|
Според КНСБ 180 хиляди работници са потърпевши, а дългът към тях е 132 млн. лева. Нито в Националния статистически институт (НСИ), нито в Националния осигурителен институт (НОИ) могат да потвърдят тези данни. От синдиката също не са 100% сигурни в цифрата, защото направили изчислението на база анкети със своите членове.
В НСИ отчитат всички начислени заплати в държавата, но без да могат да кажат каква част от тях са платени. В НОИ пък имат данни само за дължими осигуровки, т.е. само когато има плащане на възнаграждение, въз основа на което е изчислена и осигуровката. Работодателите, които не плащат заплати, не са и сред длъжниците на НОИ.
Но това с дефицита на данни е малкият проблем. Макар че липсата на адекватна информация говори за
липсата на адекватна политика.
По-лошото е, че проблемът с начислени, но неизплатени заплати има вече 7-годишна история. Това са горе-долу мандатите на две правителства. И двете - на ОДС и на НДСВ - дойдоха с уверението, че няма да излъжат хората и че ще решат техните проблеми.
Юлия Русева от "Балканкар -6 септември" обаче се чувства излъгана. В момента тя е на 57 години и 4 месеца. Остават й 8 месеца до навършване на възрастта за пенсиониране, но засега пенсията за нея е мираж. От октомври миналата година тя не е получавала заплата, не са й плащани и осигуровки за пенсия. Няма право да отиде и на борсата.
"Дори НОИ да приеме, че вече ще имаме право на обезщетения за безработица, "Балканкар" трябва да внесе осигуровките ми за пенсия до този момент, за да мога през юли 2005-а да се пенсионирам", обяснява Юлия. Тя е сред стачкуващите от "Балканкар". Не е омъжена и живее заедно с майка си и сестра си. Издържат се с пенсия от 68 лева и една учителска заплата. Общата сума за трите едва стига 300 лева. Според КНСБ 320 лева е нужната сума само на един човек от домакинство, за да живее нормално.
Ако не си получи заплатите и осигуровките, Юлия има резервен вариант. Тъй като е висшист, тя може да си откупи недостигащия й стаж от година и 9 месеца. Това обаче през 2005 г. ще й струва към 900 лв.
"На моя колега от завода Александър Стоянов му оставаха пет месеца до пенсия и заедно с мен идваше на всички митинги и протести на "Балканкар", за да се борим, но във вторник, 22 ноември, почина", разказва Юлия.
Такива като нея са над 100 хиляди в държавата, призна пред "Сега" управителят на НОИ Йордан Христосков.
Проблемът е голям, но засега няма решение.
От социалното министерство запазиха мълчание по казуса с уговорката, че на този етап актуален бил само въпросът с уреждане изплащането на обезщетение за безработица. Все пак шефът на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" Емил Мирославов призна, че проблем има. Според закона, цитиран от него, правото на пенсия се придобива "при наличието на определен осигурителен стаж, за зачитането на който е необходимо да бъдат внесени или дължими осигурителни вноски". Това обаче не е решение.
КНСБ и КТ "Подкрепа" поискаха затвор за работодатели, които дължат заплати и осигуровки. Правителството обеща до края на март работна група да обсъди и предложи евентуални текстове за криминализиране на деянието, които да влязат в НК.
Няколко са начините за справяне с проблема "неплатени заплати". Първият е сплашване. Криминализирането на деянието със сигурност дава финансов ефект и това вече е изпробвано преди няколко години. За трите месеца, през които е действала такава разпоредба, преди Конституционният съд да я отмени, в затвора не е влязъл нито един работодател, но в НОИ са постъпили 30 млн. лв. повече от осигуровки.
От синдикатите също се опасяват, че
мярката е твърде радикална.
А и затворите не можело да поемат такъв огромен контингент.
