Бойница, която според критериите на социалното министерство е най-бедната община в България, по нищо не се различава от редица други. Безработица, мизерия, разруха и липса на перспектива.

Но оглавяването на негативната класация й донесе слава и някакава мъждукаща надежда, че ще я забележат.

И наистина. Трудно някой ще се реши, дори само от любопитство, да стигне дотам по раздрънканите пътища.

Много е лесно да се разбере кога сме в Бойница - толкова килнати и пробити като от снаряди покриви сигурно няма и в Косово. Старото училище е като след бомбардировка.

Всъщност тук географски сме най-близо до сърцето на Европейския съюз. А практически - най-далече.

В общината има 8 населени места, 6 от които опират в държавната граница с Югославия. В най-бедната българска община живеят 2750 души. 70% от тях са в напреднала пенсионна възраст. В цялата община има 2 пъти повече крави от учениците.

Двете основни училища - в Бойница и в Реброво - се задъхват. Общо в тях учат 120 деца, но половината не са местни. Те са ромчета от видинския квартал "Нов път", които всеки ден пътуват около 80 километра в двете посоки, за да учат в Бойница. Примамват ги със закуски. За транспорта им общината всеки месец плаща по 5300 лева. Отделно дава по 50 стотинки на ден за закуската на всяко приходящо дете.

Обед е и на селския площад пред общината мръзнат три момчета като врабчетата на Радичков. Радват се на всеки новодошъл в това забутано кътче. Сякаш се надяват да ги качи в колата си и да ги заведе в един по-добър свят.

Росен е третокласник и се е свил във вехтото и тъничко дънково яке. На въпрос защо не е в училище, тихо отговоря:



Защото те сега ядат. Май им дават салам.



А ние местните трябва да обядваме вкъщи."

"Те" са съучениците му от "Нов път". Всички учат в смесени паралелки.

Срещу общината мръзнат мъж и жена. Опънали са сергия с евтини грейки, анцузи и блузки, а от багажника на москвича се подават гуменки и гумени ботуши.

"Преди два дни старците си взеха пенсиите и все се надяваме, че ще дойдат нещо да си купят", казва Петър Георгиев, докато съпругата му се грее в колата.

По-надолу срещаме баба Бонка. Тя е на 80 години. Излязла е навън, белким види жив човек, да си поприказват.

"От това село не е имало по-убаво, а сега е пущиняк", казва тя. И добавя: "Сега нема никой, гледаш като препариран".

С пенсия от 86 лева баба Бонка издържа и сина си, който не може да се пенсионира, защото не му стигат точки.

Те двамата са наследници на Бояна войвода. Една от легендите е, че селото е кръстено на храбрата хайдутка, от която имал страх и везирът. Другата легенда е, че тук още преди турското робство е имало кули-бойници, от които войниците дебнели врага. Историята свързва селището и с известния бунт срещу турците "Пуйкова размирица".



Не е останал и помен от бойкия дух на предците.



"Кметът нищо не прави за селото, но пак го избрахме, защото се снишава и потупва тоя и оня по гърба", казва ни баба Бонка. Според нея това е една от причините Бойница да влезе в печалната класация на най-бедните.

Богдан Цоков е четвърти мандат кмет. Избран е от листата на социалдемократите и затова няма надежда, че премиерът Сакскобургготски ще пожелае да види с очите си най-бедната община в България.

Всъщност няма и повод.

Цоков не е кандидатствал за пари по т.нар.демонстрационни проекти, т.е. за чешмичките, построени от НДСВ. Дразни се, че това са предизборни акции.

Ядосан е, че все пак активисти на НДСВ реализирали на територията на общината два демонстрационни проекта.

"По проекта за ремонт на църквата в Бойница някой взе 10 хиляди лева, а само свалиха керемидите, сложиха черна хартия и пак ги подредиха", възмущава се кметът. Според баба Бонка това станало една неделя. Тя обаче е доволна, че и това е направено. 15 години никой не пипна покрива на църквата, казва старицата.

Според кмета Цоков било възмутително и че царските хора взели и 8 хиляди лева за чешма в Реброво. Общината вложи 8 хиляди лева, за да я направи, а те сложиха ограда около нея и си я писаха, че са я изградили.



За мен това не е усвояване на пари, а раздаване,



обобщава Цоков.

