|
Факт е вече и втора присъда на Европейския съд за правата на човека срещу България за нарушени религиозни права. Недим Генджев - бивш главен мюфтия, спечели дело срещу България. Държавата трябва да му плати 5000 евро обезщетение плюс още толкова за разноските по делото. Преди него и Фикри Сали, също бивш главен мюфтия, успя да осъди кабинета, пак за 10 000 евро. И в двата случая повод е отказаната регистрация на духовните лидери, избрани на национални форуми. Сали осъди кабинета "Виденов", по чието време през 1996 г. Дирекцията по вероизповеданията регистрира за мюфтия близкия до БСП бивш кадрови офицер от Държавна сигурност Генджев. Той пък сега успя да осъди кабинета "Костов", който предпочете за главен мюфтия Селим Мехмед през 1997 г. Мехмед бе избран на уж помирителна конференция, организирана под взора на властта.
И при двете жалби съдебният състав в Страсбург постанови, че е нарушен член 9 от Конвенцията за правата на човека, който гарантира свобода на религията.
И двете присъди обаче
не вещаят нищо добро за духовния мир сред мюсюлманите.
В момента те дори нямат главен мюфтия. Покровителстваният от ДПС Фикри Сали остана без съдебна регистрация след като участници във форума, на който бе издигнат, атакуваха законността на избора му. С помощта на прокурори за кратко той бе изхвърлен от Главното мюфтийство, а после върнат обратно след совалки на ДПС-лидери. Задава се една съдебна сага, успоредно с която се води интензивна компроматна битка. Отстрани седи и хитро гледа Недим Генджев, който изобщо не смята да напуска играта. Защото идват избори, а той никога не е крил, че има апетит към политическите сделки. И дори по конституция да пише, че религиозните общности са отделени от държавата, в агитацията закономерно фигурират молебени, посещения на джамии и т.н. богоугодни дела.
Междувременно правозащитници прогнозират и трета присъда срещу държавата по жалба на духовници. През февруари тръгва делото, заведено от митрополит Инокентий срещу България. Покровителстваният по времето на ОДС владика се жалва от мълчаливия отказ на правителството да разгледа молбата за регистрация на алтернативния Свети синод. Междувременно Страсбург бе щурмуван с нови жалби от свещеници, изгонени това лято от храмовете, в които служат. Акцията бе наредена от прокуратурата и изпълнена от полицията. Основанието бе намерено в новия Закон за вероизповеданията в България - групата на Инокентий не може да се нарича "Българска православна църква". Оставането им в храмовете бе класифицирано като самоуправство, макар свещениците да служат в някои от тях от десетки години.
За евросъдиите обаче едва ли ще важат аргументите на българските политици в защита на каноничната Българска православна църква и нейното ръководство. Църковните присъди за отлъчени и низвергнати разколници не фигурират в евроконвенциите. Няма да се зачетат и отправяните взаимно между поповете обвинения за далавери с имоти, въпреки образуваните у нас прокурорски проверки и дела. В практиката си и спрямо други държави Страсбург вече е приемал за нарушение намесата на държавата на едната от спорещи групи в едно вероизповедание. Основен принцип на взаимоотношенията между държавата и църквата е изискването
светската власт да запази неутралност при спорове
вътре в религиозните общности. В редица случаи съдът вече прие, че опитите на държавата да принуди двете крила на едно разделено вероизповедание да се обединят са нарушение на чл. 9 от Европейската конвенция. Според правозащитници точно такъв е казусът с изваждането по прокурорско постановление на едни свещеници от храмовете и замяната им с други. Подобен казус е обсъден за първи път по делото "Шериф срещу Гърция" от 1999 г., когато гръцката държава утвърждава за мюфтия на областта Родопи лице, което не е прието от голяма част от мюсюлманите в областта. Те избират свой мюфтия, срещу когото властите започват наказателно преследване за "узурпиране на функциите на представител на позната религия". Европейският съд прие, че с тези действия, които представляват фаворизиране на едно от крилата на разединено вероизповедание, гръцката държава не е запазила неутралност във вътрешнорелигиозния спор. По това дело в решението пише: "Съдът не смята, че в демократичните общества държавата трябва да взема мерки, за да накара религиозните общности да бъдат под едно единно ръководство".
Грешката, за която тепърва ще плаща държавата, е, че почти всички партии подстрекават и
употребяват религиозните общности в битката помежду си,
вместо да ги насърчават към помирение. Досега 15 години управляващите заиграваха с лидерите на православни и мюсюлмани. Но има щети, които едва ли могат да се изчислят в евро. И те са много по-големи. Мнозина от вярващите бяха омерзени от делата на божиите наместници на земята. За това вина имат и самите духовници, но най-вече политическата класа. Защото държавата едва ли ще може с пари да обезщети онези, които бягат от ценностите на вярата заради грозните панаири на религиозни водачи. И вместо да търсят упование в добродетелите на християнството и исляма, затъват и се самоунищожават в грях и омраза.