В страните от ЕС неплащането на заплати се смята за криминално деяние и се наказва от закона, но в затвора влизат малко работодатели, обясни Анри Лурдел, съветник в Европейската конфедерация на профсъюзите в Брюксел. Във всички европейски държави съществува разпоредба в наказателния им кодекс за неправомерно отклоняване на фондове. До крайното прилагане на тази мярка не се стига обаче заради съществуването на трудови съдилища. И стриктна координация и контрол от страна на институциите.
"Преди да започна работа в Брюксел бях съдия в трибунала за социална сигурност във Франция от квотата на синдикатите", разкри Лурдел. Там има един професионален съдия и още двама - по един от синдикатите и от работодателските организации. При неплащането на заплати и осигуровки дори за един месец осигурителната система подава жалба в съда и се налагат глоби на закъснелия работодател. Ако в съответния срок, който не надхвърля 6 месеца, той не внесе дължимото, досието му отива в Наказателния съд.
Създаването на трудови съдилища в България
е крайно наложително. Изводите на нарочно създадената от МС работна група са, че има нужда от такива специализирани съдилища, но за България засега това е лукс. Екссоциалният министър Иван Нейков призна преди дни в интервю за "Сега", че управлението на ОДС също носи вина за забавянето на съдилищата.
Изглежда нито ОДС, нито НДСВ отчитат социалната цена на една подобна стъпка. Ако преди 5 или 6 години в България бяха създадени трудови съдилища, сега Юлия Русева от "Балканкар-6 септември" нямаше да има проблем с неполученото си възнаграждение за една година и с пенсионирането си. Както и останалите 100 хиляди работници-кредитори. В момента едно трудово дело се влачи по 2-3, а понякога и 5-6 години.
Вторият вариант за справяне с проблема е по-скоро препоръчителен. Синдикатите предлагат да се запише в кодекса за социално осигуряване, че работодателите са длъжни редовно да начисляват и да плащат трудовите възнаграждения и осигуровките. До лятото в законодателството ни нямаше дори задължение да се начисляват заплати. Освен това те предлагат от догодина да се води задължителен
регистър на начислените заплати,
така че във всеки момент в държавата да има информация кой работодател не е коректен. Нашето законодателство обаче засега не предвижда НОИ да сезира компетентен орган, (например трудов съд или специализиран състав), ако се бавят заплати.
Третият начин е компромисен и пожаропогасителен. Работниците предлагат да се разпродаде имущество на закъсалата фирма и с парите приоритетно да се покрият дълговете към тях. Балканкарци например настояват да се продадат две добри почивни бази. Преди тях в списъка на кредиторите обаче са банките.
Четвъртият начин е фондът за гарантиране на вземанията на работниците, който ще се задейства от началото на 2005-а. Този фонд обаче ще урежда бъдещи казуси. Месечни вноски във фонда ще са изцяло за сметка на работодателя и ще се изчисляват върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Вноската ще се определя всяка година с бюджета на ДОО, но не може да бъде повече от 0,5% от брутната заплата.
Ако кабинетът не предложи решение за недобросъвестните работодатели, които не плащат заплати, нищо чудно догодина да се окаже, че
лоялните работодатели ще кредитират нелоялните.
Според Емил Мирославов това е проблем на самите работодателски организации, които трябва да следят за нелоялната конкуренция помежду си. Такава е европейската практика.
В България обаче правилата са други. Първо - защото сивата икономика все още има голям дял, второ - защото съдебната реформа буксува и създаването на трудови съдилища е като че ли последната й грижа, трето - защото работодателските организации са още в младенческа възраст, а умът, който предлага управленските решения и трябва да ги подпомогне - се държи като пенсиониран ум.
ДЛЪЖНИЦИ
"Терем"-"Георги Бенковски" в Пловдив дължи 1,5 млн. лв. за заплати, а "Терем"-"Хан Крум" - 2 млн. лв. Държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" не е изплатило на служителите си заплати, осигуровки и командировъчни в общ размер на 5 млн. лв. 2 млн. лв. са неизплатените заплати в "Балканкар - 6 септември". "Химко" дължи над 2 млн. лв. за заплати и осигуровки на съкратените работници и служители.
. Ма той наистина опрай държавата. 