|
Подобно изказване от страна на човек, за когото не се е чувало да е отрекъл публично пазарната икономика, може да се приеме само като връх на популизма. При това популизъм в най-крайната му, изродена, уродлива и цинична предизборно-пропагандна форма. Защото отказът да се плаща за комуналните услуги няма да доведе до нищо друго освен до съсипване на финансите на общината и до влошаване или спиране на самите услуги. След което ще трябва да плащаме двойно и тройно.
Такъв подход обаче, както сочи опитът на страната ни, е типичен за днешните социалисти и за предшествениците им. Изглежда, още от началото на миналия век, от произнасянето на прословутата фраза "Два свята - единият е излишен", червените функционери залагат на градежа чрез разрушение. Тоест първо съсипваме всичко постигнато, отстраняваме хората, които са го постигнали, а после започваме да градим на чисто. Какви усилия са нужни за това - изглежда, няма значение.
Само в последното десетилетие се нагледахме на доста такива действия. Първо правителствата на покойния Луканов съсипаха финансите на България и обявиха мораториум по дълга. Едва след това с цената на гигантско ограбване на обикновените хора започнахме да правим така наречения преход към пазарно стопанство.
После пък един министър на промишлеността от правителството на Жан Виденов призова държавните предприятия да не си връщат дълговете на банките. Едновременно с това партийни и държавни функционери от името на социалистическото правителство натискаха банките да продължат да раздават кредити на загиващите държавни мастодонти. Последиците - съсипване на финансовата система, нов грабеж на последните ресурси и спестявания на обикновените хора и провал на самото правителство. След което започнахме да градим наново финансовата система, но под строгия надзор на валутния борд.
Като капак на всичко губещите фирми така и си останаха губещи. Те не бяха ликвидирани навреме - в името пак на популизма, маскиран като грижа за работещите. И сега естествено става ясно, че ще плащаме далеч повече и че социалната цена ще бъде далеч по-непоносима (вземете само примерите с "Балкан" и "Плама").
Е, и Евгений Бакърджиев, да речем, се подведе по тази традиция. Той пък направи градинка на мястото на разрушения мавзолей. Но в сравнение с делото на социалистите неговото си беше по-скоро фойерверк и дъвка за душата.
Прочее време е социалистите да спрат с безсмислените призиви към разрушение. А да си седнат на задниците и да кажат поне веднъж какво реално всъщност ни предлагат. И дали най-сетне ще спрат със съсипията. След което да се опитат нещо да съградят. Защото от това упражнение на всички ни писна.