|
- Г-жо Буруджиева, дали хората ще се натъжат, ако Симеон Сакскобургготски излезе от политиката, както твърдят ваши колеги?
- Изказвания от този род са част от играта. Преди всички избори вървят подобни тези. Преди изборите през 2001-а г. имаше хора, които обясняваха колко невъзможна ще бъде България без Иван Костов и как никога няма да бъдем приети в Европейския съюз без него. А виждаме, че не е точно така. Дори преди краха на правителството на Жан Виденов и шествията по улиците имаше хора, които говореха колко страшно ще стане и как ще ни низвергнат, защото такива работи не се случвали в европейски страни.
- Значи, ако царят излезе от политиката, тъга по него няма да има?
- Няма, независимо какво показват изследванията и какъв е рейтингът му. Лично аз съм настроена скептично към рейтингите на политиците. Всяко изследване е една моментна снимка и това, което се мери, не е рейтинг, а опознаваемост. Най-яркото доказателство за разликата между рейтинг и харесване или тъга са самите избори. И Костов имаше висок рейтинг преди да си отиде, да не говорим за Петър Стоянов. Когато гласуват, хората преценяват управляващите по това, което са свършили, а опозицията - по обещанията. На този принцип Симеон дойде на власт - обещаваше хубави неща, а Костов не даваше обещания и управлението му беше прословуто с корупцията. Публична тайна е, че можем да съжаляваме за Мистър и Мисис 10%, защото новите вече са Мистър и Мисис 25%. Няма значение дали това е истина или не. Истината се доказва в съда. Докато на избори хората повече се влияят от чувствата и впечатленията си, а политическите слухове играят голяма роля в това отношение. И вместо да се насочи вниманието на обществото върху политическите предложения - малко или много партиите започнаха да правят такива - ние се занимаваме с коалиции и бъдещи министър-председатели. Нелепо е професионалисти да отказват да говорят за това какви реални политики се предлагат на хората, а всичко да се върти около бъдещия образ на премиера - дали Х е симпатичен, дали У може... Това са неща, които ще се решат след изборите и най-вече в зависимост от резултатите от тях. За бъдещи следизборни коалиции просто не е реално сега да се говори.
- Значи социолозите и политолозите са в дълг към обществото?
- Да. Журналистите също. Вместо да фокусираме вниманието към реалните предложения на политиците, говорим за личните качества на еди кого си. Ние, политолозите и социолозите, заприличваме на Евгени Минчев. Точно както той коментира как е облечен политическият елит, на коя депутатка е сресана косата и кой политик е зализан, по същия начин дебатираме какъв трябва да е министър-председателят. Това е смешно. Премиерът трябва да е еманация на една политика. Вече не сме в началото на прехода и имаме политици, които по-добре или по-зле ще олицетворят една политика. Кой от спряганите имена няма да бъде приет от ЕС, или НАТО няма да си говори с него? Няма такъв. Имам чувството, че много рано сме намесени в една предизборна битка, която не устройва гражданското общество. Може би устройва всички партии, защото измества въпроса от реалните политики, но не и хората.
- Значи е вредно сега да се говори за премиери и коалиции?
- Не толкова вредно, но със сигурност не е честно спрямо избирателите. Дебатът се изкривява. Защото не е сериозно да се говори за партии и бъдещи коалиции, след като изобщо не е ясно дали всички спрягани политически субекти изобщо ще влязат в парламента.
- Как си обяснявате изненадващото изказване на Иван Костов за евентуална подкрепа на дясно правителство със Симеон, но с условието НДСВ да не е мандатоносител?
- Странно е, не знам какво точно е имал предвид. Единствената логика в тази странност е, че без НДСВ дясна коалиция е немислима на този етап. Продължавам да се чудя обаче дали Симеон Сакскобургготски изобщо ще се яви на избори. Честно казано, не мога да си го представя в листи и хората да гласуват за него. Такава случка досега не е имало. И въпреки че той се закле в републиканската конституция, няма никакви сигнали, че Сакскобургготски ще оглавява листа и по някакъв начин ще се подложи на избор. Следователно, за НДСВ единственият начин техният лидер да участва във властта е да бъде министър-председател. И това обяснява целия този вой и страст при налагане на тезата, че най-логично е царят отново да е премиер.
- Каква е вероятността Симеон да остане още четири години премиер?
- Вероятността зависи от това да няма ясно очертани мнозинства. И това е битката на НДСВ - друга политическа партия или коалиция да няма мнозинство. От тази битка на жълтите донякъде е изнервено ДПС, което показва една по-голяма зъбатост по отношение на НДСВ. Защото тази битка на НДСВ е битка за бившето място на ДПС - като балансьор в политиката.
- Кой ще спечели тази битка - НДСВ или ДПС?
- Ако няма мнозинство, битката ще бъде спечелена от НДСВ. Това ще е неизбежно. Няма как да вървят заедно двете партии, защото това означава НДСВ да падне под 6%, а това не ми се вярва да стане.
