Пак пуснаха спомени от бъдещето, писа неотдавна "Сега". Коментарът бе по повод на внезапното раздвижване на държавните ни мъже. Те хукнаха по държавата - кой с кирка за първа копка, кой с торба лакърдии и светли обещания. От прашасалите папки бяха извадени дори отдавна отписани и екзотични проекти.

Тенденцията, вместо да отзвучи, започва да се засилва. Ето, и през миналия уикенд строителният министър Евгени Чачев навести Североизтока на страната и раздаде поредната порция обещания.

Както е тръгнало, с наближаването на пролетта и на изборите, в един прекрасен ден може да научим, че последната спирка на софийското метро в западна посока скоро ще бъде на гара Виктория в Лондон...

Това дори не би било крайно изненадващо. Спомнете си само как неотдавна професор Патоков предложи плавателен канал с тунел под Верила от Дунав до Бяло море, а екологичната ни министърка съвсем сериозно каза, че всеки разумен проект за преодоляване на водната криза ще бъде обсъден.

Междувременно построихме моста на Дунав, тунели под Шипка и Петрохан, а наши строители едва ли не започнаха да копаят и тунел под Босфора.

Своя принос даде и премиерът Иван Костов. Пак наскоро, на публично обсъждане на инфраструктурни проекти, той си пожела влак-стрела от столицата до Бургас. С него би трябвало да стигаме до морето за 2,5-3 часа. Сега пътниците трябва да са доволни, ако се доберат до Бургас за 8 часа.

Даже и спирки по пътя да сложим, не е зле, ще съберем най-много четири часа с новата линия, сметнаха оптимисти. Така, ако се качим сутринта на трена в столицата, ще изкараме един плаж на Слънчев бряг и вечерта ще си пием аперитива в "При орлите" на покрива на транспортното министерство.

Тъжното е, че грандиозни планове за пътища и комуникации слушаме вече от десет години насам - особено в периоди преди избори. А налице няма почти нищо.

Всъщност, реално погледнато, и неделния плаж няма да видим скоро. Защото



влакчето на мечтите първо трябва да стигне до Бургас



А в първоначалните планове на транспортното министерство него съвсем го няма. Точно затова Иван Костов раздаде директивата за магистралата, влака и морето. Транспортният министър Антони Славински пък с лека ръка изчисли, че при скорост от 160 км/ч, разстоянието ще се изминава за два часа и половина. Дето се вика - нищо работа - просто в проекта на транспортното ведомство ще трябва да се планират допълнително още около 150 км линия до Бургас.

Засега първоначалните намерения са да се удвои и електрифицира ж.п. линията от Пловдив до Зимница, като се реконструират 160 км. Това трябва да стане в периода между 2004 и 2007 г. с пари от фондове на Евросъюза и от бюджета. От 2003 до 2008 г. пък е планирано да се реконструира ж.п. отсечката от София до Пловдив, като се постигнат скорости на движение до 160 км/ч.

Дотук добре. А после какво, попита Костов и обясни, че никой няма да се качи на влака до Зимница. Защото, ако до лятото на 2005 г. е готова автомагистрала "Тракия" (София-Бургас), както обеща министърът не регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, трафикът ще се пренасочи и железницата съвсем ще опустее.

Това можеше и да мине за глас на разума в общата еуфория. Но не попречи да транспортния министър да помечтае. Той изчисли, че



за една петилетка за транспорта му трябват 3,8 млрд. евро



Парите трябва да дойдат от 5 източника. Най-много, 28% от средствата, ще се набират от кредити. Това ще рече страната ни да задлъжнее с още около 1,06 млрд. евро. Близо 1,02 млрд. евро се очакват от държавния бюджет. Годишно това прави около 500 млн. лв. от хазната. Солидна сума чакаме и от евросъюза. Единственият успокояващ факт е, че 21% от парите се очаква да получим безвъзмездно от предприсъединителните фондове на ЕС. Далеч по-незначителни са парите от привличането на евентуални чужди инвеститори, от концесиониране, както и от собствени средства на инфраструктурните предприятия - съответно 13 и 11%.

Срещу тази солидна сума държавата ни почти ще се цивилизова в железопътния, въздушен и воден транспорт.

Плановете на транспортното министерство засягат всички транспортни коридори, които пресичат територията на страната. По линия на транспортно трасе N4 например е включено изграждането на Дунав мост 2 при Видин-Калафат в периода 2001-2005 г. Парите ще се набират от банкови кредити, безвъзмездна помощ от ЕС по програма ИСПА и от държавния бюджет. Съвсем скоро се очаква да бъде открита една част от електрифицираната ж.п. отсечка Дупница-Кулата. Проектът стартира през лятото на 1999 г., въпреки че в плановете на транспортното ведомство датира за периода от 1995 до 2002 г. Финансира се безвъзмездно от ФАР-Трансгранично сътрудничество и от държавния бюджет.

