Още не съм срещал човек, който изчерпателно познава всички свои задължения, които са му наложени от законите или сам е поел по силата на договор или обещание. Дори професорите по право изпитват силни затруднения да уточнят и обобщят всичко онова, което сме длъжни да правим. Грамадното мнозинство граждани нямат дори бегла идея колко много писани и неписани правила и ангажименти имат да спазват. А



лавината на гражданския дълг



набъбва ежедневно. Наред с парламентарните законотворци, задъхани да изпреварят по законова продукция предишните народни събрания, непрестанно коват задължаващи и обременяващи ни норми десетките ведомства и хилядите служби на властта. Засипват ни устави, вътрешни правила, нормативи и стандарти. След броени години ще бъдем задължени да спазваме всичките стотици хиляди страници европейско законодателство. Тогава целият ни живот ще се окаже недостатъчен дори да прочетем всичките си задължения, камо ли да наваксаме с всичките им изменения и допълнения. Но най-страшни от всички са задълженията, чието съдържание и обхват не са описани изчерпателно, а се установяват чак впоследствие, когато засегнатите тръгнат да търсят отговорност от задължените. Над финансите



бичът на фидуциарните задължения



тегне от незапомнени векове. Латинското "fiducia" означава "доверие". Фидуциарни отношения са всички, в които едната страна вярва, разчита или зависи от преценката, съвета или мнението на другата. Във всички случаи, когато някой се е ангажирал да работи и упражнява права в интерес на други хора, които му се доверяват, той е поел неясните, но тежки задължения на довереника. Тези задължения се наричат често (и неточно) "професионални", "етични" или "морални". Фидуциарните задължения винаги включват изискването довереникът да работи добросъвестно, благоразумно, предпазливо, сръчно и умело. Един бог знае какво точно значи това. Но е сигурно, че всеки довереник, който не спази фидуциарния си дълг, дължи на ощетения пълно обезщетение за всяка претърпяна материална вреда, морален ущърб и душевно страдание. Архетипите на фидуциарни отношения са онези между банка и вложител, адвокат и доверител, агент и принципал, лекар и пациент, директор и управлявано предприятие. През последните десетилетия тази най-мъглива правна концепция търпи непрестанно



разширително тълкуване



навсякъде по света. Главната цел на тази доктрина е да защити зависимия и уязвим доверител от злоупотребата с положение, власт и авторитет. Върху все повече хора - практически всички, от които се очаква висока степен на лоялност и професионализъм, - ляга бремето на все по-тежка фидуциарна отговорност. Тя се налага не само по силата на закона и обичая, но и с всевъзможните професионални стандарти, етични кодекси. А санкциите за нарушаването им непрестанно растат. В САЩ са присъждани обезщетения от десетки милиарди за нарушение на такива професионални правила. В условията на ескалиращия по цял свят нездрав юридически активизъм истинско учудване предизвикват



усилията към самообременяване



на професионалните съсловия в България с писмени безкрайно мъгливи ангажименти. Последният пример е Етичният кодекс на българските медии. Едва ли някой от подписалите го е мислил задълбочено какви финансови отговорности поема за себе си, за всички останали медии и пишещото братство с този акт. Едва ли има изобщо човек в България, който може да си представи размера на потенциалните искове, които могат да бъдат отправени по презумпция за фидуциарна отговорност срещу медиите и техните автори. Прочетете само първата норма от Етичния кодекс на медиите: "Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме и изопачаваме факти." Нататък няма нужда да четете. Само това изречение е достатъчно за



вулкан от финансови претенции,



защото за всичко написано или казано е лесно да се твърди, че е неточно или непроверено. То със сигурност е непълно. Многотомник да напишеш по някоя тема, винаги ще има факти, които авторът знае, но е оставил извън писанието (и значи ги е "преднамерено скрил").

Скоро ще имаме първите прецеденти на успешно ангажирана фидуциарна отговорност за публикации. После делата ще завалят като градушка. Единствено сигурно спасение за всеки, който още дръзва да пише и говори в медиите, е да се снабди с професионална застраховка. Така постъпват и финансистите, които по професия се занимават с доверително управление на чуждо имущество - купуват застраховка "Гражданска отговорност" за фидуциарните си задължения. Аз лично още днес ще изтичам до ДЗИ да си купя полица и за гражданската ми отговорност по публикации и приказки по медиите.