- Социологическите агенции показват нарастване на доверието в НДСВ? Реално ли е това?
- Хвърлят се доста пари в тази посока. Около Коледа още повече ще се повиши рейтингът на НДСВ. Това не е реално покачване на рейтинг. 8 месеца преди миналите избори и Костов си покачваше рейтинга, а знаем какво стана.
- Значи БСП остава фаворит и няма конкуренция за първото място?
- Да. И то не само заради процентите в момента. Забележете, че две години нито една социологическа агенция не дава данни, които да говорят за някакъв спад в БСП.
- Но няма и сериозно покачване.
- Така е, но да нямаш нито спад, нито възходи, означава партията да не е в сериозна криза и да се намира, грубо казано, в дремеща позиция. Въпреки всичките приказки и скандали около БСП, на практика в партията няма сериозни катаклизми. Резултатите го показват - каквото и да се случва, тя си стои в едно положение. Една такава партия няма начин по време на кампания да не вдигне около 3-4%. Това е логично, защото кампанията сама по себе си активира. Има и още един факт - на всички избори има един обърнат вот от порядъка на 300-400 хиляди гласа, който върви с по-силния, с този, който се очертава победител. Всичко това поставя въпроса дали БСП може да направи мнозинство или не, а не въпроса коя ще е най-голямата политическа сила.
- И ще може ли?
- Дори да не постигне мнозинство, БСП ще е близо до него. Колкото по-близо до това мнозинство е социалистическата партия, толкова повече останалите части в парламента ще са по-фрагментирани. Както и да се коалират тези части и дори да успеят да съставят някакъв кабинет, той веднага ще стане правителство на малцинството. Защото скоро след изборите ще трябва да се гледа бюджета за 2006 г., а тогава ще се видят провиворечията в тази коалиция. Тази коалиция би била съставена единствено на базата левицата да не дойде на власт. Такава дясна коалиция е нелогична и защото 15 години бяхме в десен преход. Всички знаем това, дори комунистите и най-левите. Предполагам, че всеки избирател на левицата е съзнавал, че е по-добре десният преход да се прави от десницата. Това бе и голямата драма на БСП в този преход. От една страна, това е голяма партия, която естествено се стреми към властта. От друга страна, дойде ли на власт, тя неизбежно се самобламира, защото не може да взема десни решения. За първи път тези избори ще са избори на левия преход.
- Какво по-точно имате предвид?
- Европа е Европа на социалните държави, независимо кой ги управлява. И България трябва да изгради такава силна социална държава, а това не може да стане с либерални мерки. Европа не е общество на 10% заможни хора, а на силна дребна и средна класа. Нормално е при това положение левицата да прави този преход. А НДСВ и останалата част от десницата обясняват как те трябва да ни вкарат в ЕС и да довършат този преход. Единствената логика на тази мисъл е, че искат да усвоят парите от европейските фондове.
- Според Ахмед Доган и следващото управление трябва да провежда дясна политика?
- Доган както винаги е многопластов и не се наемам изцяло да го интерпретирам. Но има едно такова обяснение - властта е сладко нещо, а никак не е сигурно, че БСП ще пожелае точно с ДПС да се коалира. Напротив, БСП настойчиво поддържа тезата, че НДСВ би бил по-предпочитан партньор от ДПС. И е логично да е така, защото е ясно, че в НДСВ винаги ще има различни интереси и можеш да намериш начин да работиш с тях. Докато Доган не е лесен коалиционен партньор. Освен това в редица региони има напрежение между ДПС и БСП. На местните избори Доган на много места изигра решаваща роля, за да не бъдат избрани левите кандидати. Това са стъпки, които малко или много разрушиха мостовете между двете партии.
- Дали е в сила тезата, че ако БСП състави кабинет, вторият мандат на Георги Първанов ще е под въпрос, защото народът не дава властта само в едни ръце?
- Традициите не са това, което са. При втория президентски мандат всичко ще зависи поне от две неща. Първото е участието на БСП в управлението - какво ще е правителството, как ще работи и т.н. И второто е поведението на самия Георги Първанов.
- Как би изглеждала битката между Симеон Сакскобургготски и Първанов?
- За да има такава, Симеон трябва да се яви на избори, а аз не мога да си го представя. Опитите да се променя конституцията, това желание на НДСВ да има мнозинство в парламента, това нежелание да се свика ВНС говори, че целта на НДСВ е президентът да не се избира от народа, а да се номинира от парламента. Това Сакскобургготски го устройва. Защото така той няма да се яви на избори. Ако се яви на избори, това означава, че той се е превърнал в нормален политик. А Симеон не иска това. Дори все пак да се явят двамата на избори, бих заложила на Първанов. Бих се замислила за изхода от една такава битка, ако Симеон не бе минал през поста министър-председател. Но неговото премиерстване разби мита, разложи го на части - на имоти, на семейство, на невъзможност да говори на български език и т.н. А когато един символ се разложи на елементи той се демитологизира.
