Когато миналия 28 ноември Софийският градски съд чете пет доживотни присъди за разстрела на Андрей Луканов, беше ясно едно - че това не е финалът. Каквото и да бе решението за вините (или невинностите) по първото политическо убийство у нас, то неминуемо щеше да бъде оспорено пред горните две инстанции. Въпросът бе само кой ще оспорва - обвинението или защитата. Категоричността на градските съдии, че виновниците са разкрити, и замахът, с който бяха наказани, сне проблема от дневния ред. Прокуратурата остана доволна - твърденията й бяха изцяло приети и зачетени. Топката остана в защитата - адвокатите на петимата биха жалби в апелативния съд. Вторият тур на процеса започва на 28 юни.

Развоят му се чака с обясним интерес. Делото "Луканов" роди много въпросителни, най-първата от които е:



наистина ли са разкрити и наказани същинските убийци?



И втората: възможно ли е да се четат присъди на базата на самопризнания, изтръгнати с насилие (признато и от самия съд), и на свидетелствата на полицай, сочен за един от насилниците? Вторият отговор е особено съществен за правосъдието, а оттам и за гражданите и техните права.

По линията на насилието казусът "Луканов" неведнъж бе сочен като паралел на делото срещу нашите в Либия. Сравнението наистина не звучи патриотично. Но ако ще сме обективни, част от фактите се припокриват. И очакванията към втората инстанция нарастват. Не задължително в посока отмяна на присъдите - преценката (по закон) зависи от събраните доказателства и свободното вътрешно убеждение на съдиите. Иде реч за друго - на втори тур магистратите да са убедителни. Да отстоят решението си с ясни, точни и категорични доводи. Това уви не се случи първия път.

За яснота на сюжета - малко история.

Бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян пред дома си на ул. "Латинка" 15 в столицата сутринта на 2 октомври 1996 г.

През 1999 г. започнаха арести по случая. През 2001 г. прокуратурата внесе обвинителен акт срещу петима - шефа на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев, племенника му Георги Георгиев, шофьора Юри Ленев и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов и започна процес.



За 2 г. на него бяха разпитани 138 свидетели,



приложени 98 броя писмени доказателства, изготвени и приети 37 експертизи, предявени 70 броя веществени доказателства.

На 28 ноември м. г. столичният градски съд обяви петимата за виновни, а вината им - за доказана. Постанови, че Ангел Василев е заръчал разстрела на "Латинка" и платил $ 85 000, Ленев и Георгиев препредавали нарежданията му, чужденците организирали екзекуцията, а Русов дръпнал спусъка. Василев, Георгиев, Кичатов и Русов получиха най-тежките наказания - доживотен затвор без право на замяна. Ленев - малко по-леко - само доживотен затвор. Мотивът за "помилването" бе, че шофьорът само изпълнявал указания, а и съдът се съобразил с "емоционалните преживявания, душевни травми и психически стрес", нанесени на Ленев.

Най-важния въпрос - защо е заръчано убийството на Луканов, обаче съдът



подмина с общи приказки



А именно - че Луканов открито враждувал с "икономически и политически приближените до властта" от групировката "Орион", към която принадлежал и Ангел Василев. Ескалацията в отношенията между Луканов и "Орион" мотивирала Василев да организира убийството, "съзнавайки, че войната, водена в медийното пространство, и провежданата от експремиера икономическа политика неизбежно ще засегнат и неговите собствени икономически интереси и ще застрашат съществуващите към този момент финансови привилегии".

Нито прокуратурата, нито съдът детайлизираха интересите и заплахите, нито един свидетел не обяви, че Василев и Луканов са се познавали.

Подобно бе положението и с останалите подсъдими - никой не разпозна в Александър Русов стрелеца от "Латинка", нито една експертиза на захвърлените от убиеца клошарски дрипи не установи следи от Русов, Кичатов или друг подсъдим. Такива липсваха и по пистолета "Макаров", с който бе застрелян политикът, тогава депутат от БСП. Затова пък оръжието бе открито 35 дни след убийството зад радиатор във вход, детайлно претърсван от полицията в деня на екзекуцията. Защо чак тогава и до днес си остава загадка.

Мотивите на градския съд за жалост ясно изясниха друго - че решението им всъщност стъпва на направените пред следствието и отречени пред съда самопризнания на Ленев, Кичатов и Георгиев. Както и на свидетелствата на шефа на отдела за тежки престъпления в ДНСП (сега съветник на ген. Бойко Борисов) висш полицай Ботьо Ботев. Той е човекът, разпитвал подсъдимите веднага след задържането им във вила в Копривщица. Там, обявиха Ленев, Кичатов и Георгиев, те са били изтезавани, а показанията им - диктувани.

Съдът призна насилието и го порица. Но обяви, че след като то е упражнявано преди разпитите в следствието, не е влияело на признанията. Защото инак всеки можел да се оплаче от тормоз и да иска оправдание. Твърденията на Русов и на свидетеля Олег Проценко (на когото особено разчиташе обвинението), че са били отвлечени от Украйна и нелегално докарани с кораб у нас, бяха отминати като недостоверни.

Пред този батак от преплетени и взаимноизключващи се факти ще се изправи апелативният съд на 28 юни.

Дотук той



отказа да призовава свидетели



Отхвърли включително направените от защитата на петимата искания да бъдат извикани тогавашният премиер Жан Виденов (според логиката на осъждането покровител на "Орион", а оттам - косвено - и на поръчителя Василев), някогашният главен секретар на МВР Божидар Попов, правил предварителни изявления за намесата на "Орион" в екзекуцията, както и капитана на кораба, превозил Александър Русов до Бургас. Не бяха приети и настояванията за нови доказателства.

Какво показва това? Че втората инстанция очевидно смята за достатъчни всички вече проведени разпити и събрани доказателства.

Тя има това право. Пък и изводът е основателен - за 2-те години първоинстанционен процес там се яви кой ли не и разказа какво ли не. Повечето свидетелства нямаха нищо общо с конкретното убийство и конкретните извършители.

Какво може да направи апелативният съд? Всичко. Като се започне от потвърждаване на присъдите и се стигне до тяхната отмяна. Междинният вариант е делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане. Но това съвсем ще отложи финала неясно за кога.

Задачата и на този съд ще е трудна. Особено ако отмени присъдите. Освен че ще е явно порицание на свършеното от полиция, следствие и прокуратура и очевидно признание на упражненото насилие, ще даде зелена улица за поредното дело срещу държавата в Страсбург - Василев, Георгиев и Ленев изкараха близо по 2 г. зад решетките, Кичатов и Русов пета година са арестанти. Пък и ще възобнови питането - кой все пак уби Андрей Луканов. Само че и съдът затова е съд - да поема отговорността и да раздава правосъдие.

Остава да изчакаме развоя на събитията.