствената в света запазена долна челюст
на ранен мамут също е наша собственост. Любителите палеонтолози могат да й се насладят в историческия музей в Русе.
Само през 2002 г. 3 554 515 души са минали през нашите храмове на историята и науката. А иначе музеите винаги са смятани за нещо скучно и се посещават главно от учениците - по задължение - или от любознателните чужденци.
Има обаче нещо хубаво в музеите сред тази стерилност, дъх на древност и скучаещи разпоредителки. Освен регулярните окървавени знамена от въстания, стари книги, кремъклийки и чорапи на знаменосци музеите крият и доста забавни и интересни екземпляри.
Ето, да кажем, нещо, толкова безрадостно като бъбречния камък, също е намерило мястото си в музей. И това не е шега. В Специализираната болница за рехабилитация в Хисар има музей на бъбречните камъни. При това невероятната сбирка датира отпреди 30 години и съдържа цели 12 000 бъбречни камъка, изхвърлени по време и след пиене на лековитата хисарска вода. Някои верни другари пък пращали на болницата камъните, ако ги изхвърлели по родните си места. Сред експонатите има и един особено забележителен
- най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама!
Малчугани от Златарица преди известно време сами си направиха музей, при това не на червила, лакове и прочее глезотии, каквито занимават нежната част на днешното тийнейджърство, а сериозен музей на етносите. И там вероятно е единственото място, освен катуните, където можете да видите тъпан на ромите дръндари. Разбира се, той се мъдри между богатата сбирка от традиционните ни гайди, кавали и носии, но е забележителен експонат.
В Чепеларе също има какво да се види откъм история - имат си музей на ските и ски-спорта, както и музей на родопския карст.
А смилянци поради что се срамят още да си направят музей на боба?
Разбира се, в световен мащаб също има забележителни постижения в областта на музейната тезаврация. В Исландия например някой си е направил труда да събере полови органи от всички видове животни - при това само мъжки. И ги турил в Музей на фалосологията, да се образоват малки и големи. Далеч по-скучен е единственият в света музей на черната перла, но пък май никой не би отказал да иде да го разгледа, тъй като се намира на слънчевото Таити.
Миналата година пък в меката на фешъна Лондон откриха и Музей на модата. Обувки с диаманти, рокли, блузки, панталони и прочее фешън атрибути на Армани, Валентино, Версаче и други титани на модата могат да се видят в специално построена за целта сграда.
Грозницата Годзила също е намерила признание
и на нея са и построили цял музей. Играчки с лика на ужасяващото чудовище, плашило милиони зрители по кината, плакати, костюми от филма и всякакви вещи, свързани с Годзила, са изложени в Токио за феновете й.
Естествено в САЩ са най-колоритни в създаването на музеи. В Лас Вегас например има музей на компютърните игри, където са сбрани всички постижения на геймърското изкуство. Иди разправяй после, че музеите били само за старини. Американците са си направили и специален музей на превърналата се в национална героиня кукла Барби. Предполагам, че освен за ценители, там е най-интересно на малки момиченца, които се захласват безкрай по лъскавите тоалети, къщички и всякакви джунджурии, свързани с русокосата красавица с перфектни мерки. Създадената през 1959 г. Барби има вече над 2000 тоалета, някои шити от прочути дизайнери.
Във всеки град американците си имат музей на националната история, на американското изкуство, на науката и на каквато друга местна забележителност притежават. Музей на радиото и телевизията, на борбата с пушенето на марихуана, че дори и музей на менструацията има в страната на неограничените възможности. Разбира се,
има и специален музей на небостъргачите
Освен да научите колко на брой са високите сгради в Америка и коя е по-, по-, най-, от него можете и да си купите макети на по-забележителните постройки. Можете да си купите сувенири и от мястото, "където пазаруват шпионите". При това без да мърдате от стола си. Шпионският музей си има сайт в Интернет и директно можете да си поръчате най-различни шпионски джаджи срещу 20 до 200 долара. Свръхестественото също не е подминато като обект за "тезаврация". Специален музей е посветен на салемските вещици. История на вещерството, рисунки на най-известните представителки на древната магия, рецепти и прочее информация можете да научите там.
Музеят на пъзелите в Англия също е интересно място
В него можете да видите с какви главоблъсканици са се забавлявали хората от древността до днес. Истински шедьоври на изкуството са някои от експонатите.
Първият клониран бозайник - овцата Доли - също е удостоен с почетно място в музей. Мумията на кръстената на кънтрипевицата Доли Партън овца се съхранява в Кралския единбургски музей. Тя е стъпила на четири крака, с глава, полуобърната на една страна, сякаш поздравява посетителите.
Известни писатели, актьори, художници, политици, че дори приказни и филмови герои си имат свои храмове по целия свят.
В Брюксел пък планират да спретнат и музей на Европейския съюз. Ама чак през 2006 г.