Кметът всъщност работи по проекти от различни програми и фондове, които започва да изрежда: току-що стартира реконструкцията на вътрешния водопровод в Реброво за 250 хиляди лева, осигурени от екоминистреството, 190 хиляди лева веча са усвоени там от СИФ, а с 1,8 млн.лева по САПАРД ще се ремонтират пътища от четвъртокласната мрежа. Друг 1 млн. лева е обещало екоминистерството за водопровод от Кула до Бойница, който ще се финансира на три етапа.

За четвъртокласната пътна мрежа по-лесно намирам пари, но за третокласната държавата не дава нищо, оплаква се Цоков. За догодина на общината са дадени едва 27 000 лева за капиталови разходи. 50 000 лева са собствените й приходи.

Цоков е най-високо платеният местен служител - заплатата му е 650 лева. По-голямата част от работещите в общината са по временните програми на социалното министерство и получават 120 лева.

180 жители на най-бедната община са били временно заети тази година, а през 2005 ще бъдат с 30 по-малко. От тях 80 са наети като охрана, а 50 - по чистотата.

Всъщност успокоително е, че засега не се планира посещение на премиера Сакскобургготски. Ако види как изглежда външната тоалетна на общината, която ползва дори кметът, Калотина ще му се види цвете.

Странно какво чистят тези 50 души, щом тоалетната, която е и селска, има вид на нечистена поне половин година.

Изглежда, че на кмета не му остава време да помисли за чистотата, защото по-важно е



как да спаси от гладна смърт 60-те от най-бедните й жители



За тях е организирал социален патронаж, който досега му е донесъл 30 000 лева преразход.

Ако спрем да носим храна на тези бедни и немощни хора, поне половината ще умрат, твърди Цоков. Всяка година общината намалява с около 40-50 души.

"Бойница ще има бъдеще, ако се съживи селското стопанство и се преосмисли ценовата политика. Сега млякото го изкупуват по 25 стотинки и хората се отказват да гледат животни, защото няма сметка", обяснява Цоков.

Дори и да искат да си докарат някой лев в повече, жителите на Грицкови колиби например няма как да предават мляко на изкупвачите, защото до селото може да се стигне с верижна машина.

Грицкови колиби се намира на около 15-ина километра на запад от Бойница.

Веднъж дневно дотук идва автобус, но според Ангел Цветков той е толкова счупен, че не е ясно как КАТ и ДАИ са му разрешили да напусне гаража.

Къщата на Ангел и Марина е на не повече от 500 метра от граничната бразда. Той е пенсионер, а на нея не й достигат 2 точки и, макар че е включена в програмата "Помощ за пенсиониране", е отчаяна, че някога ще получи пенсия.

Някога тук са били колибите на селяните от българското село Грицково, което сега се намира в Югославия, на 2 километра оттук. Когато през 1920 г. променят държавната граница, прадядото на Ангел се отделя от родата си и избира да живее тук, за да наглежда имота и стоката си. Днес Ангел твърди, че разликата между сръбското Грицково и българското Грицкови колиби е огромна.



Там прилича на рай,



а хората изглеждат заможни. Тук е краят на света".

Някога - по времето на цар Борис - при Грицкови колиби е имало митница и разделените фамилии свободно са преминавали границата.

Днес разкриване на подобна митница изглежда като бълнуване. Селото не е водоснабдено. И макар че такава природна красота трудно се описва, тук никой не купува къщи и имот. Декар земя струва едва 50 лева.

Ангел и Марина току-що са заклали коледното си прасе и в стаята с бумтящата печка мирише на свински пръжки. Марина е опекла прясна пита, защото хлябът, който им карат от Бойница, им се вижда скъпичък - 60 ст.

Майката на Марина е от съседното село Боиловец. Тя често си спомняла как цар Борис дошъл да ги види и дори на всички деца дал по 1 лев.

"Знам, че Симеон няма да дойде тук, но ако случайно дойде, бих поискал от него две неща", казва бай Ангел, който не пропуска да се похвали с превъзходното си винце.

"На първо място бих го помолил да намерят пари да направят пътя ни - километър и половина. От оная махала се изселиха, защото няма път. И да ни пуснат редовен превоз до Бойница", изрежда пенсионерът. А Марина добавя, че най-важното е да премахнат точките за пенсиониране.

И сякаш ще настъпи раят в този мизерен ад.