|
Но това не е за първи път, по-скоро е традиция.
В Копенхаген, където през декември 2002 г. получихме датата 2007 г. за членство в ЕС, свързаното с България събитие беше тотално засенчено от Полша, която късаше нервите на 15-те в дванадесетия час от преговорите.
През 1999 г. в Хелзинки, където ни поканиха да започнем преговори, чужди журналисти отново нямаше, защото пак Турция бе в центъра на вниманието - даден й бе статут на страна- кандидатка. Турската молба за членство е от 1987 г. За сравнение, българската молба е от декември 1995 г. Четири години по-късно започнахме преговори, още четири по-късно ги приключихме. При Турция темповете ще са други, в най-добрия случай членството ще е след 15-20 години. Но това е страна, която, освен другите си особености, ще има тогава поне 100 милиона души население.
На пресконференцията, на която холандският премиер Ян Петер Балкененде съобщи, че лидерите на ЕС са решили да поканят Турция да започне преговори за присъединяване, присъстваха неколкостотин журналисти, въпреки че тя започна малко преди полунощ. Шансът да зададеш въпрос при такава конкуренция е равен на този да спечелиш от тотото. Все пак последният въпрос беше на "Сега" - дали България и Румъния ще получат точна дата за подписване на договор за присъединяване. В този момент прозвуча сърдито ръмжене от страна на чуждите колеги - абе кой се интересува от България и Румъния? Сякаш да потвърди това общо настроение, Балкенеде отговори, че темата за България и Румъния не е била обсъждана.
На другия ден бяха приети заключения, в които точна дата липсваше, макар че ясно е посочен месец април. Президентът Георги Първанов веднага изрази удовлетворение, че сме получили "срок" за членството си в ЕС, тъй като за дата вече не можеше да се говори. Но, така или иначе, интрига няма, на 13-и март Европарламентът ще даде съгласието си за подписване на договора. Дотогава документът трябва да бъде преведен и скоро след това ще бъде подписан, както беше с 10-те. С което ще станем "активни наблюдатели" в ЕС, т.е., български представители могат да участват във всички форуми и даже да вземат думата, само няма да имат право да гласуват до деня на членството. В заключенията е записан януари 2007 г. като дата, на която ЕС очаква да приеме България. Подобен е текстът и за Румъния.
Прави впечатление, че
този път текстовете за България и Румъния са отделни.
И на двете страни са посветени по 4 параграфа, но формулировките за Румъния са по-строги и фокусират върху тежките условия, които северната ни съседка е приела в областта на главите "Правосъдие и вътрешни работи", "Конкуренция" и "Околна среда". Какви са те, все още остава тайна. Но запознати казаха, че те могат да доведат дотам, че Румъния да бъде приета в ЕС, но политиките на Евросъюза в съответните области да не се прилагат години наред, до изпълнение на условията.
В навечерието на срещата на върха в Брюксел Европейският парламент прие резолюции за България и за Румъния, които също се отличават с различен тон, а в текста за България се препоръчва страната ни да подпише отделен договор за присъединяване, ако съседката ни продължи да изостава.
Разделянето на България и Румъния обаче зависи от страните- членки. Френският президент Жак Ширак обясни на Георги Първанов, че нашата страна няма да бъде ощетена, по-скоро Румъния ще се благоприятства от по-бързия напредък на съседката си. Тоест, румънците ще трябва да почерпят.
По този повод обаче следва да припомним, че в недалечното минало от голямата подкрепа на Париж към Букурещ спечели България. По време на войните в бивша Югославия нашата страна рискуваше да се окаже забравена. Ходът с присъединяването към франкофонията, което е заслуга на тогавашния президент Желю Желев, допринесе много в това отношение.
Все пак нашите дипломати изглеждат доволни от постигнатите текстове, които
имат характер на застраховка,
че ако в Румъния нещата не вървят, за България ще бъде потърсено отделно решение. Възможно е бъдещото правителство в северната ни съседка да се окаже слабо, да се отиде на извънредни парламентарни избори, реформите да забуксуват. Така че застраховката е нещо необходимо.
