"Който е осъмвал в Гела, ще усети как сутрин откъм Карлък лъха фьон - носи облаци, събира ги в Гела и там те се разтварят като захар във вода. Тук пролетта е свежа, лятото - тучно, есента - миндилна. Цонкат чанове, залае куче, заручи гайда. И над цялата гелска тераса се носи песента "Бела съм, бела, юначе" - тук родена, оттук тръгнала към света."

Никола Гигов, "Гела"

----------

Безброй редове са изписани за магията на Родопите. Всичко тук напомня за древна приказка, разказвана отново и отново. Като древни заклинания звучат и имената на потъналите в склоновете села - Солища, Стикъл, Широка лъка. Над тях е Гела. Както казват местните - най-огледната булка на Родопите.

Нищо не спира погледа от кацналото високо в планината село. Безчетни са красотите на Родопите, но хората от Гела с право се гордеят, че оттук те се виждат най-добре. Вълни от златистозелени поляни топлят подножията на борови чуки. Из хлътнините пасат коне, мучат крави, свирят щурци.

Много женихи е връщала повторно към себе си тази родопска невеста (едно от значенията на думата Гела). Едни само отказа да пусне - заради гелската одисея в Уелс.

Родопската песен преодоля земното притегляне и полетя в Космоса, но визовият режим й се опъна. Британското посолство отказа да пусне на територията си каба-гайдата, заподозирайки я в емигрантство. Така уелската публика на фолклорния фестивал в Лангулен за малко да пропусне шанса си да срещне 77-годишната игралица Баба Милка.



Гела този път не прости



- група британски летовници стигнаха само подножието й.

Но кратък бе гневът на планината. Дълго помни тя, ала други истории. Днес я чака тежък празник. Гела ще слави Илинденя с гайдарско надсвирване.

Събота, Гела на ранина. Нищо не подсказва, че след броени часове планината ще запее на 21 гласа. Подозрителни са само разквартируваните пред читалище "Съзнание" джипки и камиони и кахърно сновящата из тях Калинка - кметицата на Гела. Тежък товар лежи на раменете й - до местността Илинденя по планински път безопасно трябва да се пренесат незнаен сбор от бъчонки с бира. Със събраните пари от пенливата течност ще се поправя църквата "Св. Богородица".

Подозрителна става и липсата на помагачи. Кметицата сама навигира товарно-разтоварните дейности, разпределението на паркоместата, монтирането на химически тоалетни. Скоро тайната на самотното й щуране се разбулва. Над пръснатите на туфи из хълмовете белосани къщи плъзват ухаещи синджири от дим.

Тежък ще да е бил предният гелски ден. Осиротели са не една и две кошари. Пред всяка къща на бавен огън



мераклийски се върти чеверме



До тях в пълни с планинска вода дървени корита плават дини.

Шестима мъже баят на огъня пред къщата на най-старата уелска героиня - баба Милка. На сътвореното от тях съоръжение би завидял и Леонардо. 4 дебели колци, закрепени на дървени крака, крепят позлатеното от огъня месо. Един поддържа пламъка, четирима въртят. Командва шестият - баш майсторът.

"Не се препоръчва на хипертоници", дърпа хипнотизираните погледи от огъня Стефан, Милкиният син. Три деца е дала на планината баба Милка. Край огъня са всичките. Както повелява поддържаната от поколения традиция, на Илинденския сбор Гела си връща пръснатите из други краища филизи.

Дълга нишка журналисти се е извървяла през дома на баба Милка от началото на деня. Много нещо е изприказвала от ранни зори стопанката на къщата. Но сладката баница - родопски клин, все не свършва. Милка е готова да приема още гости - нищо, че им вика "остъйта ма".

"Кеворк мъ искаше и преди, и сетне", обяснява жилавата родопчанка за шестването си из родните медии покрай фестивала. Много песни е изпяла тя, откога - вече не помни. За първи път обаче 77-годишната коренячка скита за медали по тежката чужбина.

"Викнаха ма, исках свет да вида", реди като в песен самоуката певица. Покрай авантюрата тя с пълно право може да твърди, че е наполовина полиглотка. Две ключови думи е пуснала в активна употреба бабата след уелския фестивал - Sorry и Ок. С тях комуникацията с петимата внуци иде по-отръки.



"И там не е лошо, ама тук си е по-убаво",



обобщава родопчанката. През есента я чака ново турне в чужбина, а дотогава ще си припява родопските песни, докато готви на домочадието. Печката и сега я вика, но един куплет време има. "Горице, ситна, зелена, те си та горо вервах, а ти излезе неверна", подема Милка.

Родопски клин има и при баба Рада - друга героиня от Уелс. Различна мома ще да е била Рада, скромна и тиха, не като Милка. Не припламва жилаво огънче между бръчките. И нейният живот обаче е здраво сраснат с планината, като околните борове.

"Друго беше едно време. Из поляните вечно се носеха песни. Сега ги затвориха в дискотеките", разказва родопчанката. Дълги години тя вила хора рамо до рамо със мъжа си - някога член на гелския ансамбъл "Манол Радичев".

Че това не е проста работа, обяснява дъщерята на Рада. Другаде хорото може да се дели на право и криво, но тук не е така. Тук се играе свърнато хоро. Какво точно представлява то, не подлежи на словесно описание.

