Когато преди десетина дни Рафик Харири стана първия ливански премиер, посетил България за последните близо 4 десетилетия, личността му впечатли домакините и привлече вниманието към Ливан, за който след гражданската война през 1975-1990 г. у нас не се знаеше почти нищо. Оказа се, че родината на финикийците, известна още и като Страната на кедъра, отново е възвърнала славата си на "близкоизточна Швейцария", радва се на солиден икономически прираст и ловко превърта петродоларите на целия арабски свят. За което специален принос има Харири - роден в Сайда през 1944 г. като бедняк, натрупал състояние от около 4 млрд. долара от сделки с недвижими имоти в съседна Саудитска Арабия, заемащ поста премиер от 1992 г.

---------------------------

Харири поема Ливан в критичен момент. Щетите от унищожителната гражданска война се изчисляват на 25 млрд. долара. Привържениците на милиардера, който "сам се е направил" в Саудитска Арабия и е спечелил личното приятелство на саудитския крал Фахд, разчитат, че личните му връзки и способността му да трупа капитали ще бъдат особено полезни за страната. Така и става. Предприемаческият дух на Харири се развихря, а Ливан става най-амбициозната му инвестиция.

Първото, което прави, е да вдигне с 30% курса на ливанската лира спрямо долара. Твърди се, че за целта използва собствени средства - екипът му от дръзки експерти просто в първите три месеца на мандата му



продава негови долари по занижен курс,



за да надвие спекулата. Самият Харири обяснява по онова време: "Валутата се стабилизира, защото правителството бе оглавено от мен. Това е единствената причина."

Мерките връщат в страната около 2 млрд. долара спестявания на ливанци, заминали преди това за чужбина. Банковите депозити също нарастват с 20%, което дава възможност на правителството да започне 10-годишна програма за възстановяване на Ливан. За нея се заделят 12 млрд. долара.

За да реализира плановете си, Харири слага свои верни хора на всички ключови постове - министри на финансите, на икономиката и търговията, на пощите и комуникациите стават предани служители от неговите компании.

Премиерът създава нещо като държава в държавата. Влага състоянието си в закупуване на недвижими имоти в Ливан и на средства за масова информация - става собственик на вестници, радиа и телевизии. Медийната му империя обхваща около 65% от аудиторията в арабския свят.

Офанзивата, разбира се, му печели и неприятели. Особено сред по-заможните и влиятелни кръгове в Ливан, които открито демонстрират пренебрежението си към забогателия "плебей" и се дразнят, че властовите лостове са попаднали тъкмо в неговите, а не в техните ръце.



"Той се напъва да построи още една Саудитска Арабия",



иронизира Омар Дахук, член на една от най-влиятелните фамилии в Бейрут.

Най-голяма неприязън буди новата структура, впрегната в държавните дела от Харири - частният му Център за икономически изследвания. Той е съставен само от сътрудници на фирми на премиера, но се води за звено към министерството на финансите. Има обаче повече пълномощия, а служителите са с по-високи заплати, отколкото в самото министерство.

Харири затвърждава облагите за своите хора, които са предимно мюсюлмани сунити, въпреки че според споразумението от 1989 г., сложило край на гражданската война, в страната би трябвало да се ликвидира старата схема за разпределение на влияние според религиозната принадлежност. Единствената разлика е, че нещата се обръщат - доминиралите във властовия сектор по-рано християни маронити сега са изтласкани в периферията.

Но и сред сунитите има недоволни от засилването на "клана Харири". Това са най-вече представители на стари родове, напуснали страната по време на войната и разчитали да се върнат след това и да заемат полагаемото им се място. Харири обаче ги пренебрегва, пускайки в ливанската икономика приятелите си с петродолари от Саудитска Арабия и другите страни на Персийския залив.



"Преди 15 години този Харири беше никой,



а моето семейство е богато от четири поколения. Един от прадедите ми е бил първият премиер на Ливан", негодува Махмуд Шатила, наследник на една от най-старите сунитски фамилии в Берйут.

Най-дразнещо за ливанците е демонстративното "посаудитчване" на Харири. Той има саудитско гражданство, говори арабски със саудитски акцент, личният му самолет има саудитски опознавателни знаци, синовете му публично го приветстват с целуване на ръка, което е типично за саудитците и е необичайно за ливанците.

За реконструкцията на най-пострадалия от гражданската война делови център на Бейрwт Харири основа специална компания - "Солидер", която на практика си присвои най-апетитните терени в града, а самият Харири взе солиден процент от акциите в нея. Опонентите му нарекоха това "измамата на века".

Не само старият елит, но и дребните занаятчии и тръговци, главно представители на православното гърчеещо се малцинство, възнегодуваха, че реконструкцията придава съвсем различен облик на Бейрут, изтласквайки от центъра традиционните му обитатели. Вместо тях там нахлуха собственици на петродолари. Така срещу Харири се наежиха и представители на по-бедните слоеве.



Гневът им избухна в края на май т.г.,



когато правителството вдигна цените на хранителните продукти. При разразилите се тогава сблъсъци между протестиращи и полиция бе застрелян един демонстрант, което предизвика взрив от негодувание срещу Харири.

Самият премиер уверява опонентите си, че няма никакви користни подбуди за действията си, а всичко, което прави, е само за да помага на страната си. Затова, когато бюджетът е затруднен, той плаща от личните си авоари заплати на университетските преподаватели, на уличните метачи, на стюардесите, учредява стипендии. Любовта народна обаче трудно се купува - по всички географски ширини...