На последните местни избори през 2003 г. кандидат-кметовете в цялата страна бяха решили да ухажват обитателите на панелни блокове с хубави неща. Като например, с обещанието да създадат специален фонд, който да финансира санирането на панелни жилища. Или пък да разрешат на хората да надстрояват такива сгради, за да изплатят с новите части подобренията, които ще направят на старите.

Минаха изборите, това се забрави. Но идва парламентарен вот, а в панелни жилища живеят 1/5 от българите. Затова лека-полека понятията "енергийна ефективност" и "саниране" пак се появиха в публичното говерене.

От 2005 г. за санираните жилища се предвижда данъчно облекчение - освобождаване от данък сгради за 5 или за 10 години. Това е записано в Закона за енергийната ефективност. Наскоро бе създаден и фонд, а през последната седмица-две излязоха почти всички наредби, които уреждат тези дейности.

В началото на миналата седмица шефът на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков заяви, че е осигурена и кредитна линия за финансиране на проекти за енергийна ефективност в бита - общо 60 млн. евро, от които 10 млн. евро са безвъзмездно отпуснати. Тя ще заработи ефективно през пролетта.

Всички тези обещания звучат хубаво, но действителността ще се окаже различна. От наредбите, публикувани в "Държавен вестник", става ясно, че в този огромен нов пазар



ще се настанят два вида нови фирми



Едните ще удостоверяват със специални сертификати в кои сгради колко ток и топлоенергия се харчи, следователно за колко години биха могли да бъдат освободени от плащане на налога. А другите ще правят енергийни обследвания, завършващи с доклади. В които ще се посочва какви мерки точно трябва да се вземат, за да намалеят харчовете.

На трето място идват самите фирми, които трябва да направят санирането. Това включва реконструкция на всички инсталации в сградата, нанасяне на допълнителна външна изолация, подмяна на покрива, ремонт на подпокривното пространство и на съществуващи изолации и подмяна на стара дървена дограма. И тъй като за всичко това трябват пари, и то много, е особено важно да се знае кой какви правомощия има.

Първият конфликт на интереси идва от това, че няма разграничение между фирмите, които удостоверяват направените подобрения, и фирмите, които правят самите подобрения. Освен една - в Закона за енергийна ефективност пише, че фирмата, която издава сертификат за енергийна ефективност на една сграда, не може да участва в проектирането, строителството и експлоатацията на сградата. Същото се отнася и за фирмата, която прави енергийното обследване.

Но толкова.



Оттук-нататък пътят за далавери е открит.



Фирмата, която издава сертификата, може лесно да притисне обитателите на една сграда да ползват услугите на една или друга фирма за енергийното обследване. Тъй като няма пряка забрана, може да се окаже, че всъщност това е и една и съща фирма. Вярно, че сертифициращите фирми и другите, които ще правят обследванията, се вписват в два различни публични регистъра. Но това не е съществена пречка.

Да не говорим, че лъвският пай от дейностите по подобряване на енергийната ефективност се пада на тези, които ще санират. Сертифициращата и обследващата фирми спокойно могат да заявят, че ако подобренията не бъдат направени от еди кого си, сградата няма да получи сертификат.

Да не говорим, че на практика никъде в наредбите няма пряка забрана една и съща фирма да издава сертификат и да прави саниране. Или с други думи, да извърши дадена работа и после да удостовери, че тя е качествена и дава резултат.

А става въпрос за



съвсем нов пазар за около 3-4 млрд. лева



Толкова пари трябват, за да отговарят всички административни, производствени и жилищни сгради в България на съвременните изисквания. Когато преди три години топлинното счетоводство стана задължително, ставаше въпрос за пазар, който е не повече от 150 млн. лева. Тук залогът е много по-голям и можем да си представим какво ще произтече и от най-дребния пропуск, направен от нормотворците.