Къщата на Филип Марински - писателя на Гела, е на съседния хълм. До него води дълъг черен път, осеян с шеговити надписи. Ярко оцветен знак предупреждава за максимална позволена скорост от 80 км в час. Друг очевидно е предназначен само за местни - "Пульочка връз бряго". Ако има нещо неудобно (макар и красиво) в Гела, това безспорно са пътищата. Планината редовно си прави шеги с инфраструктурата. На кметицата явно й е омръзнало от тези майтапи, защото в центъра на селото се мъдри горда табела за предстояща рехабилитация на пътищата.

При Филип идваме, за да побродим из миналото на Гела. Писателят се слави като краевед, макар и сам да не го признава. Чакат ни куп негови и чужди книги, посветени на Родопите и гордо завзели лавицата над камината.

Много загадки крият недрата на този край, то с една дума разказва ли се, започва Филип. В района са разкрити



експонати, датиращи отпреди 3300 години



От стари времена е останал и калдъръмен път, свързвал някога Филипопол с Беломорието. За наследството на Гела пише в едноименната си книга Никола Гигов. "В още по-далечно време, в местността Вартоля, са ставали интересни игри - първо наши, после римски - гладиаторски, после - турски, пехливанлък...", цитира той спомените на местния даскал Иван Калайджиев.

Интересна, макар и не докрай доказана връзка са прокарали изследователите между Гела и няколко селища в други държави. Тънки нишки свързват повечето от тези места с траките. Късно след създаването на Гела селище с подобно име - Гелика, възниква и в Гърция. Град Гела се пръква и в Сицилия. При разкопки в селището е открита декорирана ваза, наречена "Траки, заслушани в Орфей".

Гъсто населен е бил този край преди хилядолетия, живели са тук бесите - "племе от никой непоробвано", както пише Херодот. И Гела обаче е взела своя дял горчиво съвремие. Училището, някога голямо, отдавна не работи. Населението е паднало под 100 души, надеждата е в туризма. За каузата неуморно се блъска и кметицата - любимка на селото.

Край нямат никога проблемите, работата все не свършва. Но не и в този ден. В този ден на Илинденя сетивата надвиват разума.



Иде ред на софрите и гайдите



Пъстра като циганка е поляната в местността Илинденя - една от най-високите точки наоколо. Тук за визи, цивилизационни различия и прочие ограничители не може и да ти хрумне. Множеството е удивително разноцветно - хипита, фенове на "Моторхед", млади и стари, всякакви антоними. Всички въртят очи към мъжете на деня - 21 гайдари на възраст от 10 до 81 години.

Трескава подготовка тече в минутите преди началото на надсвирването. Навиват се бели ръкави, опъват се навуща, загръщат се мъжки снаги в пояси. При дебелия глас на каба-гайдата множеството притихва, само за да рипне след миг на хорото.

Стар инструмент е гайдата и сам бай Дафо не знае откъде се е взел. В Родопите името му е един от синонимите на песента. Над 700 инструмента са излезли изпод ръцете на майстора. Негова гайда не е проводена единствено в Африка от континентите.

По въпроса за предимствата на българската пред шотландската гайда Дафо е категоричен. "Бил съм в чужбина, слушал съм ги. На тях може да им харесва,



но това вади некакъв див звук



Не можеш да закараш мелодия с него", обяснява майсторът.

Дафо е и сред първите участници в магическия оркестър "100 каба-гайди". Какво е да бучат в едно стоте ручила, разказва Апостол Кисьов, основателят на оркестъра.

"Извика ме един ден моят дядо Апостол и ми рече - на ти, сине, мойта песнопойка. Върви, сине, пей и свири... Години наред пеех тези песни и прибавях други, но си рекох - какво е родопската песен без гайда... Мене гайдата ме омагьоса. Познавам всички гайдари по чуките. Свирят те поединично и по двойки - свирят Хальо Калфов и Дафо Трендафилов от Гела, Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци, Бай Тасьо от Смолян... Какво ли ще стане, ако ги сбера? Никой не е сторвал такова нещо в целия свят. Ще изпокъсам обувки и ядове ще си навъдя по далечните и стръмни пътеки, ала ще уйдисам гайда с гайда и сърце със сърце."

Дълго може да разказва Дафо и за свирните, и за веселите истории покрай тях, но не ще. Я какво говорят хората за приятеля му Тодор Живков. Пък и работа го чака - член е на журито.

3 часа подред продължава надсвирването на млади и стари. Бързи песни сменят бавни. И после пак, във втори тур. За едната слава и настроение редят сложните родопски ритми майсторите.



Наградният фонд е всичко на всичко 600 лв.



Измежду извивките възрастен мъж току подвиква към гайдарите да удрят капи в земята. Минко е пенсионер от Троян - член на бюрото за туристически походи. Тук е с цял автобус сподвижници. Описва частите на гайдата като тяло на любима жена - гайдолица, цифка, пискун, ручило. "Голям мерак имах да взема на внуците гайда. Не щат", разказва Минко и описва кое за какво служи. Легнал на тревата младеж с електронен вид внимателно слуша. По гърба му се разхожда скакалец.

Много редове могат да се напишат за Родопите. Но най-добре е сам да видиш и чуеш. Да се изкачиш по планината, която се навежда, за да не те умори, както казва Филип Марински. Да играеш хоро с непознати на гелския Илинденски сбор. И в тебе непрекъснато да свири и пее за тьонки гелинки (невести).



"А, бре, гелинко, тьонка гелинко,

ох, ох, ох, ох,

тьонка гелинко, ки, ки, ки, ки,

тьонка гелинко.

Ти си се чула, чула-прочула,

ох, ох, ох, ох,

тьонка гелинко, ки, ки, ки, ки,

чула-прочула

тьонко да предеш, ситно да ткаеш..."