|
Но докато случаят с Вашингтон е комичен (като резултат, не като замисъл), то случаят с Юшченко, уви, е далеч по-различен. За двеста години хората не само са се научили безпогрешно да различават и прилагат отровите, но и да дават "прецизни, научни" обяснения на съответните (според отровата) симптоми - херпес, стрес, сърдечна недостатъчност, инфаркт, рядко чернодробно, стомашно заболяване... В краен случай "хранително отравяне" или "отравяне вследствие на замърсяване на околната среда"...
Цялата тази мрачна, като че изровена от миналото, история много ми напомни една на пръв поглед весела случка от ученическите ми години.
В прогимназията имахме учителка по биология (по една случайност украинка!), която беше голяма любителка на експерименталните доказателства. Заради някои мои сръчности по това време аз бях нещо като "лаборант" и ежеседмично "кълцах" жаби, приготвяйки най-различни нагледни пособия и препарати. Веднъж учителката беше решила след часовете пред всички класове, на които преподаваше, да бъде проведен следният поучителен експеримент - аз, като лаборант, трябваше да инжектирам една жаба с няколко милилитра водка и тя, жабата, доказвайки пагубното въздействие на алкохола, трябваше да издъхне за броени минути.
Ако искате вярвайте, но в онези дни силно се бях притеснил - просто не можех да повярвам, че от 2-3 милилитра водка клетата животинка ще умре, а ако не умреше, това означаваше пълен провал на експеримента, за което единствено аз щях да съм виновен.
Тези мои разсъждения ме накараха да взема допълнителни сериозни мерки, за да гарантирам смъртта на жабата и триумфа на експеримента!
Вместо 2-3 милилитра водка, аз заредих спринцовката с 5 милилитра чист спирт, а малката игла смених с внушителна игла, с каквато обикновено се взима кръв от вената. За още по-голяма сигурност по време на експеримента пробих жабата през цялото тяло, вкарах "тайничко" иглата право в главата и изпомпах всичкия спирт...
Оставих жабата на масата и зачаках. Всички притаиха дъх и също се втренчиха в нея. Учителката гледаше "любовно" животинката-жертва за тържеството на науката и само тихичко повтаряше: ей сега ще пукне, ей сега ще пукне!
Жабата постоя известно време спокойно на масата, после се поразходи, подскочи два пъти и пак замря.
"Това беше, каза учителката, ей сега ще пукне, това е предсмъртна агония."
Жабата отново се поразходи, но този път направи мощен скок и скочи от масата на пода. Всички заедно с учителката се скупчихме около нея.
"Агония, най-обикновена агония, продължаваше да обяснява учителката, ей сега ще пукне, ей сега ще пукне!"
Но жабата не "пукаше", а по-скоро не й пукаше вече близо 15 минути.
"Ей сега ще пукне! Е, не може да не пукне!" - извика учителката застрашително, тъй като и трите наблюдаващи класа бяха започнали да хихикат.
Напук на природните закони жабата от минута на минута ставаше все по-активна. Вече половин час тя не само че не умираше, ами си и подскачаше жизнерадостно по целия кабинет.
"Ей сега ще пукне...", като в транс повтаряше учителката, но жабата не "пукаше". Тогава учителката я хвана, вдигна я високо и с всичка сила я удари в пода.
"Сега вече пукна! - каза победоносно тя с вид на човек, победил природата. - Свободни сте!"
Години по-късно мой приятел фармацевт ми обясни подробно какво съм направил и защо жабата не е умряла веднага, въпреки че на другия ден вероятно е щяла да умре... Не ми е това темата и няма да разсъждавам върху научната страна на случая. Просто като следя случая с Юшченко започнах силно да се притеснявам за финала на цялата история - добре познатите ни "цивилни" биолози, досущ като бившата ми учителка по биология, са свикнали да довеждат "научните" си експерименти докрай. С цената на всичко. Дори през 21 век.
. Това се казва човек с принципи 
.
за автора!
?
А може и да не съм разбрал статията 
