|
А Славков се зае сериозно с въпроса от момента, в който гръмна скандалът с филма "Да купиш игрите" на Би Би Си. И резултат в негова полза няма. Батето вече е част от историята на МОК. Никакви сантименти, приятелства и връзки няма да му помогнат, макар да тръби, че е рано да го отписваме.
Всъщност Славков, изглежда, все още не може да разбере, че в случая не става въпрос какъв голям пич е и колко много приятели има в структурите на МОК.
Тук става въпрос за ценностна система
Колкото и да се осланя на факта, че МОК е твърде консервативна организация, трябва да му е ясно и друго - МОК от времето на Самаранч не е МОК на Рох. И ако някои консервативни привички на комитета са още в сила, други определено се променят. МОК на Рох е за проветряване на застоялия въздух, за въвеждане на нови и по-динамични правила за управление на световния спорт. Идеологическият спор в каква посока да поеме МОК беше решен още при избора на Рох в конкуренция с уличения за корупция в родината си Ким. Приятелството на Славков с корееца и дългата борба за освобождаването на сина му от ареста в София също са детайли от пейзажа. Славков просто е идеологически от другата страна на барикадата. Онази страна, която преди 15 години приключи своето съществуване.
Че корупцията в МОК няма да секне, това е ясно
Тя не е изкоренена никъде по света. Разликата между корупцията на западните цивилизации и тази в България е именно разликата между разбирането на Славков за "оправяне на нещата" и действителността. Разликата между "лошите американци", които искат да превземат МОК, и "добрите", но податливи на финансови изкушения другари от Корея, Сърбия, Русия и Ирак.
Оттук нататък случаят "Иван Славков" остава чисто български проблем. Обществото като цяло и в частност спортната и футболната общественост, та дори и медиите могат да го харесват, да го мразят, да го приемат или да го отхвърлят. Прокуратурата може да нарежда проверки срещу авторите от Би Би Си. Министърът на спорта може да се крие зад увъртени и нищо неказващи фрази в официалните си изявления. Това са само детайли от иначе
сериозния проблем за ценностната система в българския спорт
Основното е до каква степен хората в родната спортна действителност са узрели за европейските норми на възприятие на това що е добро и що е лошо.
За съжаление случаят "Иван Славков" показа, че през последните 15 години нищо и никой не се е променил. Образът на "бащицата", освен че е много жив, се оказа и много близък на цяла плеяда български спортисти, деятели, журналисти, та чак на министъра Лучано. Славков е този, от когото никой нищо лошо не е видял, който се бори срещу лошия империализъм на западните общества, който подхранва спомена за времето, когато държавата наливаше милиони в спорта. Като се прибави и неговото странно чувство за хумор, примесено с арогантност, героизирането му е в кърпа вързано.
Спортът все още приема корупцията като допустимо зло,
стига да е от наш човек. Т. нар. спортна общественост все още допуска пълната административна безпомощност да се скрива зад овехтели идеологеми и дебелашки шеги. Както всъщност се възприема и това прокуратурата да възбужда следствие срещу журналистите, разкрили опит за корупция, вместо срещу онези, които са изразили готовност да бъдат корумпирани.
Светът наистина ще се смее, ако Иван Славков остане на постовете си в българския спорт, както твърди британският анти-МОК журналист Андрю Дженингс. Сефте. Да беше само Батето в България...
. 
.... не е мой проблем..... 
което обяснява донекъде сдържания тон на който се възхищават некои абдали 
) тезис, че в МОК Славков трябвало да бъде заменен от друг българин.