Уникален салонен вагон "Султание", поръчан специално за султан Абдул Азис, се съхранява в Националния музей на транспорта в Русе. Луксозното возило е изработено в Белгия през 1866 година. За откриването на първата в България ж.п. линия Русе-Варна същата година, била направена доставка на специални вагони за височайши гости - един салон и два служебни вагона, разказва организаторката на експозицията Таничка Георгиева.

-------------------

Салонът "Султание" привлича вниманието с външната си украса. Той е боядисан в турскосиньо и има бронзово-златисти орнаменти в стила на ислямската живопис. В средата му има открита платформена част - веранда. От двете й страни са султанските салони - личен и за гости. Те също са боядисани в синьо и съдържат задължителните широки дивани и кресла. В личните одаи на султана била монтирана и първата ж.п.-мивка, както и уникалната лична тоалетна - и двете закрити отгоре.

"Идващите от Турция туристи отъждествяват музея с този вагон и дори го наричат Музея на Мидхат паша", твърди Таничка Георгиева. Преди години дори имало интерес от известния "Кочхолдинг" за изработване на точно копие на вагона, но това останало само в сферата на желанията.

С вагона "Султание" Мидхат паша е пътувал при откриването на първата ж.п.-линия Русе-Варна. Турският управник на няколко пъти подготвял пускането на релсовия път, но по едни или други обстоятелства строителството се забавяло. Бавно пристигали материалите, трасето все не можело да бъде свързано. В крайна сметка на 7 ноември 1866 година той тръгнал заедно с инженерите от Русе с локомотива и вагона. Идеята била да видят как върви строежът и да тестват "Султание". Мидхат паша установил, че участъкът е вече завършен и стигнал успешно до Варна. Това пътуване на практика ознаменувало и



официалното откриване на първата българска ж.п. линия



През 1867 година пък султан Абдул Азис и престолонаследникът Юсуф Изедин се повозили с вагона от Русе до Варна. Те пристигнали по Дунав от Париж, Лондон и Виена след посещение на IV-то изложение във френската столица, което било и първото излизане на турски султан от границите на империята. Така султанът изпробвал и станалия след това класически маршрут на "Ориент експрес".

Известният влак тръгнал на 4 октомври 1883 г. Той се състоял от два спални вагона с по 14 места, вагон-ресторант с 24 и два фургона за багаж.

"Ориент експрес" тръгвал от Париж всеки вторник и петък и пътувал по маршрут от 3100 км, стигащ до Гюргево. Оттам пътниците пресичали Дунав с малкото корабче "Сейре" до Русчук и продължавали по първата ни линия до Варна, където ги товарели на параход до Цариград.

Със "Султание" пътувал като дете и цар Фердинанд с майка си княгиня Клементина през 1869 г., а малко по-късно и барон Хирш при огледа си на линията, преди да поеме концесията за строителството на Източните железници. На 10 август 1888 година трасето Русе-Варна е откупено от българското правителство и е поставено началото на БДЖ.

Първата българска ж.п. гара и един от първите доставени локомотиви у нас са другите "перли" на Националния музей на транспорта в Русе. Всъщност той е настанен в сградата на първия ни железопътен терминал.

Гара Русе, намираща се на брега на Дунав точно под Младежкия парк, била построена в периода 1864-66 година, успоредно с първата ж.п. линия. Първата копка била направена тържествено на 21 май 1864. Проектът за гаровия комплекс е



реализиран от английската фирма на Уилям Гладстон,



а строежът бил ръководен от инженерите братя Баркли.

Гарата е изградена с дебели 0,5 м зидове от бял варовиков камък. Тя включва приемно здание, водна кула, медицинска служба, стрелочна кабина и кейова стена.

От северната страна се намират покритият с каменни плочи перон, гаровият часовник и сигналната камбана. Има и изработена от дърво покривна конструкция, носена от 16 дървени колони.

Гарата е използвана до 1954 година. Сега в нея е настанен музеят, като организаторката Георгиева ползва бившия кабинет на началник-гарата.