Опасенията, че Букурещ може да ни забави, заради стремеж на новото правителство да предоговори две от главите, отпаднаха. Запитан от българска колежка дали Букурещ ще отиде на този рискован ход, новият президент Траян Бъсеску отговори на английски: "Забравете за това!". И добави, че "става дума за недоразумение".
Но ако разглеждаме черните сценарии, Брюксел има застраховка спрямо евентуално неблагоприятно развитие и у нас. В заключенията се припомнят защитните клаузи и особеното внимание, с което ЕС ще следи изпълнението на ангажиментите в областта "Правосъдие и вътрешни работи". В този смисъл Еврокомисията ще продължи да изготвя доклади за напредъка на България и те ще бъдат барометър на развитието до членството.
България успя да преодолее основното препятствие,
което ЕС постави по пътя й към членството, като (по израза на румънския премиер Адриан Нъстасе) "изу гащите" за АЕЦ "Козлодуй" точно преди срещата на върха в Копенхаген през 2002 г. Подобни препятствия днес са поставени пред двете страни-кандидатки - Хърватия и Турция. Загреб ще започне преговори на 17 март 2005 г., ако "напълно сътрудничи" с трибунала в Хага. Турция пък трябва да признае Кипър преди 3 октомври 2005 г., когато ще започнат преговорите за членство. Според дипломати предявеното към Анкара условие е много по-тежко от това за "Козлодуй". Причината е, че Анкара прекрасно знае какви са турските интереси, докато у нас нямаше разбиране за националния интерес както за "Козлодуй", така и по други теми.
Турският премиер Реджеб Ердоган, голямата звезда на срещата в Брюксел, се справи доста добре на този етап. Той успя да прокара текст в заключенията, в който се споменава за "адаптации" в Споразумението за асоцииране на Турция към ЕИО от 1963 г. Лидерите от ЕС излязоха с идеята Турция да подпише протокол, който разширява обхвата на това споразумение за 10-те нови членки, което е равнозначно на признаване на Кипър. Ердоган дълго (и според присъствали грубичко) се опъва, след това се пребори за думата "адаптации". Той не даде пояснения какво разбира под нея, а само добави, че юристите ще си кажат думата. В Брюксел той бе намръщен, а щом кацна на родна земя, се усмихна. Там той бе посрещнат като герой, сякаш Турция беше спечелила световното първенство по футбол...
Турската тема ще продължи да бъде номер 1 за ЕС през 2005 г.
Заложени са капани. Предателството спрямо "братята" от Севернокипърската турска република може да постави в трудно или невъзможно положение всяко турско правителство. Хубавото е, че България се движи в съвсем различна орбита и не е заложник на този непредвидим сериал.
Когато започнат преговорите на Турция с ЕС, България ще е вече "активен наблюдател", а скоро след това - пълноправен член. Ние проведохме нашите преговори забързано, което личи от реакциите на бизнеса. Но при преговорите на Турция нямаме право да проявяваме небрежност. Много от подробностите ще ни засягат пряко като съседна страна. Исторически успех е, че Турция ще преговоря членството си и с нас.
Като историк президентът Георги Първанов каза, че определянето на срока за подписването на Договора е "най-доброто решение, което Европа е вземала за България". Като любител на библейските алегории външният министър Соломон Паси заяви: "Видяхме бреговете на Обетованата земя".
Тези приповдигнати оценки обаче контрастираха с усещанията на присъстващите. Ясен признак, който доказва приближаването ни към ЕС, е намаляването на градуса на емоционалност при преодоляването на поредните етапи до членството. Това е нормално, в страните от десятката даже растеше евроскептицизмът. Буйната радост на турците (не на туркините, защото на митингите имаше само мъже) е най-доброто доказателство, че ги чака дълъг път.
!
