Снимки и репродукции: Велислав Николов



Цанковият род е дал отричани политици, но и възхвалявани музиканти, юристи и художници. Най-известните сред тях са Александър Цанков, министър-председател през 1923-26 г., брат му Асен Цанков - дългогодишен депутат от Народния сговор, и режисьорът Хрисан Цанков. Сред по-младите пък е Петър Цанков, барабанист на "Щурците" от първия състав до 1970 г.

Обобщавайки родовата история, изпъстрена с икономически фалити и репресии, особено след 1944 г., когато заради Ал. Цанков над 100-те му родственици са изселвани от София, "щурецът" Петър Цанков се чуди: "Какви бяха тия хора? Никакви катаклизми не можеха да ги разклатят!? Имаха абсолютно правилно изградена нравствена система, спокойствие, ценности. И по няколко пъти започваха от нулата?"

- - -

През 1780 г. Ганчо Чотовски се преселил от габровските колиби в село Бреница. Той имал син Цанко Ганчев, който пък е баща на Цало Цанков. Цало, отрано останал сираче, тръгнал към Кнежа да се глави воловарче. Тази съдба не му харесала и започнал да учи четмо и писмо, като ратай на даскал Тодорчо. Вместо науката, залюбил щерка му Цона. Тодорчо го изгонил, последвала го и щерката и за два дни пешком стигнали Плевен. Ратайчето се хванало на работа при чичо си, строителя Петър Цанков. Вдигнал дом и се родила първата му рожба - също Петър Цанков, дядо на днешния "щурец". По време на Освободителната война в 1878 г. из Плевен се чуло, че в складовете на Оряховското пристанище се върти добра търговия. Цало оставил жена и син и се запътил да става търговец. Позамогнал се от сделки с метали и зърно. Направил кантори във Виена, Галац и Браила. Станал съдружник на Евлоги и Христо Георгиеви и, естествено, бил най-видният гражданин на Оряхово - шеф на църковното настоятелство, общински съветник, дарител на читалището. Бил либерал от партията на Драган Цанков и участвал по избори, като агитацията неизменно завършвала с бой. Красивата приказка траяла до края на I световна война. Цало фалирал и станал шеф на дъскорезницата в Кочериново. В Оряхово му се родили още 6 деца за 11 години - Александър през 1879 г., Асен, Вела, Веса, Хрисан и Антон.

Цало пратил Петър и Александър в Русенската гимназия. Скоро в Оряхово гръмнала новината, че ще



изключват децата на нотабила,



щото проповядвали социализъм. С намесата на министъра на просвещението са прехвърлени в друга гимназия. Като спомен от тях в Русе останали 2 кучета, Отело и Дездемона, подарени им от техния учител, който се казвал... Антон Страшимиров. Същият, който по-късно ще напише "Хоро" за кървавото потушаване на Септемврийското въстание, дело на издигналия се до премиер Александър.

Когато завършват, първородният Петър тръгва за Виена да учи икономика, а Александър завършва политикономия в Бреслау и е първият роден дипломиран политикономист. В тия години той все още е социалист. Отдава се на научна кариера и през 1919 г. става ректор на Софийския университет. Написва първия учебник по политикономия у нас. Два пъти е председател на Народното събрание от 1926 до 1934. Действителен член на БАН от 1935 до 1944 г.

Повратът в идеите му настъпва през 20-те години на ХХ в. В политиката го вкарва брат му Асен, който е завършил право и през 1921 г. пише книга, отговор на Благоевата "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Асен казва, че у нас не може да има социализъм, защото пролетариатът е само в развитите индустриални страни, а в България всеки иска да е собственик.

С тази идея Ал. Цанков създава Народния сговор. В началото то е общонародно движение, което бързо набира скорост. Генерал Иван Русев, представител на Военния съюз, подготвял преврата на 9 юни, решава Ал. Цанков да оглави правителството, защото има масова подкрепа в страната, смятат днес неговите наследници. Формулата, с която движението на Цанков успява, е, че партиите са в плен на политическия клиентелизъм и парите, затова има котерийни борби. А едно движение, което не участва във властта, по-добре отговаря на политическите настроения на българите за това време. Борис III обаче не е съгласен с преврата, смята го за недемократичен и излагащ България пред света и дълго отказва да подпише указа за съставяне на правителство. Отношенията между царя и Ал. Цанков се обтягат и достигат до конфликт при забраната на политическите партии и намесата на военните във властта през 1934 г.



