|
Какво става, ако сега се наложи да идеш на лекар?
За препоръчване е да страдате от простуда. Ще излезе 79 стотинки за потребителска такса при семейния лекар плюс пари за лекарства. Но внимавайте простудата да не стане грип с тежка бронхопневмония. При по-сериозни заболявания семейният лекар би трябвало да прати пациента си на специалист. За февруари обаче семейните лекари в София разполагат с благоволението на здравната каса да могат да пращат на специалист едва 5% от пациентите си. Но ако ще се разболявате, побързайте, тъй като за март и април процентът е вече 4. За юли пък е 2, защото тогава хората се разболяват по-малко. Като изчерпи лимита си за пращане на специалист, джипката (както вече наричат джипитата) има две възможности - да иде и да обоснове надълго и широко пред здравната каса защо трябва да му се отпуснат още талони или просто да откаже да дава талони за специалист. Второто вече става масова практика в София и
единственият изход на пациента е да си плати
Третият вариант е семейният лекар да реши сам да лекува болест, с която последно се е занимавал преди 15 години на упражненията в Медицинска академия. Това решение е най-неблагоприятно за пациента, защото обикновено води до тежки усложнения, съпроводени с пропорционално повече харчене пари. Маркетингови проучвания на частни поликлиники сочат, че 40 на сто от пациентите, които са ги потърсили за първи път след старта на реформата, са били със сериозни усложнения благодарение на некомпетентна намеса от страна на семейния лекар.
Изключение от дискриминацията правят според обещанията на здравната каса хората с хронични болести. Те имат нужда само от един талон за даден специалист, след което ходят директно при него на консултации. Проблемът е, че специалистът и джипито трябва задължително да имат договор със здравната каса за работа по т. нар. приоритетни програми за лечение на хронични болести. Доста от семейните лекари обаче отказват да работят по програмите. Първо, защото са притеснени от лимитирането на талоните, а и понеже специалистите също не искат да работят по програми. Те пък отказват, защото никъде не е указано каква им е ползата от това. Получава се затворен кръг - семейните лекари и да искат да работят по програми не могат, защото нямат насреща си специалист по програмата, на когото да пращат болните си.
Така. След като семейният лекар отказва да даде талон за алерголог например, пациентът решава да си плати. Ако предпочете частен кабинет (15-20 лв. плюс тестове за алергени), след това трябва да си плати и кръвните изследвания, които задължително му назначават. Частните лекари не могат да дават талони за безплатни изследвания за лабораториите, които имат договор със здравната каса. Затова пациентът трябва да плати и изследванията. (Кръвната картина е около 20 лв.) Решавайки да спести от изследвания, пациентът отива при специалист на договор със здравната каса. Плаща му 10-15 лв., защото няма талон, и тръгва да се изследва без пари? Грешка!
Съвсем не е без пари
Пациентът вероятно ще обиколи няколко лаборатории, преди да се убеди, че няма къде да се изследва безплатно. Причината е, че здравната каса сключва договор да плаща на лабораториите за определен брой изследвания. Те обаче са твърде малко. След като се изчерпа платеният от касата лимит, лабораторията трябва да поиска анекс към договора за още изследвания. Или просто да сложи надпис "Вече не правим изследвания без пари, защото няма кой да плаща". Например в лаборатория "Цибалаб", която миналата година беше единствена на договор със здравната каса, освен лабораториите в бившите поликлиники предложеният от касата обем за цяла година е по-малък от броя направени изследвания за здравно осигурени пациенти само за януари. След отказа на столичната каса да заплати разликата между поръчаните и реално направените безплатни изследвания в лабораторията вече се плаща. Тази година касата има договори с повече лаборатории, но оттам твърдят, че заръчаните обеми също са нищожни. След като мине през пет места с изчерпани безплатни услуги, пациентът накрая ще си плати в шестото.
Проблемът с ограничаването на изследванията е същият като при кризите за инсулин, когато определените от касата квоти се изчерпваха доста преди предвидения срок. Вместо да се следва обещания от здравното осигуряване принцип "парите следват пациента", се получава обратното -
болният се разкарва дни наред
в търсене на безплатната услуга.
В общи линии с това се изчерпва пътят на пациента в т. нар. доболнична помощ. Не дай си боже след него да се наложи път и в посока болница. След 1 юли за престой в болница вече ще се плаща - по 1.58 лв. на ден. Максималният платен престой ще е пет дни. Няколко месеца преди старта на реформата в болниците още не е ясно при какви критерии здравната каса ще сключва договори с болниците и най-вече за какви медицински дейности ще плаща вместо пациентите. Предполага се, че дейности, които не се покриват от касата, се поемат от държавата, защото тя продължава да финансира болниците. Не е ясно обаче дали и в болниците ще има лимити за платените от касата услуги, както при лабораториите.
И логично човек може да се попита: ако касата плаща на болницата за 10 операции на апандисит, кой ще плати 11-ата? И на какви цени?
А ако някой реши да постанови лимит за пращане и приемане в болница? В кратък срок здравно осигурените лица ще намалеят драстично по естествен път, а реформата ще спре в разгара си поради липса на население за лекуване.
каре
ПОДОЗРЕНИЯ
Подобно изкуствено регулиране на пазара с лимити на услуги е нож с две остриета. Здравната каса се оказва монополистът, който решава кой колко продукт ще продава, т. е. кой има място на медицинската сергия и кой не. Безумието, че личният лекар може да прати при специалист само 2-5% от пациентите си, всъщност удря диагностично-консултативните центрове, сиреч бившите поликлиники. Те се издържат от прегледите на специалистите, които работят там. Без прегледи ДКЦ-ата фалират. А тази година им предстои приватизация...
|