Стихийно формиралият се медиен пазар след 1989 г. узря за саморегулация. Най-решителната крачка бе направена миналия четвъртък, когато над 40 представители на медийни и журналистически организации, както и на национални и регионални електронни и печатни издания се съгласиха "да играят честно и по общи правила". Подписаният от тях Етичен кодекс на българските медии не е първият опит в тази насока, но със сигурност е първият документ, който дава надежди, че ще проработи.
Процесите в медиите през 15-те години демократичен преход не бяха нищо друго освен отражение на ставащото в обществото. Накратко казано, каквото е обществото, такива са му и медиите. Затова нямаше нищо чудно, че в началото на прехода България сътвори и своите медийни "мутри", които не се чувстваха длъжни да обясняват смислено откъде са им парите, но афишираха вулгарност. Със сигурност на тях не им трябват етични кодекси за поведение.
Никой не избира представителите на "четвъртата власт" - журналистите, но те обичат да казват, че хората гласуват за тях със стотинките си - като си купуват вестник, като финансират чрез бюджета националните медии, или като доплащат в цената на стоките стойността на рекламата, която издържа частните медии. Но пазарното измерение за качеството на информацията не е достатъчно, защото информацията не е стока като всяка друга. Ако можеше да се определи пазарна стойност на всяка новина, вестниците всеки ден щяха да струват различно. Издания с ниско информационно качество могат да имат висок тираж, както е възможно и качествени издания да имат малък тираж. Медиите служат не само за информиране на обществото, но и за развлечение. Когато тези функции се смесват, страда качеството на информацията. Пазарът дава право за съществуване на всякакви издания, но обществото трябва да знае кой какъв е на сергията.
Етичният кодекс е

адресиран само към информационните функции на медиите

и няма задача да регулира развлекателния сектор. Затова още в преамбюла си той декларира, че

-------------------------
"...нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация". --------------------

За разлика от досегашните кодекси, които адресират изискванията си само към журналистите, новият документ обвързва с морални задължения и продуценти, издатели и собственици на печатни и електронни медии. Това е много важно, защото журналистите са все пак вид наемни работници, които трябва да се съобразяват с изискванията на своите работодатели. Разбира се, всеки е свободен да избира къде да работи и дали да търгува със съвестта си.
В това отношение Съюзът на българските журналисти, който прие етичен кодекс още през 1998 г., не може да помогне много като синдикална организация, защото в повечето нови медии дори няма колективни трудови договори. Приетият и от работодатели, и от журналисти медиен кодекс запълва донякъде тази празнина, защото регламентира публично общи правила, макар и само като етични норми.
Особено важни са

изискванията за точност на информацията

В крайна сметка, ако информацията не е точна, се превръща в своето отрицание - дезинформация. Кодексът обявява:

------------------
- Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
- Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
- Ясно ще различаваме фактите от коментарите и предположенията.
- При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
--------------

Журналистите не могат да претендират, че говорят истината от последна инстанция. Въобще истината е трудно постижима дори със специални институции, какъвто е съдът. Но те могат да гарантират, че точно предават информацията - такава, каквато са я научили от източниците. Ако обаче забележат, че източниците ги подвеждат с невярна информация, техен дълг е да не я публикуват, макар че биха могли да я цитират точно и така да създадат впечатление, че си вършат работата коректно.
За разлика от партийно обвързаните издания, които биха могли да кажат, че ако фактите противоречат на техните тези, толкова по-зле за фактите, медиите, подписали този кодекс, заявяват, че уважават по-широкия обществен интерес. Всеки има право на мнение и не бива позициите да се делят на правилни и неправилни. Те обаче не бива да подменят фактите. При конфликтни ситуации медиите трябва не просто да се позовават на "два независими източника", за да смятат, че информацията им е точна, а да представят точно противоположните позиции, като ползват за източници самите засегнати страни.
Новият медиен кодекс отправя

еретично донеотдавна предизвикателство към другите власти

и особено към съдебната власт:

-------------------
- Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.
-------------------

Откакто има журналистика, медиите се борят за това право и много от тях са си изпатили, защото по закон те не би трябвало да отказват да свидетелстват пред съд. Юридическият пробив дойде през 1996 г. със знаменитото дело "Гудуин срещу Обединеното кралство", когато Европейският съд за правата на човека в Страсбург призна, че ако съдът заставя журналистите да разкриват източниците си, това ще има смразяващ ефект и ще лиши обществото от важна информация. България призна това право на журналистите през 2000 г. със Закона за достъп до обществена информация.
Какво ще стане обаче с журналистите, ако поверителните им източници съзнателно ги подвеждат с неточна информация и това ги изправя на съд? Трябва ли и тогава те да са обвързани с Етичния кодекс и да прикриват имената им? Да понесат ли санкция заради чужда недобросъвестност? Задължението за поверителност важи само когато става дума за източници на информация, но не и на дезинформация. Така че онези, които смятат да злоупотребяват с доверието на медиите, все пак трябва да бъдат предпазливи. Не може да има морална закрила за неетично поведение.

-------------------
- Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти,
-------------------

декларират подписалите кодекса. Трябва ли да им вярваме, след като повечето от тях застанаха на страната на румънския журналист Бухнич и на британския репортер Роулат, които използваха скрити камери и бяха погнати от българската прокуратура? Ще излезе, че медиите подписват кодекс с ясното съзнание да го нарушават в определени случаи. Точно така е. Достатъчно е да се види последната глава на документа, наречена "Обществен интерес":

-------------------
- Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
- По смисъла на този Кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото".
- Една публикация е в "обществен интерес" само когато:
* Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
* Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
* Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
------------------

Тъй като и двата цитирани случая - с румънския и британския журналист - имат отношение към разследване на корупция, те попадат във втората и третата точка на дефиницията за понятието "обществен интерес" - служат за разкриване на престъпления и за предотвратяване на злоупотреба с власт и предпазват обществото от опасността да бъде заблуждавано, че някои отговорни фактори не са корумпирани. Разбира се, този кодекс не обвързва правозащитната система да приеме неговите норми и дефиниции, но показва на медиите, че имат дълг чрез силата на информацията да спомагат за развитие на правната система в интерес на обществото.
Много от етичните норми в новия кодекс и досега са спазвани от различни български медии. Вестник "Сега" например има подобен кодекс от създаването си. Документът бе отново обсъден и прецизиран преди пет месеца. В него много по-детайлно са описани правата и задълженията на издателя и журналистите, дефиницията на понятието "обществен интерес", както и основните принципи на редакционната политика.
Но има и медии, които трябва да помислят дали да не коригират някои свои редакционни практики. Това се отнася особено до такива изисквания като:

---------------------
- Ще уважаваме правото на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
- Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.
- Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
- Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие.
- Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
- Не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
--------------------

Кодексът е необходим както на медиите, така и на обществото. За медиите, които го приемат, ще бъде нещо като публичен знак за качество. А на обществото ще дава ориентир за разграничаване на отговорната журналистика от медийната халтура.

(Пълния текст на Етичния кодекс на българските медии можете да прочетете в електронното издание на в. "Сега" на адрес http://www.segabg.com.)

Скандалът с румънския журналист Джордже Бухнич, който бе задържан на граничен пункт Дунав мост в Русе да снима със скрита камера, отново възроди спора кое е по-важно за обществото - медиите да спазват стриктно закона или да го престъпват, за да разкрият корупцията.

6

699