|
"Виждате ли тази горичка - там е Италия. Побързайте, за да не ви надушат граничарите", им обяснява местен водач, след което се мята в празния микробус и поема по обратния път.
Хората трескаво се оглеждат и притичват по посока на светлините, които се виждат в далечината. Скоро ги спира полицейски патрул. И докато се опитват да разберат къде са, става ясно, че са измамени - намират се само на 50-ина километра от Сараево и на стотици километри от италианската граница. От "гидовете", които са им уредили тази скъпа екскурзия (общо около 25 000 германски марки), разбира се няма и следа. Оказали се без пари и без документи, им остава единствено да се доберат до някой разпределителен център за имигранти в Босна, където да дочакат връщането си по съответния ред в родината.
Това е само една от десетките хиляди случки с нелегални имигранти, които се опитват да стигнат до някоя от държавите от Евросъюза през територията на Босна и Херцеговина.
Онези, които са имали лошия късмет да попаднат на местни измамници, остават без нищо. Други, случили на "добри хора", пък ги хващат на хърватската граница. Все пак сериозните посредници не си правят такива шегички, защото бизнесът си е бизнес и срещу съответната сума те действително осигуряват прехвърлянето на имигранти, най-често в Италия. Босненските мафиоти прекарват своята "стока" с лодки, в тайници на хладилни фургони или пък през граничната бразда.
Тази бивша югославска република с хлабави външни и строги вътрешни граници се превърна в идеален
транзитен център
за десетки хиляди нелегални имигранти, които се опитват да се доберат до обетованата земя - Евросъюза. Срещу мерки срещу прехвърлянето на хора през Балканите, което се превърна в сериозен проблем за Европа, наскоро се обявиха премиерите на Великобритания и на Италия Тони Блеър и Джулиано Амато. Лондон и Рим ще предприемат съвместни мерки за пресичането на този нелегален трафик като създадат съвместни екипи от полицаи и имиграционни служители в Босна и Херцеговина.
Всяка година през Западните Балкани в страни от ЕС влизат нелегално близо половин милион души. Всеки десети е прехвърлен от Босна и Херцеговина. В съответствие с балканската
джентълменска подялба
на "сфери на влияние" китайците са под крилото на сръбски престъпни групировки, иранците и турците се обслужват главно от босненците, за кюрдите се грижат черногорците, а албанците се оправят сами.
От досегашния безвизов режим на Сърбия с Китай и на Босна с Турция и Иран най-голяма полза извличат организаторите на нелегален трафик на хора в Западна Европа. Като се има предвид, че средната тарифа за човек е около 5000 марки, грубите изчисления сочат, че годишната печалба от такава дейност в Босна и Херцеговина надхвърля 200 милиона марки.
За имигрантите от Близкия и Средния Изток, които влизат в Босна легално, но я напускат нелегално, обикновено всички пътища водят към Рим.
Не е нужно човек да е Шерлок Холмс, за да разбере, че става нещо странно с "туристите". От юли м.г. само през сараевското летище в са влезли 30 535 граждани на Иран, Турция, Бангладеш и Китай. До началото на т.г. веднъж седмично кацаше самолет, препълнен с пътници от Техеран. В обратната посока той поемаше празен. Официално напусналите Босна са 5826 души. Къде са останалите 24 000 "туристи"? Във всеки случай не са в Босна, като се има предвид, че това не е най-атрактивната европейска страна? Освен това икономиката й едва крета, а за водопад от чуждестранни инвестиции също е смело да се говори.
Босна обаче притежава едно
важно предимство
- има 42 легални и около 400 нелегални гранични пункта, през които не е никакъв проблем да се премине от другата страна.
Онова, което е най-тревожното, е отсъствието на каквато и да било сериозна инициатива за пресичането на нелегалния бизнес с хора. Все пак под натиска на ЕС Сараево въведе от началото на т.г. визи за гражданите на Иран. Резултатът се почувства веднага - броят на "туристите" оттам значително намаля. Турските граждани обаче все още пътуват свободно, благодарение на бурните реакции на Анкара срещу искането на Брюксел да се изискват визи и за тях.
Някои циници се опитват да се шегуват с проблема, като посочват, че по този начин Босна си урежда сметките със Запада по принципа: "вие на нас - обеднен уран, ние на вас - бедни нелегални имигранти".
Междувременно посредниците в този бизнес все повече богатеят. Както и онези, заети с безмитния и незаконен внос на цигари, алкохол, кафе. Впрочем, по едни и същи маршрути минават и нелегалните имигранти, и наркотиците, и оръжието. Огромната маса пари, която се върти от нелегалния бизнес, възлиза на стотици милиони марки.
От цялата работа
губят обикновените граждани
на Босна и Херцеговина. Заради славата на развъдник за нелегални имигранти, която страната успя да си извоюва, сега онези притежатели на босненски паспорти, които могат да отидат безпроблемно на Запад, се броят на пръстите на едната ръка.
Ако се продължава с досегашната практика, много скоро може Босна напълно да се окаже изолирана със "санитарен кордон" около нейните граници.
Усилията на съвместните британски и италиански екипи, които ще се опитат да противодействат на имигрантската вълна от изток, може да са от полза, но няма да бъдат достатъчни за разрешаването на проблема. Ефективният контрол върху 1666-километровата граница на Босна и Херцеговина може да се осигури само от местните власти. Ако, разбира се, искат да се справят с проблема.
Докато не запушат дупките по границата, през които преминават нелегалните имигранти и контрабандната стока, гражданите на Босна и Херцеговина няма да могат да почувстват какво представлява "Европа без граници".
|
|
|