"Кръволокството" на Ал. Цанков е еднозначен прочит на историята,



твърди Петър Цанков. То тръгва от потушаването на Септемврийското въстание и преминава през събитията от 1925 г., когато комунистическите бойни групи нажежават обстановката в страната. Цанков решава, че трябва да се намеси армията и да се въдвори редът. И макар лично да не е издал нито една смъртна присъда, тогава са избити над 400 интелектуалци. През 1925 г. по идея на бившия социалист комунистическата партия е забранена. Цанков предлага и Закона за защита на държавата, при който щурмови групи по места започват да правят безчинства. Отговорът на Коминтерна пък е бойните групи. Ал. Цанков през 1932 г. създава фашисткото Народно социално движение. Пак по негово време Военният съюз от тайна организация става явна.

През 1944 г. Цанков създава българско задгранично правителство във Виена, което иска да бъде признато от великите сили вместо правителството на ОФ в България. Изгонен е от Австрия през 1948 г. като фашист и военнопрестъпник. С помощта на Ватикана заминава в Аржентина. С него са и двете му дъщери, вече покойнички. Наследниците му живеят в Аржентина.

С Александър от България емигрира и брат му Асен, който заживява в Париж. Има двама сина - Здравко и вече покойният Милко, инженер, женен за Беба Кънева, архитектка от известния и голям български род Къневи. Милко осигури финансово издаването на книгите на чичо си в България. Здравко има две дъщери, които живеят в Париж.

Най-малкият брат на Ал. Цанков,



Хрисан, е първият от рода, който се преселва в София



Той тръгва с пътуващи театрални трупи, пише статии за театралните издания по онова време и заминава в Русия, където опитва да бъде стипендиант в императорския театър, но безуспешно. Играе в Москва и Санкт Петербург. Връща се в България, става стажант в Народния театър и накрая спечелва стипендия в Германия. Той е първият дипломиран български режисьор. Работи с модерниста Макс Райнхард. След това е режисьор в Народния театър. Родоначалник е на модернизма на родна сцена.

През 50-те години по политически причини го пенсионират. На една от традиционните срещи в Народния театър Тодор Живков подсеща актьорите: "А бе, с "Хъшове" по Щатите сте играли, залите препълнени били. Що не направите пак тая постановка?" Някой му казва: "Ами бай Хрисан е още жив, ще я възстанови." И Живков вика стария режисьор, който поставя две условия: да работи с асистент, защото е на възраст, и лично да разпредели ролите. Не включва Стефан Гецов, любимец на Тодор Живков, и започват крамоли. Режисьорът се отказва от "Хъшове."

Най-големият брат на Ал. Цанков, Петър, има 4 деца - Цанко (Цало), кръстен на дядо си, Любен, Катя и Асен Цанков, бащата на "щуреца". Цанко завършва във Виена дирижиране, а в Германия - композиция. В София става ректор на Консерваторията. Петър Цанков е банков служител и директор на клонове на Земеделска банка. Прави си разкошен апартамент на "Цар Освободител" и "Кракра" и когато умира едва 60-годишен, този дом наследява синът му Асен Цанков. После той е интерниран, след това и сестрите му, докато накрая апартаментът е взет от тогавашно партийно величие.

Противно на двамата си чичовци Александър и Асен, на който е кръстен, Асен Цанков страни от политиката. Той свири, кара ски и играе тенис. Често казвал, че политиката изисква непрекъснато компромиси, които са в разрез с моралните принципи на интелектуалеца. И е бил прав, вмята синът му, музикантът Петър Цанков, "защото цялата несъстоятелност на интелектуалците, които влязоха в политиката след 1989 г., лъсна."



Асен Цанков е първият български олимпиец



на зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. После записва консерваторията, чийто ректор е брат му Цанко, в класа по струнни инструменти. На годишния акт заминал за турнир по тенис в Солун. Загубил в първия мач, а като се върнал, узнал, че брат му го изгонил за уронване на традициите в консерваторията. И Асен се записал право. Всеки петък колеги и приятели се събирали и камерният им състав свирел за удоволствие и наслада на душата. Едва ли е предполагал, че ще отнемат правото му на адвокат и със свирене по кръчми и тържества ще се прехранва. Когато интернирали семейството му в Русе, нему възложили да възроди симфоничния оркестър и операта. По негова покана в града започват кариерата си двамата диригенти Константин Илиев и Добрин Петков, както и младият режисьор Леон Даниел. През 1956 г. отново дават софийско жителство на Асен Цанков.