Дейностите по намаляване на енергийните харчове са и всеобхватни. И поради това бюрокрацията не е пропуснала възможността да пусне пипалата си и тук. Една от наредбите например задължава от 1 януари 2005 г. собствениците на всички административни и стопански сгради, които харчат повече от 3000 мегаватчаса годишно енергия или имат обща полезна площ над 1000 квадрата, да подадат декларация пред Агенцията по енергийна ефективност. Това трябва да стане в двумесечен срок. В нея те трябва да посочат колко енергия харчат. Такива сгради подлежат на задължително обследване и сертифициране и ако не изпълнят предписаните им мерки за намаляване на енергийните харчове, ги чакат глоби, достигащи до 3000 лв. Само недопускането на енергийните инспектори до всички помещения струва 1000 лв.

В критерия 3000 мегаватчаса годишно потребление влизат много производствени или административни сгради у нас. Такова потребление се получава, ако примерно 10 000 крушки от 100 вата светят около 3 месеца непрекъснато. Или ако примерно фирмата има 5 мощни струга и отоплява производствените си халета през зимата. Ако е офис, е достатъчно да има 50-60 компютъра, мощна климатична инсталация и парно, за да достигне този лимит.

Слава богу, на никого не е хрумнало да направи задължително енергийното сертифициране и на жилищните сгради. За тях то е доброволно, а стръвта, закачена на въдицата, е освобождаването от данък сгради. Ако сертифициращата фирма установи, че жилищният блок отговаря на нормите, които са съществували по време на неговото построяване, той получава сертификат Б, т.е. собствениците му се освобождават от налога в продължение на 5 години. Ако се установи, че отговаря на съвременните изисквания, получава сертификат А, т.е. 10 години без данък сгради.

Само че данък сгради за един двустаен панелен апартамент в момента е не повече от 50 лева годишно. Дори някак си да се удвои, за 10 години това прави не повече от 1000 лв. За да получи това облекчение, собственикът на същия този поовехтял апартамент от 50-60 квадрата трябва да даде приблизително 9000-10 000 лв. Защото дори



най-елементарният ремонт излиза по около 150 лв. на квадрат



Или с други думи, той трябва да плати приблизително една трета от стойността на такъв апартамент, намиращ се в краен столичен квартал. А ако реши да ги даде, подобренията ще вдигнат данъчната оценка на жилището.

Именно разходите за енергоефективните мерки са големият проблем, който законът и наредбите към него не решават.



--------------------

Опит и практика



В Германия в началото на 90-те години бяха хвърлени милиарди марки за саниране на старите панелни блокове. Но там собствеността беше и продължава да е 80% общинска и властите си избиха парите от една страна през наемите, а от друга - през намалялото енергопотребление.

В България не само, че над 90% от жилищния фонд е частен, но няма елементарна законова уредба, която да регулира общата собственост в една жилищна сграда. А в това отношение наредбите са непреклонни - сертификат се дава или на целия блок, или на никого. Без него данъчните не могат да опростят налога.

А опитът от въвеждането на топлинното счетоводство учи, че именно там, където има най-голяма нужда от влагане на пари за пестене на енергия, винаги се намира някой, с когото съседите не могат да се споразумеят. И всички планове и проекти остават само на хартия.

Една от широко рекламираните идеи на енергийното министерство, вписана в Закона за енергийна ефективност, беше създаване на фирми за енергоефективни услуги. Според замисъла това трябваше да бъдат фирмите, които поемат за своя сметка санирането, намирайки кредити за тази цел. Когато законът се приемаше от парламента, енергийното министерство твърдеше, че този тип фирми ще печелят за сметка на икономиите на ток и парно, които успеят да осигурят за клиентите си. Т.е. сметките за ток и парно ще минават през тях, но понеже вече са силно намалели, те ще удържат от клиентите си някакъв процент отгоре, с който ще изплащат заемите. Само че в наредбите няма нищо подобно.

Цялата тази дейност се изчерпва с едно-две изречения в закона и толкова. Което всъщност е лесно обяснимо - законотворецът просто е спрял там, където е най-лесно. А най-лесно е да се въведе някакво задължение и всички да го изпълняват под страха от глоба.