Славна е историята и на локомотив ь148. Той е изработен през 1866 година в локомотивната фабрика "Шарп-Стюарт" в английския град Манчестър. От първата серия локомотиви, поръчани от Мидхат паша, у нас са били внесени 10. Единият от тях се повредил при пренасянето до Варна, а останалите 9 обслужвали трасето повече от 35 години. Машината има малката ширина, характерна за английския габарит. Локомотивът е триосен, пътнически. Вози влак с тегло 73 тона при изкачване с наклон 25% със скорост 28 км/ч. Локомотивът е с двуцилиндрова парна машина, няма спирачка. Ръчно задействаща се спирачка има само тендерът, чиито три полуоси са спирателни.

Локомотив ь 148 е една от първите доставени у нас машини. Работи от 1866 до 1901 г. През 1914-а той и останалите са спрени от експлоатация и са нарязани за скрап, като само 148-и е запазен. Сега е експонат в музея и често се използва при снимането на филми. Машината обаче не може да се движи на собствен ход, а



трябва да бъде теглена от дизелов локомотив



със скорост до 35 км/ч.

Последният път, когато султанският вагон, локомотив 148 и сградата на старата русенска ж.п. гара са влезли в действие, бил при снимането на руската продукция на ОРТ1 "Турски гамбит". Четирисерийният филм по сценария на Никита Михалков бил сниман тук на два пъти. Това били и най-мащабните снимки в Националния музей на транспорта в Русе с дълъг снимачен период.

Те били правени през септември-октомври и през декември миналата година. Подготовката на музея за участие във филма започнала обаче още през февруари.

Сградата била превърната в гара Удине, после в Цариградския пазар, после в гарата на Одрин и на Сан Стефано. Експонатите - вагони и локомотив, участвали в снимките на територията на музея под перона на действащ коловоз, както и на повече от 100 км от Русе по ж.п. линията Горна Оряховица-Елена.

Филмът е със сюжет от Руско-турската война. Русенските експонати били преобразени като влаков състав на руснаци и турци за превоз на войски. Салонният вагон на Фердинанд представлявал щаб на руската армия.

Като влакови композиции участвали третокласните триосни вагони с локомотив 148, вагон-фургон и платформен, на който били натоварени оръдията на руската армия.

Повече от шест влакови състава с участието на девет вагона били композирани при снимките.

Реквизитът бил изцяло от страна на продукцията, костюмите били донесени от Англия, както и от националния Исторически музей, и от Стария град в Пловдив. Оттам били донесени рояли, които обаче не можели да свирят, автентични маси, над сто грънци за пазара, ибрици, наргилета - въобще всичко, характерно за епохата. Оригиналното шампанско пък било доставено от Санкт Петербург. Наети били коне, каляски.

Националният музей на транспорта в Русе е открит през 1966 година в чест на вековния юбилей от построяването на първата ж.п. линия. Съдържа и много макети на кораби, притежава оригинална съобщителна техника.



Най-атрактивна обаче е откритата му експозиция



Освен споменатите дотук експонати, много интересни са и салонният вагон ь5, изработен през 1894 година в германския град Бреслау по поръчка на цар Фердинанд, Салонен вагон ь101, произведен през 1902-а в германския град Гьорлих, известен като вагона на маршал Толбухин, както и салонен вагон ь17, изработен през 1911 година и свързан с името на цар Борис Трети.

Трите вагона често се използват при изработката на филмови продукции.

Въпреки интересните експонати Националният музей на транспорта, който сега е ведомствен и се стопанисва от Национална компания БДЖ, остава някак встрани от туристическия поток на Русе. Въпреки съществуването на Информационен център в града, никой оттам не се е заинтересувал дали да прати туристи в музея. Куриозното е, че туроператори от Велико Търново, Плевен и Варна ни пращат повече посетители, отколкото русенските, каза Георгиева. Оказало се, че местни туроператори не знаят къде е музеят. Няма и насочващи табели.