Той умира през 1994 г. Синът му Петър Цанков, роден през 1943 г., учи едновременно в 34-а гимназия на ул. "Шишман", където е съученик със Стефан Данаилов и в музикалното училище. Новият шеф на музикалното обаче решава, че не може да се учи на две места и



Пепи окачва флейтата на пирона



Завършва гимназията, кара ски и е сред шестимата най-добри по това време. В казармата един ден политофицерът го вика: "Нали си музикант, защо не направиш хор? "И за пръв път "видях идеята си за живот", спомня си Петър Цанков. Уволнил се като диригент на 130 души. През 1962 г. Добри Палиев, професор в консерваторията, го подготвя за студент по класически барабани. Посвирва тук-там, докато Кирил Маричков, с когото се познават от созополските лета, го кани в първата българска рок-група "Бандараците". После се отделят с него, привличат Веско Кисьов и Петър Гюзелев и започва



приключението, наречено "Щурците"



Групата е основана през 1966 г. И дълго е хвалена - гости са на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. Но това е и времето на студентските вълнения и хипикултурата. "Щурците" вече искат да формират вкусове и възгледи, да правят ангажирана музика. Тогава започват да им търсят цаката, като група, несъвместима със "социалистическия морал". Във Видин, например, са обявили два техни концерта. Първият изобщо не започва, защото милицията иска да засвирят, след като публиката млъкне. Как да млъкнат 3000 души? Събират се и хората за втория концерт. Концерт обаче няма. Арестуват групарите. А цяла нощ из Видин ехти: "Върнете ни "Щурците"! Така тръгва славата им на бунтари, а помъдрелият Пепи Цанков днес коментира: "На Запад групите дават луди пари, за да си направят скандална слава. На нас ни я правеха от простотия - спираха ни тока, отлагаха концерти. И раздута, мълвата тръгваше из България."

След Видин са в Ивайловград. "Понеже ни писна, изкарахме 4 часа "Бийтълс", "Стоунс", "Пърпъл". Подухме ги. То беше ясно, че ще ни спрат", в стил сладки спомени реди Петър Цанков. След дни на бала в Художествената академия комсомолският секретар след песен на "Пърпъл" им казва: "А сега да видим как "Щурците" ще ми свирят ръченица!" Отказват. Става бой. На следващия ден излиза решение на ЦК на БКП:



"Щурци" в България не е имало, няма и няма да има."



На Пепи Цанков пак му замирисва на изселване и се скрива при приятели в Русе. Написва първата си музика за театър. Оттогава досега е музицирал над 160 театрални спектакъла и филми. А останалите трима от групата скоропостижно се озовават в казармата. После става музикант в биг-бенда на Вили Казасян и преподавател в консерваторията, прави аранжименти, театрална и филмова музика. И оттам го гонят, този път с Борис Карадимчев, преди едно турне в Германия, защото трябвало да отиде някой "наш" човек. Днес Петър Цанков не изглежда примирен заради преживяното: "По всяко време можеха да ме цакат с картата Ал. Цанков. И това ме е вбесявало." Веднага след промените на Десети ноември е сред основателите на Радикалдемократическата партия.

"И аз можех да бъда "велик" депутат като Кирчо Маричков. Предлагаха ми многократно. Предпочетох да върша черна работа, защото имах опит като организатор." Станал координатор на СДС в Русе. Сега обобщава политическия си опит: "Хората избират този, който им говори това, което искат да чуят, а не това, което наистина ще направи. Затова се говорят много глупости от кандидатите за депутати." И дава пример с един лидер на Радикалдемократическата партия, който "беше перфектен демагог и говореше всякакви небивалици. И какво - стана депутат, стана посланик, но прецака цяла една партия."

Днес Петър Цанков е акционер в студио, което прави постпродукция на американски филми, пише музика, а от няколко години е правоспособен... капитан на кораб до 200 бруторегистър тона, което ще рече риболовни корабчета около брега. Кара яхта, но най-дългото му плаване е до Анталия с пладноходка през 1999 г. Тръгнали трима, а се върнали двама - единият се уплашил и слязъл. Иначе е пътувал из Атлантика и Средиземно море.

Дъщеря му Рада е художничка в Париж. Във френската столица е и брат й Асен, който пък е музикант. Петър Цанков от малки ги убеждавал, че това не са професии и горчиво се шегува, че не случили на родители. Починалата им майка е била художничка. Единствено синът му Калин е в София.