Предстои също реконструкцията и електрификацията на ж.п. линията от Пловдив до Свиленград. Плановете са по трасето да се осигурят скорости до 160-200 км/ч. Сроковете са 1999-2005 г., а източниците на финансиране - банкови кредити, помощ по програма ИСПА и хазната. Това е един от 8-те проекта с които кандидатстваме пред ИСПА тази година. Само за него искаме 154 млн. евро. Пакетът проекти е в процес на подготовка и се очаква да бъде разгледан от управителния съвет на програмата през юни и през октомври.



Митичната железопътна връзка с Македония



също е запланувана от транспортните спецове по трасето на коридор N 8. В отчета си пред премиера Славински отчете как по въпроса се работи от 1998 г. с краен срок 2004 г. Изграждането на жп линия между гара Гюешево и границата със съседите естествено ще бъде съгласувано и със съответната реализация от македонска страна, напомни министърът. От толкова години обаче само си говорим по въпроса, а съседите се помайват ли, помайват.

До 2005 г. с кредити и собствени средства се планира да бъде разширено, реконструирано и модернизирано бургаското пристанище. Това ще рече нов вълнолом, терминали за насипни и течни товарни материали, контейнерен и ро-ро терминал, нефтено пристанище. За изграждане на някои кейови места се очаква да бъдат привлечени и частни инвестиции. В периода 2000-2005 г. подобни идеи има и за варненското пристанище. Засега е ясно изразен чуждият интерес към пристанищата и летищата, каза Славински. Към варненския порт например имало заявен интерес от "Юнион миниер", "Соди Девня", "Италчементи" и др.

В рамките на три години, до 2005 г., трябва да се модернизира и пристанище Лом по коридор N7. За коридор N10 предстои да бъде подписан меморандум за разбирателство. По това трасе е запланувано да се реконструира и електрифицира жп линията София-Драгоман-Цариброд. Срокът е до 2003 г.

Сред проектите на транспортното ведомство е и терминалът за комбиниран транспорт в района на столицата до 2004 г. В него участват Столична община и частни инвеститори.



1,250 млрд. евро са нужни за шосетата,



пресметна далеч по-скромно строителният министър и дори заяви, че сметките му са подсигурени. До 2005 г. Чачев обеща да затвори автомагистралния пръстен на страната. Министърът обаче напоследък се е запалил по тунелите, тъй като набеляза цяла серия от съоръжения. Според него още в края на 2002 г. ще започне прокопаването на тунела под Шипка. Дължината на съоръжението ще е около 3,2 км и през 2005 г. вече ще е направен пробивът, добавиха от министерството. По техните разчети съоръжението ще погълне около 230 млн. лв.

По-интересно е друго. След като се справят с пробива, техниката ще се мести при Петрохан, защото след Шипка идва следващият тунел. Той трябва да осигури бързата връзка от Дунав мост 2 към Гърция. Кога ще стане това, е съвсем друг въпрос.

Към края на 2005 г. трябва да бъдат рехабилитирани 2850 км пътища. Това е увеличение от близо 4 пъти спрямо данните за 1997 г., изчисли министърът и доволно отчете, че за рехабилитацията на километър автомагистрална отсечка вече се дават под $ 200 000, вместо $ 500 000. А през тази година рехабилитираните транзитни шосета трябва да стигнат 1795 км.

Извън тези пари, близо половин милиард лева ще се налеят в общинските (популярни доскоро като четвъртокласни) шосета. Ще се работи и за трансграничното сътрудничество със съседите. Само по тази линия България има над 80 проекта за 800 млн. лв. Така в края на периода, ако Португалия и Ирландия запазят сегашното си положение, ние ще сме малко над тях, коментира Чачев. И Костов остана някак си доволен. Само забрави да ни напомни, че преди влака-стрела, тунелите и моста, ще трябва да се поразходим до урните. Но това ние си го знаем.



КАРЕ: ТРАФИК

Шефът на изпълнителна агенция "Пътища" Албен Родоманов съвсем наскоро обеща, че експериментални такси за преминаване по висококласните шосета ще започнат да се събират през 2004-2005 г. България ще е готова да въведе платеното преминаване по аутобаните изцяло към 2007 г. Тогава транспортната ни инфраструктура ще отговаря по качества изцяло на европейската, смята зам.-транспортният министър Петко Табаков.

Въвеждането на платено преминаване всъщност е неизбежна стъпка по пътя към Евросъюза. Ако пък се сбъднат очакванията и прогнозите на транспортните спецове за нарастване на трафика, начинанието може да се окаже рентабилно още след пет години.

Строителният министър например поясни, че за да се въведе платено преминаване по автомагистралите трафикът трябва да е около 28 000 автомобила на денонощие. У нас най-ниските стойности са достигнати в периода 1991-1992 г. През миналата година има по около 17 000 возила на денонощие. Ако разчетите, които транспортният министър оповести се окажат верни, то още през 2005 г. автомобилният трафик може да нарасне до 30 600 единици на денонощие. До петилетка се очаква автомобилният трафик да се увеличи до 80%, ж.п. превозите - над 20%. Нарастване от около 30% се очаква при въздушния и над 100% - при морския и речния транспорт.