Снимки: Архив

Главният национален символ на Сенегал е дървото. И не просто някакво дърво, а баобабът. Туристите го виждат веднага след излизането от сградата на летището "Дакар Йоф". Дебел и широк, той расте на кръглия площад пред входа на аерогарата. Опасан е с чугунена ограда, а на мраморната табела с позлатени букви пише, че дървото е широко седем метра и е на петдесет години. Също така пише, че баобабите се охраняват със закон и дори катеренето по тях е забранено, ако нямате специално разрешение.

На забраните сенегалците, общо взето, не обръщат внимание. Без никакви разрешения по цял ден върху баобабите се катерят местните деца. Те развличат туристите, като скачат от дърво на дърво, и печелят някоя и друга монета с това простичко представление. Туристите, предимно немци и французи, пляскат с ръце и хвърлят дребните си пари в прахта. Българи идват рядко, макар че Сенегал чака туристи от всички точки на света.

-------

Сенегал се намира на най-западния край на Африка и е много спокойна страна в сравнение с другите африкански държави. Туристите могат да се чувстват там в пълна безопасност и да се наслаждават на почти европейски комфорт. Близостта до Канарските острови, до които пет пъти в седмицата летят самолетите на сенегалската държавна авиокомпания, правят Сенегал удобна отправна точка за изследване на островите от източната част на Атлантика.

На двадесет минути с кола от сенегалската столица Дакар е разположен



един от най-хубавите курорти на страната



- Лез Алманди. Името е френско, но няма нищо странно в това. Независимо, че французите са бивши колонизатори, те са уважавани от местното население и затова след обявяването на независимостта властите не са променили френските наименования на повечето градчета и селища, получили ги през колониалния период. Всеки представител на местната сфера на услугите говори френски - от администратора в хотела до сервитьора от закусвалнята. Но също така знаят и английски, и немски.

В Лез Алманди хотелите с категории от две до пет звезди са строени по продължение на плажната ивица. Сред тях има много сгради в колониален стил. Собственост са предимно на френски и италиански хотелски вериги. Обслужването е на световно ниво. А закуските и обедите на шведска маса са толкова обилни, че човек може да се насити с едно ядене поне за два дена напред. Храната, която ще похапнете в Сенегал, е несравнима с никоя друга по света. Дори в Париж има само три истински сенегалски ресторанта. Блюдата от местната кухня се

сервират не в чинии, а на специални издълбани дъски



Естествено, че можете да помолите сервитьора да ви сложи сенегалското maffe - полято със сос от кокосово мляко месо, печено в специална яма, опакована с листа от сагово дърво, и в обикновена порцеланова чиния. Но вкусът няма да е същият. Африканската супа от рибата caidou също е ненадминат специалитет. Готвачите в сенегалските ресторанти твърдят, че с тази супа в миналото са се лекували от тропическата треска френските колонизатори. И тези, които са вярвали в целебната й сила, са успявали да оживеят.

Сенегалците не обичат сладкиши. Не че няма сладкарници с десетки видове торти, кексове и бисквити по френски и австрийски рецепти. Но местните екскурзоводи препоръчват повече да се набляга на плодовете. Най-деликатесен е баобабовият сок. Изстискват го от плодовете на дървото, напомнящи много едра шипка. Сокът е с рубинен цвят и съвършено уникален вкус. По-популярен е сред почиващите дори от бирата, джина и фантата.

В списъка на задължителните екскурзии обикновено се включва пътуване до езерото Ретба. Водата му е с червеникав оттенък и помага при заболявания на ставите. Местните турагенти организират и екскурзии навътре в саваната. Там по блатистите ливади гнездят хиляди фламинго, пасат стада диви биволи и антелопи,



срещат се лъвове и леопарди



Крайбрежните води на Сенегал са богати на риба. Хиляди страстни риболовци от цяла Европа пристигат да половуват някой мерлин или да хванат на спининг няколко сардини. Почти към всички хотели (от четиризвездните нагоре) има риболовен клуб, разполагащ със скоростен катер и цялото необходимо оборудване. На риба може да ходи всеки гостенин на хотела. Три часа "тренировка" хотелите обикновено предоставят безплатно и това е най-сполучливият рекламен трик. За три часа риболов в океана повечето хора стават запалени рибари. После да ги накараш да се въргалят на плажа, без да правят нищо, е вече невъзможно.

------

Каре

Други забележителности



Остров Горе



Разположен е на няколко километра от крайбрежието, в течение на много векове е бил основна база за търговците с черни роби от Западна Африка преди да стигнат до Америка. Островът е бил открит от португалците през ХV век, а през ХVII го заселват французите. Френските благородници са се женили за местните сенегалки (смятани за най-красивите африкански жени). Децата от тези смесени бракове са се ползвали с голямо уважение в Сенегал и са имали реална власт. Сега този неголям остров е място, посещавано от множество туристи, които искат да видят знаменитата "Къща на робите", и да се поразходят по павираните му улички.



Комплекс "Сали"



Това е зона за турсти, разположена на около 80 километра от столицата Дакар, комплекс от хотели по брега на Атлантическия океан. Всичко тук е направено за туристите: всеки хотел, намиращ се сред екзотична градина, има свой собствен плаж и басейн. Има много ресторанти, барове и нощни клубове, тенисни кортове, голф-игрища, както и всичко за упражняване на водни спортове (катамарани, водни ски, подводен риболов, сърф и т. н.).



Национален парк "Ниоколо Коба"



Това е един от най-големите национални паркове в Африка. Намира се в югоизточната част на Сенегал и заема площ от близо милион хектара. Под закрилата на ЮНЕСКО е от 1981 година. Паркът се пресича от две реки - Гамбия и нейния приток Ниоколо. В гъстата субтропическа гора живеят най-едрите африкански лъвове, пантери, антилопи, маймуни, хипопотами и дори слонове. Нощем придвижването по парка е абсолютно забранено (повечето хищници ловуват през нощта), а за посещението му трябва да отделите минимум два дни.

-------