Като чета за исканията на БСП за референдум по темата АЕЦ и патетиката на "Новото време" за закона за референдума, гледам около мен да има кофа с по-голям обем. Все ще послужи - или ще ми се догади от сладникавия популизъм, или ще мачкам хартията и ще хвърлям в несвяст от обида, че тези евтини трикове още вървят.
В момента няма по-вредно нещо за демокрацията от референдум. На пръв прочит би трябвало допитването до народа да бъде форма на пряка демокрация. Би трябвало, но по-добре вземете една химикалка и задраскайте тази теза. В днешно време референдумът се доближава по смисъл до шантажа. Шантаж на малцинството над мнозинството със средствата на популизма и манипулацията. Точно по същия начин, по-който ДПС използва етническата карта при всяка спряна сделка на техни приближени (сделка в най-общ смисъл). И точно по същия начин, по който "Новото време" шантажира НДСВ заради недостатъчните им гласове да прокарват закони. Могат - правят го. Няма лошо, стига да не беше толкова мафиотско и деструктивно. Това е толкова ясно и прозрачно, че дори самият Емил Кошлуков неволно си го признава. "Ей, момчета внимавайте какво правите, защото ще пусна подписка и ще ви сваля."
И "Новото време", и ДПС искат опростяването на механизмите на допитване до народа, което прави, разбира се, механизма на референдума много бърз и ефективен.
Огромните подписки могат да бъдат организирани основно от политици или от много
богати бизнесмени, които просто ще пазаруват подписи.
А най-лесно се организират от етнически партии. Това е още по-опасно, защото точно там, където масите са оперирани от демокрация, може да се използва "най-демократичния" инструмент. Гадост.
Смисълът на демокрацията обаче не е в шантажа, а в контрола. Контролът се извършва чрез изборите, чрез свободата на словото, чрез ефективна работеща съдебна система. Чрез референдума може единствено да се изврати принципът на най-висшия демократичен инструмент - избора.
Целта на всеки извратен популист ще бъде не да се стреми към властта и да управлява чрез конкурентността на идеите си, а да сътвори малка партия, чрез която системно да изнасилва управляващото мнозинство - основно, за да топи кунки в кацата с мед. По този начин ще се саботира волята на избирателите, защото ще се стигне до състояние, в което ще се саботира изпълнението на програмата, за която повечето българи са гласували на съответните избори. Това определено е вредно за просперитета на държавата.
Хората (не само в България) винаги се водят от емоции, а
масата се хваща винаги на блудкавите трикове,
точно така както се хваща на манипулациите в сапунените сериали. Просперитетът на държавата много често е свързан с непопулярни мерки и решения и всяка добре планирана популистка кампания може да срине и малкото градивни усилия. Ето ви няколко примера.
Ако в България бъде проведен референдум по отношение на АЕЦ - знаем какво ще гласуват хората. Ако обаче знаят, че токът ще поскъпне, независимо дали имаме АЕЦ или не - просто няма да участват в подобен референдум).
Ако в България бъде проведен референдум "за" или "против" въвеждането на смъртно наказание - хората ще гласуват "за", а разумните хора ще останат малцинство.
Ако в Либия бъде проведен референдум "за" или "против" изпълнение на смъртното наказание на българските медици - хората ще гласуват "за", а разумните хора ще останат малцинство.
Борбата на разумните кипърските гърци в продължение на десетилетия е била за обединяване на острова, но на референдума масата гласува "против" и сега този остров ще остане разделен навеки.
Ако по времето на управлението на БСП трябваше да има референдум "за" или "против" членството на България в НАТО и ЕС - масата щеше да гласува знаете как, а разумните хора щяха да останат малцинство.
Нима всичко това е градивно?
----------------------
* оплют имидж
spitting image = оплют имидж
,можем да кажем само едно -- авторът не знае английски:
1. -ing формата не може да се преведе като минало страдателно причастие "оплют"
2. глаголът "spit" в този му смисъл не приема пряко допълнение. Такива глаголи (без пряко доп.) не образуват конструкции в страдателен залог, т.е. нямат страдателно причастие.
Иначе статията не е лоша












