Рядко съм се смял на пусканите в съботните издания на в. "Сега" цели страници с тематични вицове. И не защото не са смешни, а по причина на професионалните ми занимания от последните 10 години, които изискваха да знам всички нови и повечето стари анекдоти, независимо от темата им.

Но в броя от 17 февруари 2001 г. "Сега" припомня стар еврейски виц, с който можем да опишем чудесно днешния си ден: "В едно семейство пристига телеграма от бащата. Телеграмата гласи: "Започвайте да се притеснявате. Подробностите по-късно"!

Без да се притесняваме, можем да наречем този анекдот



жанрово определение на комуникационната среда,



в която живеем. Та какво друго, ако не подобно съобщение е всяко изявление на пресцентъра на МВР, например. "Убит е еди кой си. Криминално проявен. Подробностите по-късно." Или: "Полицай застреля гражданин. МВР ще отговори със засилено полицейско присъствие. Подробностите по-късно." Всеки нормален човек, ако прочете в прав текст подобно съобщение, няма и да се интересува от подробностите по-късно. Ще е наясно само, че не трябва да си подава носа по-късно от 19.00 часа на улицата.

През последните месеци всяко изявление на Симеон Втори към политическия елит е в същия дух: "Ще се намери начин българите да гласуват за мен. Започвайте да се притеснявате. Подробностите по-късно." И политическият елит започва да се държи като пръднал заек - дори собствените му физиологични шумове са повод за тревога, намеци, декларации или гордо притеснено мълчание.

Или "НСРТ провежда конкурс за директор. Подробностите - по-късно!"

Също така: "Парламентът ще поправя закона за компенсаторките" Подробностите ще дойдат по-късно, но ефектът е ясен от сега!

"Авиокомпания "Балкан" е пред фалит. Подробностите по-късно". За всеки е понятно, че подробностите са били по-рано. Когато е ставала сделката и е подписан договорът. През октомври представител на "Гергьовден" имаше разговор с висш служител от посолството на държавата Израел по повод "Балкан". Всичко, което идваше като информация от националния превозвач, предсказваше ситуацията в момента. Питахме се дали по-яростни протестни действия няма да се възприемат като обида от Израел. Дипломатът беше лаконичен - един официален отговор и един неофициален: Държавата Израел не е страна по тази сделка - официално. А неофициално: Защо не питате предварително?!

Дали пък преди подписването на приватизационния договор с Гад Зееви някой висш чиновник не е получил от посолството на държавата Израел, макар и устно съобщение: "Започвайте да се притеснявате. Подробностите по-късно"?

Ако търсим по-тесни исторически връзки между българския народ и Давидовото коляно, вероятно можем да ги открием в съчетанието от горния анекдот и в нашенската народна мъдрост: "На българите акълът им идва на стълбите". Сиреч - по-късно. Явно с подробностите ни се завръща и способността да разсъждаваме.

На новия градски фолклор принадлежи репликата: "По-добре малка водка с приятели, отколкото голям бой в Районното". По-добре ли е "Луфтханза" да приватизира "Балкан", или не е по-добре?! Подробностите и акълът - както става в нашия случай - по-късно.

"Американ стандарт" в Севлиево по-добре ли работи от безчетните РМД-ата или по-зле?! Колко години трябва подробностите да се изсипват върху главите ни и от джобовете ни - навън, за да ни дойде акълът?

Ето какво съобщение ми се ще да прочета:

"В Агенцията по приватизация се водят преговори с потенциален инвеститор, съставен от компания, регистрирана в Кипър, и РМД. И двете преговарящи страни са овъргаляни в катран и перушина. Подробностите - по-късно". В този случай няма да има нужда от подробности. Както няма да има и притеснения.